ДЕПРЕСИЯТА И КАК ДА СЕ ОТЪРВЕМ ОТ НЕЯ

Слава на Бога. Тази сутрин ние ще прекъснем за известно време нашата серия за Благовестието и ще говорим на една друга тема, която е темата за депресията. Днес много хора се оплакват от депресия и депресията е широко разпространено заболяване. Много хора казват: „Аз съм депресиран, аз съм в депресия”. Аз не съм лекар и не знам какво е депресия по медицински термин, от медицинска гледна точка, но ще се опитам да говоря за депресията като пастор. И като пастор аз се основавам на Божието Слово и ще ви опиша какво точно аз разбирам като депресия от гледна точка на Божието Слово и след това ще видим как Бог желае ние да бъдем освободени от депресията. КАКВО Е ДЕПРЕСИЯТА И КАК ДА СЕ ОСВОБОДИМ ОТ НЕЯ Така че ще говорим не само за депресията, но и за това как да се отървем от депресията. Преди всичко бих казал, че Бог не желае ние да бъдем в депресия и депресията не е естествено състояние за християнина. Естественото състояние за християнина е той да бъде свободен от депресия. Защото обикновено депресията е резултат от някакъв грях в живота ни. В Псалом 32, стих 1-4 четем думите на Давид. Давидов псалом, поучение: Псалми 32:1-4 1 Давидов псалом. Поучение.Блажен онзи, чието престъпление е простено,чийто грях е покрит.2 Блажен онзи човек, на когото Господ не вменява беззакониеи в чийто дух няма измама.3 Когато мълчах, овехтяха костите миот охкането ми всеки ден;4 понеже денем и нощем ръката Ти тежеше върху мене,влагата ми се превърна в лятна суша. (Села.) Тук Давид казва, че такъв човек е блажен, чието престъпление е простено. Но защо той е блажен? Защото взаимоотношенията му с Бога са в изправност. Грехът му е изповядан и е простен. И в духа му няма измама. Той не се самозалъгва, че всичко е наред, когато не е. А това е всъщност измамата на греха. Точно обратното е състоянието на човек, който е изгубил връзката с Бога. Той се чувства състарен. Оплаква се. Тежко му е. Чувства се като извор, който е пресъхнал. И защото там, където няма вода, там няма живот. И по-долу, в същия Псалом 32, 3 и 4-ти стих четем: „Когато мълчах, овехтяха костите ми от пъшкането ми всеки ден. Понеже денем и нощем Твоята ръка тежеше върху мене, влагата ми се обърна на лятна суша.” Ето това е истината за депресията от библейска гледна точка. Причината за нея са нарушени взаимоотношения с Бога. Давид пише този псалом след покаянието за греха си срещу Урия. И в този псалом той описва как се е чувствал, когато е таял греха в себе си. И когато е таял греха в себе си, той се е чувствал като че ли Божията ръка е тежала върху него. На него му е било тежко, охкал е, пъшкал е, оплаквал се е и казва: „Влагата ми се обърна на лятна суша.” Чувствал се е пресъхнал, чувствал се е депресиран. Но сега, когато той е изповядал греха си и е оправил взаимоотношенията си с Бога, той се е освободил от депресията си и казва: „Аз съм блажен, защото грехът ми е покрит. Блажен съм, защото Господ няма да ми вмени беззаконието, понеже аз съм го изповядал и в моя дух няма измама.” Слава на Бога! Затова, ако някой се чувства в депресия, той нека да оправи взаимоотношенията си с Бога и ще бъде освободен от тази депресия. „”Свидетелство от вярваща в залата Мисълта ми е това, че някои хора се примиряват с депресията и казват: „Еми, депресията, тя си е нормална, аз я знам, тя си идва върху мене” и започват да считат депресията за нещо нормално. Но от библейска гледна точка, депресията е нещо, от което християнинът трябва да бъде свободен. Затова ние не трябва да се примиряваме с депресията, но трябва да се борим с нея и да я отхвърляме, защото не ние сами ще я отхвърлим, но Господ е Този, Който ще я премахне от нас. Изгубване на видението и изместване на фокуса Но главната причина, според мен, за изпадане в депресия е изгубването на нашето видение и преместването на фокуса ни от Бог към нас самите. Защото докато ние следваме Исус и смисълът на живота ни е да Му бъдем угодни и да Му служим, ние се чувстваме превъзходно. Защо? Защото фокусът ни не е върху самите нас, а върху Бог. Но когато отвърнем погледа си от Бога, Той престава да бъде център и смисъл на живота ни и тогава ние тръгваме по наш собствен път. Но вън от Бога няма добро. И поради това ние изпадаме в депресия. В Числа 13 глава виждаме как това се случи с Божия народ Израел. Бог ги изведе от Египет. Извърши чудеса. Порази египетските богове с 10 язви. И след това раздели Червеното море. И те излязоха. И бяха дръзновени. Стигнаха до планината. Вярваха, че трябваше да се поклонят на Бог. Бог им даде 10 заповеди. И докато те гледаха към Бога, те вървяха напред. Докато те имаха видението, че ще стигнат до обещаната земя и ще я наследят, тогава в тях нямаше депресия. Но когато изпратиха 12 шпиони, които да отидат да съгледат земята, тези съгледвачи, от които всеки един беше представител на отделно племе от Израел, когато се върнаха, те донесоха лоши вести на народа. И разказаха му. Вижте какво се казва в Числа 13:27-28: Числа 13:27-28 27 И му разказаха: Ходихме в земята, в която ни изпрати; и наистина там текат мляко и мед; ето и плода ѝ.28 Народът обаче, който живее в земята, е силен и градовете са укрепени и много големи; там видяхме още и Енаковите синове. Тоест, те казаха, че това е много плодородна, много хубава земя. Ето и плода ѝ – бяха донесли плодове от тази земя. Людете обаче, които живеят в земята, са силни. Числа 13:28 28 Народът обаче, който живее в земята, е силен и градовете са укрепени и много големи; там видяхме още и Енаковите синове. „И градовете укрепени, много големи. Там видяхме още и Енаковите синове.“ И по-долу се казва в 31-ви стих: Числа 13:31-33 31 А мъжете, които бяха отишли заедно с него, казаха: Не можем да излезем против онзи народ, защото е по-силен от нас.32 И представяха зле пред израилтяните земята, която бяха съгледали, като казваха: Земята, която обходихме, за да я съгледаме, е земя, която поглъща своите жители; и целият народ, който видяхме в нея, са много високи мъже.33 Там видяхме исполините, Енаковите синове, от исполинския род; и пред тях на нас ни се виждаше, че сме като скакалци; такива се виждахме и на тях. „А мъжете, които бяха отишли заедно с него, рекаха: „Не можем да излезем против тия, против ония люде, защото са по-силни от нас.“ И зле представиха пред израилтяните земята, която бяха съгледали, казвайки: „Земята, която обходихме да съгледаме, е земя, която изпояжда жителите си.“ И всичките люде, които видяхме в нея, са превисоки мъже. Там видяхме исполините, Енаковите синове от исполинския род. И пред тях нам се виждаше, че сме като скакалци. Такива се виждахме и на тях.“ ПРИЧИНАТА ЗА СТРАХА: ИЗКЛЮЧВАНЕТО НА БОГА ОТ СИТУАЦИЯТА Каква беше причината за страха на израилтяните от ханаанците? Да не би египтяните да бяха по-слаби от ханаанците? Не, египтяните бяха по-силни от ханаанците. Те имаха империята, имаха фараона, имаха армията си и израилтяните бяха роби пред тях 400 години. Или поне по-късната част от тези 400 години. Но въпреки това, те не се обояха от египтяните, защото гледаха към Бога. Те извикаха към Бога и Бог им донесе освобождение. Но сега те бяха загубили виждането си за Бога, не гледаха към Бога и във всичко това, което те казват, не се споменава Бог. Те казват: „Ние сме по-слаби“, но те не смятат, че Бог е с тях. Казват: „Те самите“. Разбира се, че ние самите сме по-слаби от нашите противници. Разбира се, че ние самите не можем да се справим с натиска на сметките, които трябва да плащаме. Разбира се, че ние самите не можем да се справим с живота, който трябва да водим. Но с Бога, както апостол Павел казва, всичко мога чрез Този, Който ме подкрепя. Той не беше в депресия, защото гледаше към Исус Христос. Така че това е причината за изпадането в депресия — когато изключим Бога от ситуацията. Ситуацията може да е трудна, но има ли нещо мъчно за Бога? Няма! За Бога няма невъзможно нещо. Той е Създателят на всичко в този свят. Той е всемогъщ. Той може да променя хора. Той може да променя сърца. Той може да отваря врати. Той може да снабдява от невероятни места. За Него няма невъзможно нещо. Но израилтяните бяха изключили Бога от ситуацията. Те си мислят, че ще трябва да се бият с исполините сами, без Божията помощ. Тяхното сърце беше закоравяло. И те бяха забравили, че Бог ги преведе през Червеното море, изби египетската армия, която се опита да ги последва. Единственият от шпионите, който беше запазил видението си, беше Халев. И в стих 30 се казва: Числа 13:30 30 Но Халев успокояваше народа пред Моисей, като казваше: Да вървим напред незабавно и да я завладеем, защото можем да я превземем. Но Халев успокояваше людете пред Моисей, като казваше: „Да вървим напред незабавно да я завладеем, защото можем да я превземем.“ Вижте, другите казаха: „Не можем“, но той каза: „Можем“. Защо той каза „Можем“? Защото беше с Бога. Защото не беше изгубил видението си за Бога. Не беше изгубил Бога от фокуса си. Но той казваше, че в това „Можем“ той включваше не само себе си, в това „Можем“ той включваше и Бога. Така че разсъждавайте върху това и запомнете, че ако сме в депресия, то причината за това е, че сме изгубили погледа си от Бога. Свалили сме очите си от Исус и сме започнали да гледаме на себе си. И това изгубване на видението и поглеждането на себе си съвсем не е безобидно, понеже води след себе си редица сериозни последици. Първата последица: Разочарование и огорчение И първата от тях е разочарование. Естествено, че като погледнем на себе си, ние се разочароваваме. Защото кои сме ние? Ние сме пръст. Ние сме пара, която за малко се явява и после изчезва. Ние сме крехки човеци. Освен това ние сме егоисти. Ние сами по себе си, без Бога, издигаме нашето „Аз“, издигаме нашето „Его“. Обаче какво да го издигаш това „Его“, като ти си слаб и си немощен? И няма с какво да се гордееш, защото си пръст. И вижте в Числа 11-та глава, 5-ти стих, те казват: Числа 11:5 5 Ние помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините, праза и червения, и чесновия лук; ...