ДИСЦИПЛИНАТА ДА БЛАГОВЕСТВАМЕ

ДИСЦИПЛИНАТА ДА БЛАГОВЕСТВАМЕ Дисциплината „благовестване" може да се нарече също и „свидетелстване" - да свидетелстваме на другите за Божията любов, за Христос и за това, което Бог е направил в живота ни. Да казваме на другите добрите вести за Исус Христос е наш дълг и наша привилегия. Исус ни заповяда да казваме на другите за Него, така че това е наша отговорност и нейното изпълнение може да бъде мерило за нашето покорство на Христос. Но, съвсем естествено е ние да свидетелстваме и да казваме на другите за Исус, дори и ако Той не беше ни го заповядал. Защото радостта, която ние имаме в Бога - радостта от спасението - тя не може да бъде задържана. Сама по себе си тя има нужда да бъде споделена. Благовестието е Божия сила за спасение от греха и вечната смърт на всеки, който вярва. И когато един човек е спасен - той е щастлив и иска на всички да разкаже за радостта, която има в сърцето си - да я сподели и с останалите изгубени и обречени на вечна гибел хора в този свят, за  да може и те да бъдат спасени. В този урок ще разгледаме: заповедта на Исус да благовестваме някои примери за хора, които благовестват Защо да казваме на другите? Къде да благовестваме? Как да споделяме благовестието? ЗАПОВЕДТА НА ИСУС В Матей 28:18-20 Исус ни каза да правим четири неща - да излезем и да занесем на хората благата вест на евангелието, след това да ги кръстим във вода, и след кръщението да ги учим да знаят и да прилагат в живота си Христовото учение. Като чрез тези три неща ние правим едно основно нещо - „създаваме ученици". 18 Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. 19 Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, 20 като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века. [Амин]. В това Велико поръчение Исус ни казва: «Отидете и правете ученици». «Матетевсате» - «научете» или «правете ученици» е основния глагол в тази Негова последна заповед. И Исус каза да правим ученици «като отиваме». Значи, за да правим ученици, първо трябва да «отиваме». Не трябва да чакаме те да дойдат при нас, а ние трябва да отидем при тях, нали? Като отидем, ние трябва да им благовестваме, да ги кръщаваме и да ги учим на Христовото учение. Но, това, което трябва да знаем е, че създаването на ученици започва с благовестване. Защото, преди някой да стане ученик на Исус Христос, той първо трябва да повярва в Него, нали? И всъщност, благовестието е едно «предученичество». То пак е част от ученичеството, но то е една подготовка, едно предварително условие за ученичество. Ние виждаме, че Исус призоваваше хората. Те си вършеха тяхната работа, но Той ги призоваваше и им казваше «Вървете след мен!». И те оставяха всичко и тръгваха след Него. Освен това Исус проповядваше на множествата и казваше: «Покайте се! Защото Божието царство наближи.» И след възкресението нашия Господ ни каза и ние по същия начин да благовестваме. В Марко 16:15-16 се казва: 15 И рече им: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар. Да проповядваме благовестието «на всяка твар» означава да проповядваме на всяко създание, на всеки човек. Разбира се, ние няма да отидем да проповядваме на животните, а на хората. «Всяка твар» е метафора, която означава «на всичко живо» - на всеки човек по целия свят. 16 Който повярва и се кръсти ще бъде спасен; а който не повярва ще бъде осъден. Тези думи подчертават колко сериозно и съдбоносно е благовестието. То не е просто покана. То е ултиматум. «Ултиматум» означава, че ти или приемаш благовестието или го отхвърляш и влизаш във война с Бога. Средно положение няма. Ултиматумът е като завещанието - или всичко или нищо - или го приемаш заедно със всичките му условия или се отказваш от него и не получаваш абсолютно нищо. Благовестието е един ултиматум, който Бог дава на хората чрез нас, ултиматум чрез който той им казва: «Или повярваш и се спасяваш или не повярваш и си осъден и погиваш». Няма средно положение, няма преговори, няма пазарлък.   16 Който повярва и се кръсти ще бъде спасен; а който не повярва ще бъде осъден. И къде трябва да свидетелстваме за Исус? В Деяния 1:8 се казва: 8 Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята. Това означава „навсякъде". И така, от Матей 28:18-20 научаваме какво трябва да правим - да създаваме ученици започвайки като им благовестваме, от Марко 16:15-16 научихме на кого трябва да го правим - „на всяка твар", на всеки човек, и от Деяния 1:8 научихме къде трябва да го правим - в нашата култура, в познатите ни култури и по целия свят. Това дали ще приемат благовестието и дали ще дойдат при Бога си е тяхна работа. Нашата работа е ние да има кажем благовестието, да им свидетелстваме. Но не само да им кажем, но да ги убеждаваме. Защото виждаме, че ап. Павел ги убеждаваше (Деяния 18:4,13; 26:28; 2 Коринтяни 5:11). И също да се молим за тях. Също така, не трябва да забравяме скалата на Енгел. Тя ни показва нивата през които минава човек в своя път от противник на Бога към ученик на Христос. Тази скала ни учи да разберем на какво ниво е човека - и ако е на ниво „минус 5" да не се мъчим да го караме да прескочи до „плюс 2" без преди това да е преминал през нужните стъпала за да стигне до там. Вместо това, след като сме определили нивото му по отношение на вярата му в Бога, ние трябва просто да му помогнем да се придвижи на следващото по-високо ниво. Ако той въобще не вярва, че има Бог, първо да го убедим, че има Бог, а след това да му говорим за благовестието, за греха и покаянието. ПРИМЕРИ ЗА СВИДЕТЕЛСТВАНЕ В Новия Завет виждаме доста примери за хора, които споделяха благовестието. Спомняте ли си кои бяха първите благовестители за Христос? Овчарите. Те пазеха нощна стража около стадото си и тогава един ангел от Господ им се яви (Лука 2:9-12):                    9 И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много. 10 Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде. 11 Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ. 12 И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец повит и лежащ в ясли. И, те отидоха във Витлеем и намериха Бебето в яслата. И те се поклониха на Бога. И в Лука 2:17-18  четем: 17 И като видяха, разказаха каквото им беше известено за това детенце. Вижте това е благовестието. То не е нещо сложно. То е да разкажем на хората това, което ни е известно за Исус. Защото много хора не знаят за Исус. Те може би са чували нещо за Него, но те не знаят кой всъщност е Той, какъв Господ е, кога се е родил, как е живял, защо е дошъл на тази земя... Защо е умрял, как е умрял, как е възкръснал... Как идва отново? Хората не знаят. И затова, ние трябва да им разкажем.                    18 И всички като чуха, се зачудиха за това, което овчарите им казаха. Забележете, овчарите не бяха богослови. Те бяха едни обикновени хора. И ние като обикновени хора трябва да казваме на другите хора за Исус - именно това ние наричаме «свидетелстване за Исус» или «благовестване». В Деяния 8:4  четем как разпръснатите вярващи от гонението на Савел свидетелстваха за Христос. Знаете, когато Савел гонеше църквата, много от вярващите се разпръснаха, и вижте какво правеха. 4 А тия, които бяха се разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието. Ето вижте, те бяха вярващи, и където и да отидеха, те говореха за благовестието, защото то беше в сърцето им. За да бъдем едни добри благовестители, на първо място самите ние трябва да сме били докоснати от Божията любов, променени и спасени. Ако сме преживяли спасението, ние няма да имаме нужда да бъдем подтиквани да разказваме тази радостна вест - тя ще блика от сърцето ни. В Римляни 15:20 четем за опитността на ап. Павел в свидетелстването и споделянето на благовестието. 20 Обаче имах за цел да проповядвам благовестието така, - не там гдето беше вече известно Христовото име, да не би да градя на чужда основа; Това е един добър съвет - да свидетелстваме не на онези, на които вече сме им говорили за Бога, а да свидетелстваме на онези, които не са чули. Защото понякога ние изпадаме в една така крайност при която ние постоянно повтаряме благовестието на едни и същи хора, но те вече го приемат не като благовестване, а като «таманене», като «непрестанно капане в дъждовен ден» (Притчи 27:15), като това някой «да ти пили на главата» - като едно досадно повторение. Ако повтаряш едно и също нещо на един и същ човек и той ти каже: «Стига си ми повтарял! Стига с твоето благовестие!» - това е белег, че сме станали досадни и поне за известно време трябва да престанем да говорим за Христос на този човек. Това, обаче, не означава, че трябва да спрем да благовестваме, а означава, че трябва да започнем да говорим на онези, които не са чували за Бога въобще. Нека да споделяме благовестието с онези, които не го знаят. Разбира се, и на тези, които са чували благовестието трябва да говорим, но постепенно, полека-лека да ги водим по стълбата на тяхното отдалечаване от греха, разбиране на Божия спасителен план и приближаване при Бога. Важно е да бъдем тактични и мъдри, но още по-добре е ако около нас има хора, които въобще не са чули за Бога - да кажем на тях. И тук някой може да каже: «Всички са чули, всички знаят!». Всички знаят, но щом не са се обърнали към Бога, значи не знаят достатъчно. Може би знаят с ума си, но не и със сърцето си. И ние трябва да им обясним, за да разберат благовестието. В Притчата за Сеяча Исус каза, че разликата между онези, в които семето на Словото произвежда плод и онези в които то не произвежда плод е в това, че едните като чуят словото на царството го разбират, а другите не (Матей 13:19,23). Освен това, всички са чули, но трябва да знаем, че поколенията непрекъснато се сменят. Онези, на които сме казали преди няколко години вече са остарели,...