ДИСЦИПЛИНАТА ДА ХОДИМ НА ЦЪРКВА – 1

По идея на Dr. Wayne J. Gerber Това е първата от духовните дисциплини, които един ученик на Христос трябва да практикува - да участва в живота на неговата местна църква. Бог събира учениците си в една група, която ние наричаме църква. Участието в църквата помага на ученика да расте и да става повече като Исус Христос. Както съм казвал и преди духовните дисциплини настройват елементите на нашата човешка същност - духът, душата и тялото ни по такъв начин, че духът да побеждава плътта в нас и така ние да живеем един победоносен християнски живот. Когато за последен път аз разглеждах духовните дисциплини в нашата църква аз пропуснах тази дисциплина, мислейки си, че тя се подразбира и всички я правят. Но, сега като се замисля, виждам, че много хора спират да я практикуват и това е началото на тяхното духовно лутане, охладняване към Христос, а дори и отстъпване от вярата. Започвайки с едно изучаване на това какво е църквата, ние ще продължим и ще разгледаме две изключително важни дейности на църквата - общото поклонение и общението. Урокът завършва със списък от неща, които учениците на Исус правеха на техните църковни събрания. КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЦЪРКВАТА За да разберем какво представлява църквата, ние трябва да видим кой я съставлява, кой е част от църквата? В 1 Коринтяни 1:2 четем: 2 до Божията църква, която е в Коринт, до осветените в Христа Исуса, призовани да бъдат светии, заедно с всички, които призовават на всяко място името на Исуса Христа, нашия Господ, Който е и техен и наш: Кои според този стих са Божията църква? Ап. Павел адресира посланието си към „Божията църква, която е в Коринт", и в самия адрес на писмото си той пояснява кои са те: „Осветените в Христос Исус" - ние сме осветени чрез кръвта на Исус (Евреи 10:10). „Призовани да бъдат светии" - един ден, когато Бог ни срещне, той ще ни направи напълно съвършени и тогава ще бъдем наистина „светии". Но, нашето призвание да бъдем светии е валидно още от сега. „всички, които призовават на всяко място името на Исус Христос" - църквата се състои от хора, които вярват в Исус Христос - не в Буда или в Мохамед или в някакъв друг бог или идол, а в Исус Христос Това са хората, които съставляват църквата. Второто нещо, което ще ни помогне да разберем какво представлява църквата е разбирането за това какво е отношението между църквата и Христос? Отговор на този въпрос намираме в 1 Коринтяни 12:27 27 А вие сте Христово тяло, и по отделно части от Него. Каква е връзката между Христос и църквата? Църквата е „тялото на Христос", а Той е нейната глава (Ефесяни 5:23; Колосяни 1:18). Както главата управлява тялото, така би следвало и Христос да управлява църквата. Третият въпрос, който ще ни помогне да разберем какво представлява църквата е „Какво обединява църквата? Какво свързва нейните членове и ги прави едно?". В Ефесяни 4:4-6 четем: 4 Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на званието ви: 5 един Господ, една вяра, едно кръщение, 6 един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички. Членове на Христовата църква са онези, които са части на Христовото тяло и са изпълнени със Святия Дух. Така както за да бъде нашето тяло живо, нашият дух трябва да е в него, така и това, което прави Христовата църква да бъде жива е единият Дух на Бога. Освен едно тяло и един Дух какво друго имаме, което е общо за всички ученици на Христос? Общата надежда, единия Господ, общата вяра и общото кръщение. Каква е надеждата на църквата? Възкресението от мъртвите. На това се надяваме, в това вярваме - че ще бъдем един ден с Господ и че ще живеем заедно с Него във вечността. Ние сме мнозина, ние сме различни, но сме едно. Как бихте описали църквата? Какво представлява църквата въз основа на стиховете, които прочетохме? Църквата са осветените в Христос Исус хора, призовани да бъдат светии, които са тяло на Христос и са свързани в едно от общия Дух, надежда, вяра и кръщение. ЦЪРКВАТА В ПОКЛОНЕНИЕ До тук ние видяхме какво представлява църквата. Но какво прави тя? Ние се събираме с една цел и каква е тя? Да се покланяме на Бог. В Псалом 95:6-7 Божието слово ни подканя: 6 Дойдете да се поклоним и да припаднем (не да изгубим съзнание, а да паднем ниско долу в краката на Бога като знак на поклонение), Да коленичим пред Господа нашия Създател; 7 Защото Той е наш Бог, И ние сме люде на пасбището Му и овце на ръката Му, Тук виждаме една картина в която Бог е представен като наш овчар, а ние като негово стадо. Но, какво ни кани Бог да правим в тези стихове? Бог ни кани да му се покланяме. Как трябва да се покланяме на Бога? В Псалом 100:1-2 се казва: 1 Хвалебен псалом. Възкликнете на Господа, всички земи. 2 Служете Господу с веселие; Дойдете пред Него с радост. Вие как идвате да се покланяте на Бога? С какво настроение или по-точно с какво отношение? С веселие и с радост. Тук не става въпрос затова да бъдем винаги усмихнати, понеже ние можем да дойдем и с тъга пред Господа. Но, самото ни идване пред Бог е с радост - дори и поради самия факт, че имаме при Кого да отидем, пред Кого да се поклоним и пред Кого да излеем мъката си. Ние служим на Бог с радост и веселие, ние Му се покланяме, понеже заслужава - Той е нашия създател и Той е нашия изкупител от греха и смъртта. Следващият въпрос е на кого се покланяме? Според Исус на кого единствено трябва да се покланяме? В Матей 4:10 четем Неговите думи към Сатана: 10 Тогава Исус му каза: Махни се, Сатано, защото е писано: "На Господа твоя Бог да се покланяш, и само Нему да служиш". Ние не трябва да се покланяме не само на сатана и на демоните, но дори и на ангелите и на Божиите служители. В Откровение 19:10 четем за опитността на Йоан по този въпрос. 10 Тогава аз паднах пред нозете му да му се поклоня; но той ми рече: Недей; аз съм съслужител на тебе и на братята ти, които държат свидетелството за Исуса; поклони се Богу; защото духът на пророчеството е да свидетелствуваме за Исуса. При друг подобен опит да се поклони на ангела, която му носеше откровението Йоан отново беше коригиран да не се покланя дори и на ангели, а било то и Божии пратеници, но само на Бога (Откровение 22:8-9)! 8 Аз, Иоан, съм, който чух и видях, и когато чух и видях, паднах да се поклоня пред нозете на ангела, който ми, беше показал това. 9 Но той ми рече: Недей! Аз съм служител на тебе и на братята ти пророците и на тия, които пазят думите на тая книга. Поклони се Богу. Как да се покланяме? В Йоан 4:19-24 четем за срещата на Исус и Самарянката. 19 Казва Му жената: Господине, виждам, че Ти си пророк. 20 Нашите бащи в тоя хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото гдето трябва да се покланяме. 21 Казва й Исус: Жено вярвай Ме, че иде час, когато нито само в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца. 22 Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите. 23 Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. 24 Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят. Въпросът тук е как да се покланяме? С дух и истина - това означава със сърцето си и в действителност - не само в църква, но целият ни живот да бъде живот на поклонение. Кога е едно добро време в което да се събираме за поклонение пред Бог? В „първия ден на седмицата" (Деяния 20:7а) 7 И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ. Тук виждаме, че по апостолско време църквата се е събирала за поклонение в „първия ден на седмицата". Кога е бил първия ден на седмицата по онова време? Отговорът на този въпрос се състои в това кой е бил седмия ден. Седмия ден е бил съботата. Следователно първият ден на седмицата е бил неделята. Юдеите са пазели съботата. Но понеже Христос възкръсва „в първия ден от седмицата" (Марко 16:9; Йоан 20:1,19), християните започват да провеждат своите събрания именно тогава (1 Коринтяни 16:2). Какво научихме от тези стихове за поклонението на църквата? Бог ни кани да Му се покланяме, защото Той е нашия създател. Той е нашия Бог и затова ние му се покланяме. Нашето служение пред Него трябва да бъде на драго сърце - с радост и веселие. Ние не трябва да се покланяме на никой друг освен него - било то на Сатана, на демони или дори на ангели. Нашето поклонение към Бога трябва да бъде с дух и истина. Едно добро време да Му се покланяме е „първия ден на седмицата", който е неделя. ЦЪРКВАТА В ОБЩЕНИЕ В Псалом 122:1 четем: 1 Зарадвах се, когато ми рекоха: Да отидем в дома Господен. Какво кара авторът на този псалом да се радва? Поканата за отиване в Божия дом. Защо? Защото когато всички идваме в Господния дом, ние се събираме и можем да имаме общение, а общението е нещо приятно и радостно. Според Псалом 133:1 общението е добро и угодно на Господ: 1 Ето колко е добро и колко е угодно Да живеят братя в единодушие! Какво е угодно и добро в очите на Господа според този псалом? Да живеят братя в единодушие. Значи, ние се събираме не само за да се покланяме на Бога, но също и да общуваме - и с Бога и помежду си. Ключовата дума за разбирането на новозаветното общение е гръцката дума "koinonia". Тя се среща само 12 пъти в Новия Завет. Най-често е преведена като "общение". Но значи нещо много повече - не само размяна на думи, но едно самопожертвователно споделяне. В Рим. 15:26 тя е използвана за помощта, която гръцките християни събират за вярващите в Ерусалим. В I Кор. 10:16 за общението в Христовата кръв и в Христовото тяло. Като се вземат впредвид всички случаи в които думата е употребена може да се каже, че тя има следните значения: двустранно взаимоотношение на даване и получаване; близко партньорство и сътрудничество; двама или повече хора, обединени от общ интерес или кауза; любов и загриженост на хората един за друг; общение, участие, принос,...