ДИСЦИПЛИНАТА ДА СЕ МОЛИМ – 1

Молитвата е една от духовните дисциплини, които Христовите последователи трябва да практикуват ежедневно. Тя е едно от най-важните средства за комуникация между ученика и Бог. Както едно дете има нужда от общение със своите родители, така и ние като деца на Бога, като новородени Негови създания имаме нужда да общуваме с Него. Тази връзка с Бог става както чрез Божието Слово, така и чрез молитвата. Молитвата трябва да бъде двупосочна връзка. Тя трябва да включва както говорене на Бог, така и слушане на Бог. Това означава не само ние да говорим на Бог като някоя приказлива жена, която не оставя мъжа си да се изкаже, но да отделяме време в молитвата през което да слушаме това, което Бог ни говори. Начинът по който ние чуваме Бог „да ни говори" е чрез мисли, които идват в нас от Святия Дух. Понякога Бог говори с глас, който може да бъде чут - с външен глас. Но, „стандартния" начин по който Бог ни говори във времето в което ние живеем е чрез Святия Дух. Святия Дух няма тяло. Щом няма тяло, той няма говорен апарат с който да произвежда аудио звуци. Той е дух и Той живее вътре в нас. За Него Исус каза, че Той ще бъде с нас и „във" нас (Йоан 14:17). И щом Святият Дух е дух и живее във нас, то „гласът" на Святия Дух ще идва отвътре ни. Това са мисли, които идват по особен начин вътре в нас и ние трябва да разпознаваме кога мислите ни идват от ума ни и ние си ги измисляме и кога в нас идват мисли, които са от Святия Дух. Така че, в молитвата ние трябва да чакаме и да очакваме гласът на Бога вътре в нас. Защото, ако Той ще ни говори, то Той ще ни говори именно по време на молитва. Сатана също ни говори. Той ни изкушава. Така че, ние трябва да познаваме „гласа" на Сатана - който също идва към нас като мисли. Така че, три са гласовете, които ни говорят и които ние като зрели християни трябва да различаваме - нашият собствен „глас", „гласа" на Сатана и „гласа" на Святия Дух. И един от основните начини по които можем да проверяваме дали дадено нещо е от Святия Дух е като го сравним с Писаното Божие Слово - Библията. Ако нещо е от Святия Дух, то винаги ще е в съгласие и ще има подкрепата на Писанията. Затова трябва да познаваме Библията - за да можем да сме сигурни, че това, което Бог ни говори е наистина от Него. В този урок ще разгледаме някои примери на лична и обща молитва. Ще разгледаме какво представлява молитвата, как трябва да се молим, някои причини поради които да се молим, и какво обещава Бог на онзи, който се моли. Трябва да запомним, че молитвата не е ние да казваме на Бог какво трябва да прави като че ли ние сме господарите а Той е нашия слуга: „Господи, направи това... Господи, направи онова...". Не. Той е Господаря, а ние сме слугите. Така че, нашата молитва трябва да бъде Бог да ни разкрие волята си и да я извърши в живота ни. Ние можем да кажем на Бога това, което е в сърцата и умовете ни, но единствено Той решава как да ни отговори. Трябва да го оставим Той да реши как да отговори на нашата молитва. Ние му казваме мъката си, изливаме сърцето си пред Него, но трябва да знаем, че Той може да ни отговори по различни начини - може да ни отговори: „Да!"; може да ни отговори: „Не!"; може да ни отговори: „Чакай!". ПРИМЕРИ ЗА МОЛИТВА Ще започнем с разглеждането на два примера за молитва,  които са и два вида молитва - лична и обща молитва. Пример за лична молитва намираме в Марко 1:35. Това са думи, които са отнасят за Господ Исус Христос. 35 И сутринта, когато беше още тъмно, стана и излезе, и отиде в уединено място, и там се молеше. Личната молитва е тази в която да изповядваме греховете си пред Бога. Чрез нея ние имаме нашата лична връзка с Бога. Нека да прочетем и примера за обща молитва Деяния на апостолите 12:5 и да сравним двата случая. 5 И така, те вардеха Петра в тъмницата; а църквата принасяше пред Бога усърдна молитва за него. Каква е разликата между тези два примера? Кой се моли в единия случай и кой се моли в другия случай? В единия случай се моли Исус, а в другия - църквата. Това са два вида молитва. Единият вид е личната молитва, а другия вид е „общата молитва". Личната молитва е когато ние като Исус Христос сме в нашата „скришна стаичка", както каза Господ,  или сме излезли някъде другаде, както казва Марко „на уединено място". Там той беше сам, без да има други хора заедно с него и там Той се молеше. Това е лична, частна молитва с която да се молим пред Бога - сами. Тази молитва е молитвата за личните изповеди и личните борби, които имаме. А в другият случай се казва, че „църквата" принасяше пред Бога усърдна молитва за ап. Петър. Значи, тук нямаме вече един човек, който се моли, а цялата църква. Това се нарича „обща молитва". Така че, трябва да знаете - има „лична молитва", има и „обща молитва" - когато ние се молим заедно. И тези два вида молитви имат различен характер и предназначение. Когато си в лична молитва пред Бога ти можеш да изливаш сърцето си пред Бога, да Му благодариш, да Му се покланяш и да търсиш Неговото водителство. Но, когато има обща молитва, човек не трябва да се моли на глас по същия начин както при неговата лична молитва. Когато имаме обща молитва в нашия стих се казва, че „църквата" принасяше молитвата, но всъщност при една такава молитва винаги има някой, който „води" молитвата. Има някои правила, които трябва да знаем и да спазваме при воденето на обща молитва. Казвам това особено за онези, които са по-нови във вярата. Първото правило е, че когато се молим от името на цялата църква, ние не трябва да се молим за нашите лични нужди, като че ли сме сами. Ние не трябва да занимаваме хората с личните си проблеми, или пък с изкушенията си. Това са неща, които да запазим за личната си молитва. Второто правило е да използваме лични местоимения в множествено число - не „аз", и „мен", а „ние" и „нас". Когато водиш молитвата, ти влизаш в ролята на представител на цялата църква и трябва да се молиш не от твое собствено име, а от името на църквата. Третото правило е, че общата молитва трябва да бъде насочена не към хората, а към Бога. Ние не трябва да използваме общата  молитва за проповядване. Някои хора използват молитвата за да кажат на другите хора в църквата това, което искат да им  кажат, та дори и съобщенията. Но, ако искаш да проповядваш - стани и проповядвай. Няма защо да използваш молитвата за това. Общата молитва трябва да бъде това, което църквата има да каже на Бога, а не преразказ на Библейски случки и истории. Примерно, чел си в Библията някоя притча или нещо друго и като започнеш да се молиш започваш да го преразказваш така че и другите да го чуят. Целта на общата молитва не е другите да чуят теб, а Бог да чуе другите чрез теб. Това разбира се не означава, че не можем да цитираме Словото в молитва. Напротив, правилно е да цитираме на Бог обещанията му и да Му припомняме думите Му. Но това трябва да става балансирано и по правилния начин. Важно е също така останалите, които слушат този, който води молитвата да се съгласяват с него и да го подкрепят като изразяват съгласието си с това, което казва той. Това става като казваме „Да!" и „Амин!" на думите на водещия молитвата в нашето сърце. Не всеки да се моли за неговата си нужда и да не слуша този, който води. Това е неправилно. Но, ако ние подкрепяме другите, когато те се молят, тогава когато и ние се молим - те ще подкрепят нас. Какво научаваме от тези примери? КАКВО Е МОЛИТВАТА? На първо мястото молитвата би могла да бъде вик към Бога, а също търсене на лицето на Господ, а и разговор с Бога (Псалом 27:7-8). 7 Слушай, Господи, гласа ми, когато викам; Смили се тоже за мене, и отговори ми. 8 Когато Ти рече: Търсете лицето Ми, Моето сърце Ти каза: Лицето Ти ще търся, Господи. На второ място, молитвата би могла да бъде не само вик или искане от Бога, а отговор от Бога - откровение от Бога (Еремия 33:3). 3 Извикай към Мене и ще ти отговоря, И ще ти покажа велики и тайни неща, Които не знаеш. Когато ние викаме към Бог, Бог започва да ни говори и Той ни разрива „тайни" - откровения за Себе Си, за делото Си, какво трябва да се направи... и така ние имаме връзка с Него чрез Святия Дух. Други стихове, които ни учат какво е молитвата са 1 Тимотей 2:1-2. В него се говори за различни видове молитви - „молби, молитви, прошения, благодарения, ходатайство...". 1 И тъй, увещавам, преди всичко, да отправяте молби, молитви, прошения, благодарения за всичките човеци, 2 за царе и за всички, които са високопоставени, за да поминем тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност. Тук имаме най-различни видове молитви. Ние говорим най-общо за молитва, но молитвата може да бъде най-различна. Първо, молитвата би могла да бъде просба. Просбата е когато искаш от Бога нещо конкретно - например, за изцеление или за успех. Например, ако си ученик и трябва да се явиш на изпит, ти можеш да кажеш: „Господи, помогни ми да взема този изпит!" Това е молитва за благословение за конкретна нужда. Второ, молитвата би могла да бъде благодарение. След като Бог е отговорил на нуждата ти, не трябва да бъдеш неблагодарен, но веднага да Му благодариш, да кажеш: „Господи, благодаря Ти за Твоята чудесна намеса в живата ми!". Трето, молитвата би могла да бъде ходатайство. В нашия стих се казва: „за всички човеци". Когато се молим за себе си, това е молитва за нас, а когато се молим за другите, това се казва как? Когато се молим за другите, това е „ходатайствена молитва". Както, ако имаш връзки с някой началники и отидеш при него за да се застъпиш за някой твой човек да го вземат на работа - ти ходатайстваш за Него. Но, най-големия началник е Бог. И когато ние се молим пред Бога не за себе си, а за някой друг, ние ходатайстваме за него, застъпваме се за него. В нашия стих се казва да принасяме молитви за всички човеци, и особено за онези, които са „високопоставени" - тези, които са в позиция на власт и управление. Друг вид молитва е хвалението. Молитвата на хваление е когато ние хвалим Бога. Тя е когато прославяш Бога и казваш: „Господи, слава на Теб! Величае те душата ми!". КАК ТРЯБВА ДА СЕ МОЛИМ?...