ДЕЦАТА И ТЯХНАТА ВРЪЗКА С БОГ

Днес е петнадесети септември – денят в който нашите деца и внуци тръгват на училище. Но ще тръгнат ли те не само на училище, но и на неделно училище в нашите църкви? Ще участват ли в детското служение? Какво е нашето отношение към децата и към детското служение в църква? Каква е целта на неделното училище? За какво служи то? Защо нашето отношение към детското служение е толкова важно? Защото, нашето отношение определя нашите действия. Например, ако ние смятаме че детското служение не е толкова важно, колкото служението на младежите и на възрастните, тогава ние ще влагаме съвсем малко време и усилия в него. Ако мислим, че децата не могат да разберат много неща за Бога, ние няма да ги учим, а просто ще ги занимаваме или забавляваме. Ако считаме, че децата не са готови да слушат Божия глас, тогава няма да ги насърчаваме да познаят, да обичат и да се покоряват на Бога. Често нашите действия показват, че за нас обучението и служението на децата е важно само отчасти. Но, какво казва Бог по този въпрос? Какво говори Той за важността на децата и огромната отговорност и призвание, които имаме за тяхното обучение? С помощта на Божието Слово ще отхвърлим три погрешни представи по отношение на децата и тяхната връзка с Бог. „ДЕЦАТА НЕ СА ВАЖНИ ЗА БОГА“ Първата погрешна представа по отношение на децата е, че те не са важни за Бога. Съществува една мисъл, която се прокрадва в църквата и тя е, че целта на неделното училище и на детското служение е да забавлява децата, за да може възрастните необезпокоявани да слушат проповедта. Според това виждане неделните учители или онези, които работят с деца са като пазачи в зоопарка или като клоуни в цирка. Те трябва да се грижат за децата и да ги пазят, защото те са като разярени животни, които искат да излязат от клетката. Но, техните възпитатели са за това – да ги накарат да се държат възпитано и подобаващо, да ги хранят и да ги забавляват, а след свършване на богослужението да ги върнат на родителите им здрави и невредими. Вярно ли е това? Не. Нашата роля и отговорност към децата е много по-голяма. И тя произлиза от факта, че децата са изключително ценни в Божиите очи. В Пслалом 127:3 се казва: 3 Ето, наследство от Господа са чадата, И награда от него е плодът на утробата. Какво е „наследство“? Ако получиш наследство, радваш ли се? Радваш се, защото наследството е нещо ценно. Какво е „награда“. Наградата също е нещо ценно. Това означава, както наследството и наградата са ценни, така и децата са ценни за Бога. И ако те са ценни за Него, те би трябвало да бъдат ценни и за нас. Децата са Божие благословение – благословение, което произлиза от Бог. Той ги дава и те са Негови. Ние сме само едни настойници над нашите деца. И затова, ние сме отговорни да се отнасяме към тях като към скъпоценности, които принадлежат на Бог и са ни дадени от Него. Децата бяха ценни за Исус, докато Той беше на тази земя. В Матей 19:14-15 четем: 13 Тогава доведоха при Него дечица, за да възложи ръце на тях и да се помоли; а учениците ги смъмриха. Защо учениците смъмриха дечицата, които бяха дошли за да получат благословение? Защото смятаха, че децата не са важни за Исус. Те смятаха, че Исус има по-важни дела, по-висши приоритети. Но, нашия Господ не смяташе така. 14 А Исус рече: Оставете дечицата, и не ги възпирайте да дойдат при Мене, защото на такива е небесното царство. 15 И възложи ръце на тях, и замина оттам. Исус отдели специално внимание на децата. Показа, че те заслужават Неговото време и внимание. Похвали ги – каза, че „на такива е небесното царство“, и ги благослови, като „възложи ръце на тях“. Ние несъзнателно си мислим, че за да дойдат при Бога, децата трябва да пораснат и да станат като нас. Но, всъщност е точно обратното – ако искаме да дойдем при Бога, не децата трябва да станат като нас, а ние трябва да станем като тях (Матей 18:2-3). 2 А Той повика едно детенце, постави го посред тях, и рече: 3 Истина ви казвам; ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство. Трябва да се пазим от това да се отнасяме към децата с презрение – да си мислим, че „те са малки“, „те не разбират“, „те нямат място в нашето служение“, „те трябва да пораснат“. Не. В Матей 18:10-14 се казва: 10 Внимавайте да не презирате ни едно от тия малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Отца Ми, Който е на небесата. 11 [Защото Човешкият Син дойде да спаси погиналото]. 12 Как ви се вижда? Ако някой човек има сто овце и едната от тях се заблуди, не оставя ли деветдесетте и девет, и не отива ли по бърдата да търси заблудилата се? 13 И като я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесетте и девет незаблудили се. 14 Също така не е по волята на Отца ви, Който е на небесата, да загине ни един от тия малките. Забележете, Бог не желае нито едно дете да „загине“. Бог желае децата да се спасят от греха и неговото най-тежко последствие, което е вечното отделяне от Бога. Как може да се спаси едно дете? Така, както се спасява и всеки човек – като повярва в благовестието. Няма друг начин. В Римляни 10:13-14 се казва: 13 Защото "всеки, който призове Господното име, ще се спаси". 14 Как, прочее, ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник? Затова децата трябва да бъдат в църквата. Затова църквата трябва да има детско служение. Ръководителят на това детско служение е техния „проповедник“, който ги учи за Бога, така че те да повярват в Него, да Го призоват и да се спасят. Децата са важни за Бог. И те имат нужда от спасение, както и възрастните. Да работим с тях е огромна привилегия. Бог ни е дал задачата да занесем Словото му до тях за да може и те да Го познаят, да Го обичат и да Му се покоряват, както и ние. „ДЕЦАТА НЕ МОГАТ ДА НАУЧАТ ИСТИНИТЕ ЗА БОГА“ Първата погрешна представа по отношение на децата и тяхната връзка с Бог е, че те не са важни за Бог. Не е вярно. Децата са изключително важни за Бога от най-ранна възраст, дори от тяхното зачатие. Второто погрешно схващане по отношение на децата е, че децата не могат да научат истините за Бога. „Защо да имаме неделно училище, когато дори и да го посещават, децата няма да научат нищо за Бога?“. Ако това беше вярно, то Бог нямаше да ни заповядва да учим децата на Неговото Слово. Ние виждаме още в Стария Завет, във Второзаконие 6:6-7 как Бог ни заповядва да споделяме Неговото Слово с децата по всички въпроси свързани с живота: 6 Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти; Първо, Божиите думи трябва да бъдат в нашите сърца. И вижте, какво се казва веднага след това: 7 и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш. Ние сме отговорни да учим нашите деца на Божиите думи. Ние не само трябва да учим децата си на Божиите заповеди, но трябва да го правим „прилежно“ – да бъдем внимателни в това. Една невярваща майка казала на сина си, който бил вярващ: „Защо не питаш децата си дали искат да ходят на църква? Ако искат да ходят – да ходят, ако не искат – да не ходят.“ Правилно ли е това? Синът питал децата си: „Искате ли да ходите на църква?“. Те отговорили: „Не.“ Но, той им казал: „Веднага се обличайте и тръгвайте!“. Ние не можем да оставим децата да ни казват какво да правим. Защото, ако ги питате: „Искате ли да ходите на училище?“. Те ще кажат: „Защо да ходим на това училище – не ни харесва.“ „Искате ли да ходите на занималня?“ – „Не искаме.“. Тогава защо ги пращаме, като не искат? Защото те трябва да се учат и да се развиват. Същото се отнася и за нас. Първо ние трябва да бъдем дисциплинирани и после трябва да дисциплинираме и децата си. И трябва да го правим прилежно, защото Бог ни ги е поверил. Спомнете си какво каза Бог на Авраам в Битие 18:17-19: 17 И Господ рече: Да скрия ли от Авраама това, което ще сторя, 18 тъй като Авраам непременно ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всичките народи на земята? 19 Защото съм го избрал, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраама онова, което е говорил за него. Малко по-нататък във Второзаконие 11:18-19 се казва: 18 Вложете, прочее, тия мои думи в сърцето си и в душата си, вържете ги за знак на ръката си, и нека бъдат като надчелия между очите ви. 19 Да учите на тях чадата си, като говорите за тях, когато седиш в къщата си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш. Божието Слово не само ни насърчава, че децата могат да научат Божиите истини, но то и ни увещава да започнем това обучение колкото се може по-рано. Колкото по-рано, толкова по-добре. Иначе, ако чакаме да пораснат, може да дойде време, когато ще е вече късно (Притчи 22:6). 6 Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее. Един новозаветен пример за дете, обучавано от рано в истините на Божието Слово е Тимотей. На него ап. Павел му напомня във 2 Тимотей 3:15: 14 А ти постоянствувай в това, което си научил и за което си бил убеден, като знаеш от какви лица си се научил, 15 и че от детинство знаеш свещените писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христос Исусус. Ето как се спасяват децата – както и възрастните – чрез „спасение чрез вяра в Христос Исус“. И по-напред, в същото това послание се споменава за майката на Тимотей – Евникия, за баба му Лоида, които възпитаваха малкия Тимотей в Божия път (2 Тимотей 1:5). 5 Понеже ми е напомнено за твоята нелицемерна вяра, която първо се намираше в баба ти Лоида и в майка ти Евникия, а както съм уверен, и в тебе. Затова, майките и бабите са много важни. Те са тези, които принасят традициите и обичаите в обществото. Разбира се, бащите също сме важни, но и майките са изключително важни за библейското възпитание за децата. Изводът, който можем да си направим въз основа на разгледаните стихове е първо,...