ДА СЪГРАДИМ СТЕНАТА

Слава на Бога! Вярвам наистина, че това е Божието слово за църквата днес. Бях подготвил друга проповед, мислех нещо друго да проповядвам, но Господ ми даде това слово. Вярвам, че имам дарбата на пастир и проповедник и тази дарба действа, затова вярвам, че това е слово от Бога за църквата в това време, в което живеем. Нека всеки един да си помисли какво ще направи той за Божието дело и какво ще направи той за душата си. Казах ви преди, че Божието дело не може да се провали, просто защото е Божие, а Бог е победител. Бог ще осъществи делото си, Бог ще изпълни плана си и Господ ще спаси своите си. Църквата на Бога в световен мащаб расте, но истината е също, че църквата в България не расте. Църквата в България намалява. През последните 4 години в България има 306 потвърдено умрели църкви – църкви, които са спрели да функционират, които ние наричаме мъртви църкви. Това, че тези местни църкви са мъртви, не означава, че църквата на Бога е мъртва. Църквата на Бога си е жива и е поръчано, че портите на ада няма да ѝ надделеят. Но Сатана е спечелил определени победи в определени области, в определени места и хора са изгубили вечния си живот заради това. Защото те са отхвърлили благовестието, или ако те са се събирали и са продължавали да служат, може би благовестието щеше да се разпространява повече и други хора щяха да чуят и да бъдат спасени. На нас Бог е поверил делото на благовестието. И тук, в Долно Езерово, не се страхувам да кажа, че църквата може да умре. След като 306 църкви в България са умрели, какво пречи на църквата в Долно Езерово да умре? Ако вие попречите, ако ние попречим – аз не изключвам себе си от това число – ако ние попречим, тя няма да умре. Но зависи от нас. Зависи от нас, защото словото на Бога си е съвършено. То е семето, в него няма грешка. То е здраво, то е живо, то е вечно. Всичко зависи от почвата. Коя е почвата? Ние сме почвата. Тези църкви, за които ви казвам, една от причините поради които те са спрели да функционират, е поради това, че между вярващите е имало конфликти. Не е имало единство. И както и тук много пъти е ставало, хората са казвали: „Няма повече да стъпя в тая църква“. Казват: „Тая църква вече не е моята църква, това е вашата църква“ и така нататък. И ти се стягаш и казваш: „Щом той няма да стъпи, и аз няма да стъпя“. И когато никой не стъпи в тая църква, църквата престава да съществува. Но кой губи? Губи този, който е спрял да ходи в тая църква. По същия начин ние трябва да разберем, че ние като вярващи, особено в местната църква, ние сме като скачени съдове. Доброто за другия е доброто за мен. Както в семейството – не може единият да прави лошо на другия и той да бъде добре. Защото когато ти правиш лошо на другия, ти правиш лошо на себе си, защото ние сме едно в семейството. А църквата е семейство на вяра. И ако ние в църквата се настройваме един срещу друг, ако ние в църквата не си прощаваме, ако ние в църквата си търсим „мана“, както се казва, или причина защо да бъдем настроени един срещу друг, то тогава ние ще се разпаднем. Но това не е Божият план, разбира се. Божият план е ние да растем. И това е нещо, което е характерно за последното време. Въпреки че казвам, че е възможно църквата в Долно Езерово да умре – това означава да престане да функционира – друга причина за това е липсата на лидери. Примерно някой отива на определено място и той е пастир на тая църква, но след това той се разболява, или пък няма вече пари за бензин, не може да ходи, не може да пътува, престава да ходи, намира си работа другаде и отива в чужбина. И както се казва: „Когато се порази пастирът, овцете се разпръсват“. Така че ние трябва да се молим за тези неща, ако искаме нашата църква да съществува. Това, което виждам в момента, е точно това, че църквата е в голям недоимък и укор. Както се казва тук: „В немилост сме“. Вярвам, че това е главата за момента. Казва се: „Стената на Ерусалим е съборена и портите му са изгорени с огън“. Защото църквата, вместо да расте, тя е в едно състояние на намаляване, на преживяване, едва с последни сили крета. Направили сме като в Еклисиаст, последната глава. Не знам дали знаете какво става с човек, когато е стар. Еклисиаст 12 1 И помни Създателя си в дните на младостта си,преди да дойдат дните на злотои те стигнат годините, когато ще кажеш: Нямам наслада от тях;2 преди да се помрачи слънцето и светлината, луната и звездитеи да се върнат облаците след дъжда;3 когато стражите на къщата ще треперяти силните мъже ще се прегърбят,и онези, които мелят, ще престанат, защото намаляха,и на онези, които гледат през прозорците, ще се стъмни;4 когато вратите ще се затворят при пътя,като отслабне гласът на мелницата;и при гласа на птицата ще стане човеки всички звукове на песента ще отслабнат;5 още когато ще се боят от всичко, което е високо,и ще треперят в пътя;когато бадемът разцъфти и скакалецът натегне,и всяко желание изчезне;защото човек отива във вечния си доми жалеещите обикалят улиците;6 преди да се скъса сребърната верижкаи да се счупи златната чашаили се строши стомната при извора,или се счупи колелото над кладенеца7 и се върне пръстта в земята, както е била,и духът се върне при Бога, Който го е дал.8 Суета на суетите, казва проповедникът,всичко е суета.9 И колкото по-мъдър ставаше проповедникът,толкова повече поучаваше хората на знание;а най-вече измисляше и издирваше,и нареждаше много притчи.10 Проповедникът се стараеше да намери угодни думии това, което беше с правота написано, думи на истина.11 Думите на мъдрите са като остени;и като заковани гвоздеи са думите на събирачите на изреченията,дадени от единия пастир.12 А колкото за нещо повече от това, сине мой, приеми увещание,че правене на много книги няма крайи много четене е труд на плътта.13 Нека чуем края на цялото слово:Бой се от Бога и пази заповедите Му,понеже това е всичко за човека.14 Защото относно всяко скрито нещоБог ще докара на съд всяко дело,било то добро или зло. Ние трябва да се мобилизираме, ние трябва да растем. Но това е характерно за последното време. Понеже аз съм убеден, че тук в Долно Езерово има хора, които са изкупени и посветени на Бога, вярвам, че в последното време има едно пресяване. Тези, които са святи, ще стават все по-святи. Тези, които са ревностни, ще стават все по-ревностни. А тези, които са хладки, ще стават все по-хладки и студени към Бога и просто няма да оцелеят в това последно време. Но казвам ви, на Бог не му се бърка радостта. Не трябва да мислим, че ние по някакъв начин, с това, че църквата в Долно Езерово намалява, Божият план нещо ще се промени. Божият план ще се изпълни. Той ще дойде на земята, Той ще царува. Той ще има избрани и тези избрани ще бъдат с Него. Дай Боже това да бъдат хора от Долно Езерово. Но зависи от всеки един. Зависи от всеки един той да вземе присърце и да се включи заедно да възстановим стените на Ерусалим. Защото това е надеждата. Аз не ви казвам това с цел да ви плаша или да ви отчайвам. Не. Целта е да ви мотивирам. Целта е да се мобилизираме. Да градим заедно, защото това е Божието дело. И всъщност, какво се беше случило там в Ерусалим? Те вече бяха имали известни победи. Както и църквата в Долно Езерово има известни победи. Тази година ние честваме 20 години от основаването на църквата в Долно Езерово. Значи църквата е била основана през 90-та година. Не знам колко от вас са били на това учредително събрание на 31 октомври 90-та година. Има ли някой да е бил? А, така, има хора, които са били. Оттогава са минали 20 години. Който е бил на 40, става на 60. Който е бил на 60, става на 80. А, така, който е бил на 80, вече е при Бога. Но през тези 20 години църквата в Долно Езерово е разцъфтяла. И ние виждаме подобно нещо с тази група, която се връща от плена в Ерусалим. Те също градят града на три етапа. Първият етап е, че когато те се връщат... Значи първото завръщане в Ерусалим е под ръководството на Зоровавел. И когато те се завръщат, те започват да градят олтар. Това е началото на градежа, на възстановяването на Ерусалим. В трета глава на книгата на Ездра се казва... Ездра 3 1 И като настъпи седмият месец и израилтяните бяха в градовете, народът се събра като един човек в Йерусалим.2 Тогава стана Исус, Йоседековият син, с братята си, свещениците, и Зоровавел, Салатииловият син, с братята си, и издигнаха жертвеника на Израилевия Бог, за да принасят всеизгаряния върху него според предписаното в закона на Божия човек Моисей.3 И понеже се бояха от народа на онези места, поставиха жертвеника на мястото му и принасяха върху него сутрин и вечер всеизгаряния на Господа.4 И честваха празника на шатроразпъването според предписаното, и принасяха ежедневните всеизгаряния на брой, както беше наредено, според определеното за всеки ден,5 и оттогава и постоянните всеизгаряния, и приносите по новолунията и по всички осветени Господни празници, както и тези на всеки, който би принесъл доброволен принос на Господа.6 От първия ден на седмия месец започнаха да принасят всеизгаряния на Господа; но основите на Господния храм не бяха още положени.7 Дадоха пари на каменоделците и дърводелците и ядене, пиене и дървено масло на сидонците и тиряните, за да докарат кедрови дървета от Ливан в морето на Йопия, според както персийският цар Кир им беше позволил.8 И във втория месец на втората година от завръщането им при Божия дом в Йерусалим Зоровавел, Салатииловият син, Исус, Йоседековият син, и другите от братята им свещеници и левити, и всички, които бяха дошли от плена в Йерусалим, започнаха да работят; и поставиха левитите, от двадесетгодишна възраст и нагоре, да надзирават работата на Господния дом.9 Исус, синовете му и братята му, Кадмиил и синовете му, и синовете на Юда станаха като един човек, за да надзирават работниците по Божия дом; също и синовете на Инадад с техните синове и братя, левитите.10 И когато зидарите положиха основите на Господния дом, поставиха свещениците в одеждите им с тръби и левитите, Асафовите потомци, с кимвали, за да хвалят Господа, според наредбата на Израилевия цар Давид....