ДЕСЕТТЕ ДЕВИЦИ

Миналата неделя започнахме да говорим за християнския живот като един маратон — като едно бягане на дълги разстояния. Защото християнският живот не е спринт, а маратон. Той не е бягане на сто метра, но е най-дългото бягане, което би могло да съществува. И виждаме, че в Евреи, дванадесета глава, първи стих, се казва: „Да отхвърлим от себе си всичко, което ни пречи, и греха, който лесно ни сплита, и с упорито постоянство да тичаме по трудния път на надбягването, което лежи пред нас.“ Евреи 12:1 1 Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяко бреме и греха, който лесно ни оплита, и с търпение нека тичаме на очертаното пред нас поприще, Има надбягване, което лежи пред нас, и за да можем да стигнем до финала, ние трябва да бъдем готови. Това надбягване започва с нашето покаяние и новорождение, а финалът е в небето. И за да бъдем добре подготвени, трябва да полагаме усилия, трябва да тренираме. Апостол Павел казва в Първо Коринтяни, девета глава, стихове двадесет и четири до двадесет и седем: „Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, щото да я получите. И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко.“ 1 Коринтяни 9:24-27 24 Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, че да я получите.25 А всеки, който се състезава, се въздържа от всичко. Тевършат това, за да получат тленен венец, а ние – нетленен.26 И така, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям – не като че бия въздуха;27 но уморявам тялото си и го поробвам, да не би като съм проповядвал на другите, самият аз да стана неодобрен. „Те вършат това, за да получат тленен венец, а ние — нетленен. И тъй, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха; но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен.“ Апостол Павел казва: „Така тичайте, щото да получите наградата.“ Амин. В Божието слово можем да открием, че участниците в този маратон са пет групи хора. Две от тях стигат до финала, а три въобще не стигат. ПЕТ ГРУПИ УЧАСТНИЦИ В ДУХОВНИЯ МАРАТОН — САМО ПОДГОТВЕНИТЕ СТИГАТ ДО ФИНАЛА. От тези, които стигат до финала, едните го правят с голяма мъка и с последни сили. Апостол Павел казва, че тяхното служение, тяхната работа, ако не е изградена на добра основа, може да изгори; те ще претърпят загуба. Но, казва, ако самият човек вярва в Исус Христос, ако се е покаял, той сам ще се избави — „но тъй, като през огън“. Като главня, изтръгната от огъня. Все пак той стига до финала, но с последни сили, без награда и без слава. 2 Тимотей 4:7-8 7 Аз се подвизах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих;8 отсега нататък се пази за мене венецът на правдата, който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в онзи ден; и не само на мен, а и на всички, които са обикнали Неговото явяване. И има други, които финишират успешно — това са шампионите, които получават наградата. Такъв е апостол Павел, който казва във Второ Тимотей, четвърта глава, стихове седем и осем: „Аз се подвизах в добрия подвиг, попрището свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът на правдата, който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в оня ден; и не само на мене, но и на всички, които са обикнали Неговото явление.“ Слава на Бога! Той очаква венеца — състезанието е завършило. Така че това са двете групи, които стигат до финала. И аз се моля ние да бъдем от тях — да бъдем от тези, които завършват надбягването с успех, финишират и получават наградата. Алилуя! Одобрението от Господа. Не искам да бъда главня, изтръгната от огъня, защото едва да не изгоря. Искам да бъда шампион, искам да бъда победител. Слава на Бога! Но има също и други три групи, които въобще не стигат до финала. И на първо място, това са онези, които въобще не стартират. Матей 22:1-8 1 И Исус пак започна да им говори с притчи, като казваше:2 Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.3 Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.4 Пак изпрати други слуги, като им каза: Кажете на поканените: Ето, приготвих обяда си; телетата ми и угоените животни са заклани и всичко е готово; елате на сватба.5 Но те пренебрегнаха поканата и си отидоха, всеки по своя път: един на своята нива, а друг на търговията си;6 а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.7 И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби онези убийци, и изгори града им.8 Тогава каза на слугите си: Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни. Лука 14:16-24 16 А Той му каза: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.17 И в часа на вечерята изпрати слугата си да каже на поканените: Елате, понеже всичко вече е готово.18 А те всички започнаха единодушно да се извиняват. Първият му каза: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.19 Друг каза: Купих си пет впряга волове и отивам да ги опитам; моля ти се, извини ме.20 А друг каза: Ожених се и затова не мога да дойда.21 И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен каза на слугата си: Излез бързо на градските улици и пътеки и доведи тук сиромасите, недъгавите, слепите и куците.22 Слугата отвърна: Господарю, каквото си заповядал, стана; и още място има.23 И господарят каза на слугата: Излез по пътищата и по оградите и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;24 защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Те са поканени да участват, но по различни причини се отказват още преди състезанието да е започнало. Има две притчи, които Исус Христос каза: едната е в Матей, двадесет и втора глава, от първи до осми стих, за сватбата, а другата е в Лука, четиринадесета глава, от шестнадесети до двадесет и четвърти стих, за голямата вечеря. И в двата случая домакинът кани определени свои приятели, които е избрал, но те отказват да дойдат. Едните просто си отиват и въобще не обръщат внимание на поканата, а другите започват да се извиняват. Единият казва: „Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.“ Друг казва: „Купих си пет чифта волове, отивам да ги опитам; моля ти се, извини ме.“ Друг казва: „Ожених се и затова не мога да дойда.“ Но за всички тях Словото казва: „Няма да вкусят от вечерята.“ Така че това са тези, които отказват да участват в небесния маратон, започват да се извиняват и да отхвърлят Божията покана. Вместо тях други идват на вечерята. Но нека ние да не отказваме на Господа. Нека да не казваме „имам друга работа“, нека да не казваме „нямам време“, нека да не казваме „ожених се и затова не мога да дойда“ или да си измисляме други причини. „Гледаме сериал, Господи, извинявай, друг път ще дойда.“ Другата група — това е втората от трите, които не стигат до финала — са тези, които са дисквалифицирани, защото не се състезават законно. 2 Тимотей 2:5 5 И ако някой се състезава в игрите, не получава венец, ако не се е състезавал по правилата. Във Второ Тимотей, втора глава, пети стих, се казва: „И ако се подвизава някой в игрите, не се увенчава, ако не се е подвизавал законно.“ Така че това са хора, които са дисквалифицирани. Миналия път говорихме за причините за такава духовна дисквалификация. Едната е животът в грях — защото това, че сме кръстени и участваме в Господната вечеря, не ни гарантира непременно влизане в небето; трябва да внимаваме да не паднем. А другата крайност са хора, които мислят, че са толкова праведни, че нямат нужда от Бога, и които са станали законници. И се опитват да изместят Божия начин и да сложат свой начин, по който да стигнат до небето. Хора, които казват: „Аз съм по-добър от другите.“ Но виждаме в Божието слово, че няма друг начин за спасение освен един — да изповядаш греха си пред Бога и да приемеш Неговата благодат, да бъдеш измит с кръвта на Божия Агнец. Амин. Защото на онази сватбена вечеря имаше един, който беше влязъл без сватбарска дреха; и царят го запита: „Как си влязъл тук без сватбарска дреха?“ Не можеш да влезеш в Божието царство, ако не минеш през вратата, ако не облечеш дрехата на праведността, която Господ ти дава. Няма друг начин да достигнем до небето, освен чрез Исус Христос и чрез правдата, която е от Бога чрез вяра в Исус Христос. Слава на Бога! И третата група участници в небесния маратон, които стартират, но не успяват да финишират, са тези, които отпадат по пътя поради различни причини. Виждам ги в Матей, двадесет и пета глава. В тази глава има три притчи. Матей 25 1 Тогава небесното царство ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца.2 А от тях пет бяха неразумни и пет – разумни.3 Защото неразумните, като взеха светилниците, не взеха елей със себе си.4 А разумните заедно със светилниците си взеха и елей в съдовете си.5 И докато се бавеше младоженецът, дрямка обхвана всички и заспаха.6 А посреднощ се нададе вик: Ето, младоженецът иде! Излизайте да го посрещнете!7 Тогава всички онези девици станаха и приготвиха светилниците си.8 А неразумните казаха на разумните: Дайте ни от вашия елей, защото нашите светилници угасват.9 А разумните отговориха: Да не би да не стигне и за нас, и за вас, по-добре идете при продавачите и си купете.10 А когато те отидоха да купят, младоженецът пристигна; и готовите влязоха с него на сватбата и вратата се затвори.11 После дойдоха и другите девици и казаха: Господарю! Господарю! Отвори ни.12 А той отговори: Истина ви казвам: Не ви познавам.13 И така, бдете; защото не знаете нито деня, нито часа, в който Човешкият Син ще дойде.14 Защото ще стане, както когато един човек при тръгването си за чужбина свика своите слуги и им предаде имота си.15 На един даде пет таланта, на друг – два, на трети – един, на всеки според способността му; и тръгна.16 Веднага този, който получи петте таланта, отиде и търгува с тях, и спечели още пет таланта.17 Също и този,...