ДИСЦИПЛИНАТА ДА ИЗДЪРЖАМЕ НА ИЗКУШЕНИЯТА

По идея на Dr. Wayne J. Gerber Христовият ученик има враг, който през цялото време се стреми да го отклони от вярата. Най-често този враг се нарича Сатана или дявол, ако и да е споменат и под редица други имена в Библията. Сатана се бори срещу Исус и църквата. Неговите опити да ни отклони от вярата се наричат изкушения. Сатана е изключително мощен, но Исус има повече сила от него, и с неговата помощ ние можем да устояваме на атаките на врага и да излизаме от битките като победители. В този урок ние ще разгледаме въпросите: Кой е Сатана и какъв е той? Как действа Сатана, какво прави? Как да посрещаме атаките на Сатана? Как Бог ни помага да побеждаваме Сатана? КОЙ Е НАШИЯ ВРАГ? В Откровение 12:7-10 четем за една истинска „междузвездна" война. 7 И стана война на небесата: Излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели Какво ни говори този пасаж за духовния свят и духовните същества? В духовния свят се води война. И това е война между божиите ангели, предвождани от Михаил, който много хора считат за архангел и пазител на Божия народ Израил и „змея" - Сатана, противника на Бога и човеците и неговите ангели. Това е битка между ангели, битка между духовни същества. Победата в тази битка разбира се е на Бога и неговата армия. 8 обаче, те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето. 9 И свален биде големият змей, оная старовременна змия която се нарича дявол и сатана, който мами цялата вселена; свален биде на земята, свалени бидоха и ангелите му заедно с него. В този последен стих ясно се вижда кой е „змеят", който воюва срещу Михаил и ангелите му. Думата „змей" или „дракон" буквално означава „змия" или „морско чудовище". Сатана е като морско чудовище, което владее всред моретата на този свят. „Змеят" е наречен „дявол" и „сатана". „Дявол" (Матей 13:39; Йоан 13:2; Ефесяни 6:11; Яков 4:7) означава клеветник. Дяволът клевети и говори лъжи както за Бог пред човека (Битие 3:1-7), така и за човека пред Бога (Йов 1:9;2:4). В Откровение 12:10 за него се казва: 10 И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото се свали клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог. „Сатана" (1 Летописи 21:1; Йов 1:6; Зарахия 3:1; Матей 4:10; 2 Коринтяни 2:11; 1 Тимотей 1:20) означава противник. Той е наречен също и „онази старовременна змия" (Откровение 12:9). „Змия" - това име на Сатана подчертава неговата лукавост и коварност. То ни подсказва, че тук става въпрос и за змията от Битие 3 гл. Същото животно, което изкуши Ева и доведе до грехопадението на човека. От тогава Сатана не е сменил начина си на действие. Неговото основно оръжие е лъжата и измамата. И до днес той „мами цялата вселена". Не случайно Исус го нарича „баща на лъжата" (Йоан 8:44). Първата му лъжа е, че самият той не съществува, а втората му е, че човек може да си греши без това да има последствия. Не излъга ли така и Ева в Едем? По този повод Джон Стот казва: „Хитростите на дявола се проявяват в много форми, но, най-голямата му хитрина е да убеди хората, че самия той не съществува". Друг християнски писател - д-р Лойд Джоунс добавя: „Аз съм сигурен, че една от главните причини за незавидното състояние на Църквата днес е фактът, че дяволът е забравен." Едно друго име на Сатана, което разкрива характера му е „лукавия" (Матей 5:37; 6:13; 13:19,38; Йоан 17:15; 1 Йоаново 2:13-14 3:12; 5:18-19; 2 Солунци 3:3; 2 Тимотей 4:18). Освен това, Сатана е наречен „князът на този свят" (Йоан 12:31). На планината на изкушението Сатана предложи на Исус власт над света при условие, че той му се поклони. Разбира се, Исус му отказа, но това предложение показва, ако и земята и всичко в нея да принадлежат на Господа (Псалом 24:1), все пак Сатана също има известна власт в този свят (Лука 4:5-7). 5 Тогава като Го възведе [на една планина] на високо и Му показа всичките царства на вселената, в един миг време, дяволът Му рече: 6 На Тебе ще дам всичката власт и слава на тия царства, (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща), - 7 и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое. В 1 Йоаново 5:19 апостолът ясно казва: 19 Знаем, че ние сме от Бога; и целият свят лежи в лукавия. Забележете също така, че Сатана не е сам. Той има и ангели, които са на негова страна. Понеже тези „ангели" не служат на Бога, а на Сатана, на други места в писанията те са наречени „демони". В Откровение 12:3-4 се казва, че „опашката на змея завлече третата част от небесните звезди". 3 И яви се друго знамение на небето, и ето голям червен змей, който имаше седем глави и десет рога, и на главите му седем корони. 4 И опашката му, като завлече третата част от небесните звезди, хвърли ги на земята; и змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да изяде чадото й щом роди. От това и от някои други места в писанията се създава впечатлението, че когато Сатана се е разбунтувал срещу Бога, той си е спечелил подкрепата и на една трета от Божиите ангели. Насърчително е, обаче, да знаем, че ние все още имаме две трети от ангелите на наша страна. А, както се казва в Евреи 1:14: 14 Не са ли те всички служебни духове, изпращани да слугуват на ония, които ще наследят спасение? Важно е също така да знаем, че Сатана не е равнопоставен по сила на Бога. Той е мощен ангел, но въпреки това не е бог, а е създаден от Бога. Той е творение, не творец. Така че, даже и всички ангели да бяха преминали на страната на Сатана, с Бог на наша страна, ние все още бихме били по-силни от него. Счита се, че причината за падението на Сатана е гордостта. Много изследователи на Библията считат, че Исая 14:12-14 се отнася за Сатана. Ние не можем да бъдем абсолютно сигурни в това, тъй като в своя контекст, този пасаж се отнася за Вавилонския цар, но той определено ни подсказва какво може да се е случило не само с царя на Вавилон, но и със Сатана. 12 Как си паднал от небето, ти Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите; 13 А ти думаше в сърцето си: Ще възляза на небесата, Ще възвиша престола си над Божиите звезди, И ще седна на планината на събраните богове към най-крайните страни на север, 14 Ще възляза над висотата на облаците, Ще бъда подобен на Всевишния. Името „Денница" в ст. 12 на латински е „Луцифер". Луцифер означава „утринна звезда" и е прилагателно за планетата Венера и означава един, който „носи светлина". Исая го използва, за да опише славата на Вавилонския цар. Може би оттук идва идеята на ап. Павел, че Сатана се преправя на „светъл ангел" (2 Коринтяни 11:14). „Как си паднал от небето, ти Луцифер, сине на зората?". Изглежда, че Исус мисли именно за този стих, когато казва на учениците си: „Видях Сатана паднал от небето като светкавица." (Лука 10:18). Прилагайки израз, използван за Вавилонския цар към Сатана, Исус ни подсказва, че гордостта на Вавилонския цар е била наистина сатанинска. Когато Сатана осъществява своите коварни планове чрез владетелите на този свят, той възпроизвежда своите зли качества в тях, така че те стават преобрази на неговата същност. Така че, ако и пасажът в Исая 14:12-14 да не сочи директно към Сатана, индиректно (по заобиколен начин) той ни говори именно за него - по същия начин по който цар Давид е преобраз на Христос. Кой е Сатана и какъв е той? Кои са неговите имена и какво ни разкриват те за характера му? „Змеят" - паднал ангел, противник на Бога и човеците; „Дявол" - клеветник, който клевети както Бог пред човеците, така и човеците пред Бога; „Сатана" - противник; „Змия" - изкусител; „Баща на лъжата" - основното му оръжие е лъжата; „Лукавият" - лукав - хитър, коварен, подъл, двуличен, злорад, измамлив, притворен, злобен, зъл, завистлив, ехиден и долен; „Князът на този свят" - има известна власт над корумпираната система на управление на нашия свят; „Луцифер" - горд, преправя се на „светъл ангел". КАК ДЕЙСТВА НАШИЯ ВРАГ? От това, което четем в Божието Слово за Сатана разбираме, че въпреки лошотията и коварността си, той е изключително интелигентен, способен да създава стратегии и планове за постигане на целите си. Във 2 Коринтяни 2:10-11 ап. Павел прощава на онзи, който го е обидил. По този начин той желае да застрахова себе си и църквата в Коринт срещу атаките на Сатана. Сатана е коварен. Той ни наблюдава непрекъснато. Вижда нашите реакции и поведение. От там той си прави изводи за слабите ни места и ни атакува точно там. Дадем ли му възможност, той винаги ще я използва срещу нас. Затова трябва да пазим себе си чисти от грях и свободни от огорчение и непростителност. 10 А комуто вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото, ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христа, 11 да не би сатана да използува случая против нас; защото ние знаем неговите замисли. Интелигентността на Сатана се вижда в начинът по който той в образ на змия изкуши Ева. Във 2 Коринтяни 11:3 се казва, че змията е измамила Ева „с хитростта си". 3 Но боя се да не би, както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви и отпадне от простотата и чистотата, която дължите на Христа. Сатана е хитър, но както казва ап. Павел, ние знаем „неговите замисли". Един от най-баналните му трикове е да се дегизира като „светъл ангел". Неговите постъпки, обаче, го издават. Както се казва в нашата поговорка: „Вълкът козината си мени, но нравът не". Във 2 Коринтяни 11:13-15 четем: 13 Защото такива човеци са лъжеапостоли, лукави работници, които се преправят на Христови апостоли. 14 И не е чудно; защото сам сатана се преправя на светъл ангел; 15 тъй че, не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но тяхната сетнина ще бъде според делата им. Освен фалшивите доктрини и лъжеучения, друг инструмент на Сатана са изкушенията. Изкушенията са примамливи предложения за грях. Разбира се, Сатана е особено внимателен да не ги представя като грях, а като безобидни наслади от които ние „просто се нуждаем". Опасността, обаче, е в това,...