ДИСЦИПЛИНАТА ДА СИ ЧЕТЕМ БИБЛИЯТА – 3

Четенето и изучаването на Писанията са духовните дисциплини, които ще разгледаме в този урок. Независимо дали ги наричаме „Свещените Писания", „Божието Слово", „Библията" или „Стария и Новия Завет", става въпрос все за едно и също нещо. Бог ни е говорил в една Книга, която е по-важна от всяка друга книга писана някога. Ученикът на Исус трябва да направи тази Книга централен фокус на неговото изучаване, понеже в нея ние намираме пътят към вечния живот. Започвайки с два примера на изучаване на Божието Слово, ние ще спрем на въпросите: „Как сме получили Писанията?" „Какво представляват Писанията?" „Защо трябва да изучаваме Писанията?" „Какви са резултатите от изучаването на Писанията?" ПРИМЕРИ НА ЧЕТЕНЕ И ИЗУЧАВАНЕ НА БОЖИЕТО СЛОВО Първият пример, който ще разгледаме е от Деяния 8:26-35. Това е историята за Филип и Етиопския скопец. 26 А ангел от Господа говори на Филипа, казвайки: Стани, иди към юг, по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа. 27 И той стана та отиде. И, ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над цялото й съкровище, и беше дошъл в Ерусалим да се поклони, 28 на връщане седеше в колесницата си и четеше пророка Исаия. 29 А Духът рече на Филипа: Приближи се и придружи тая колесница. 30 И Филип се завтече та го чу като прочиташе пророка Исаия, и каза: Ами разбираш ли каквото четеш? 31 А той рече: Как да разбера, ако ме не упъти някой? И помоли Филипа да се качи и да седне с него. 32 А мястото от писанието, което, четеше беше това: - "Като овца биде заведен на клане: И както агне пред стригача си не издава глас, Така не отваря устата Си; 33 В унижение отмени се съдбата Му, А поколението Му, - Кой ще го изкаже? Защото се взе живота Му от земята" 34 И скопецът продума и рече на Филипа: Кажи ми, моля ти се, за кого казва това пророкът, - за себе си ли, или за някой друг? 35 А Филип отвори уста, и като почна от това писание, благовести му Исуса. Какво откри този етиопски скопец като четеше Божието Слово? Разбира се, това, което той откри, той го откри не сам, а с помощта на Филип. Но все пак, в крайна сметка той откри нещо, което до този момент не знаеше, понеже той получи отговор на своя въпрос: „За кого казва това пророка - за себе си, или за някой друг?". Скопецът беше озадачен от думите за Този, който както овцата и агнето предадени на клане не се съпротивява по никакъв начин на унижението и смъртта си и в същото време има безбройно поколение, и то именно поради загубата на живота си. Четейки част от Свещените писания с помощта на Филип скопецът откри, че пророкът не говори за себе си, а за Месията, за Исус Христос. Той е този, за Когото става дума в този текст. Той е Агнето, което хем умира, хем има безбройно поколение, защото и ние всички сме Негово поколение. От начинът по който скопецът достигна до този извод ние можем да научим много. Първо, нормално е когато четем Божието Слово, ние да разбираме някои части от него, но също така да срещаме и трудни пасажи, които не са ни ясни. Тогава, какво да правим с тези места от Божието Слово, които не разбираме? Разбира се, ние трябва да се молим Святият Дух да ни даде просветление върху Словото си, но също и да търсим някой, като Филип, който „да ни упъти". Както каза скопеца: „Как да разбера, ако ме не упъти някой?". Това ни показва, че е нормално когато четем Божието Слово и ние, като този човек да имаме въпроси. Нормално е да имаме въпрос, но също така не трябва да оставяме тези въпроси неотговорени. Трябва да търсим отговори. Това е начинът по който човек израства във вярата - като пита по-зрели в Господа хора относно това, което не разбира. За това е пример дори и нашия Господ Исус. Спомняте ли си какво правеше той, когато беше на дванадесет години и родителите му го изгубиха на връщане от Ерусалим, където бяха ходили по случай празника Пасха (Лука 2:46)? 46 И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и ги запитваше. Това е начинът да растем в познанието на Бога - да четем Словото Му и да задаваме въпроси за нещата, които се казват в него, но които не разбираме. Начинът по който четем Словото трябва да бъде подобен на начинът по който ядем риба. Когато ядем риба и срещнем някоя кост, ние не се отказваме от рибата, а просто оставяме костта на страна и продължаваме. По същия начин, когато срещнем в Божието Слово нещо, което ни е неясно, или което не можем „да преглътнем", ние трябва „да го отделим на една страна" и да питаме някой, който би могъл да знае значението му - например, някой по стар във вярата и по-опитен брат или сестра или пък нашия пастир. Забележете и една друга подробност в примера, който разглеждаме. Скопецът четеше на глас. Защото, в ст. 30 се казва, че когато Филип се приближи при колесницата, той „чу" това, което скопецът четеше и разпозна, че текстът беше от книгата на пророк Исая. Това означава, че велможата е четял на глас. И това е една добра практика. Когато си четем Божието Слово у дома, дори да сме сами да си го четем на глас. Когато четеш на глас, ти се концентрираш повече върху това, което четеш и не оставяш мислите ти да блуждаят. Когато не само четеш, но и чуваш библейския текст, ти го запомняш по-лесно и той се запечатва по-здраво в сърцето ти. Така че, нека да четем на глас Божието Слово, да размишляваме върху него, и когато срещнем нещо, което ни е трудно, да питаме някой, който знае. Другият пример, който ще разгледаме са беряните от Деяния 17:11 11 И беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък, и всеки ден изследваха писанията да видят дали това е вярно. „Беряните" за които става дума в този стих бяха гражданите на град Берия. Те бяха по-благородни от „солунците" - гражданите на Солун. Защо? Защото, солунците отхвърлиха христовото учение, а беряните го приеха. Когато ап. Павел проповядваше благовестието, те го приеха „без предрасъдък". Много е важно, когато ние слушаме проповедите в църква ние да не отхвърляме проповедника. Защото, отхвърлянето на проповедника спира благодатта, която тече през този проповедник. Но в този стих виждаме, че беряните са пример за нас в две неща. Те не само приемаха учението „без всякакъв предразсъдък", но заедно с това и „изследваха писанията" за да намерят в тях потвърждение на Павловите думи. Ние нямаме право да се съмняваме в Божието Слово, но имаме право да се съмняваме в това дали даден проповедник проповядва точно Божието Слово. Това е едно „свято" съмнение „без предразсъдък", което ни предизвиква без да отхвърляме проповедника ние да намерим още повече доказателства за проповядваната истина в Божието Слово и така да затвърдим убежденията си в нея. Но също така и не трябва сляпо да се доверяваме и да приемаме за вярно нещо за което не намираме доказателство и потвърждение в Библията. Затова, и аз ви насърчавам, когато проповядвам Божието Слово, вие да не приемате моите думи ей така - „на доверие", но да изследвате Библията сами за себе си и да проверявате дали казвам истината. И когато се убедите от свой собствен опит, че това, което се проповядва от амвона е същото, като това, което пише в Свещените Писания, вие самите ще бъдете насърчени. Забележете също така и това кога беряните изследваха писанията? „Всеки ден". Това означава, че и ние също като тях трябва да изследваме, т.е., да изучаваме писанията всеки ден. Именно това е духовната дисциплина за която говорим - ежедневно четене и изучаване на писанията. КАК СМЕ ПОЛУЧИЛИ ПИСАНИЯТА? Ние вече казахме, че Бог ни е дал Свещените Писания включени в нашата Библия. Но, въпросът е „Как?". Краткият отговор на този въпрос е: „Чрез човеци, вдъхновени от Святия Дух". Те не са писали автоматично, но Святият Дух им е дал мислите, които те да напишат, като е използвал техните собствени индивидуалности и таланти и в същото време е контролирал процеса на написване, така че той да се осъществи без никакви грешки. В Изход 31:18 четем как Бог даде Десетте Заповеди на Мойсей. 18 И като свърши говоренето си с Моисея на Синайската планина, Господ му даде двете плочи на свидетелството, каменни плочи, написани с Божия пръст. Тук се казва, че самите десет заповеди, са били написани собственоръчно от Бог. Разбира се, „Божия пръст" е изразно средство (антропоморфизъм - приписване на Бог на човешки качества), но то прави ясен факта, че първите Божии думи към човека бяха написани по свръхестествен начин лично от Самия Бог върху каменни плочи. По-късно тези каменни плочи бяха строшени от Мойсей и той приготви други на които Бог да напише отново заповедите Си, но по-важно от това е, че Бог имаше лична среща с Мойсей и серия от разговори при които Бог му предаде това, което желаеше да бъде написано в Словото Му. В Галатяни 1:11-12 пък четем как ап. Павел е получил от Бог нещата, които по-късно е записал в посланията си. Примерът с Мойсей беше от Стария Завет, а примерът с Павел е от Новия Завет. 11 Защото ви известявам, братя, че проповядваното от мене благовестие не е човешко; 12 понеже аз нито от човек съм го приел, нито съм го научил от човек, но чрез откровение от Исуса Христа. Тук виждаме, че и Павел, както и Мойсей е получил посланието, което предава на хората чрез откровение от Бога. Какво означава думата „откровение"? Буквално тази дума означава „дръпване на завесата". Както когато отриват нов паметник - той е покрит със завеса, която при самото му откриване бива свалена и тогава паметникът се вижда в цялата му слава. Думата откровение означава нещо, което досега е било скрито за нас и ние не сме можели да го видим или да го познаем, но Бог маха завесата от него и ни го разкрива. В Стария Завет Той ни разкрива Себе си, характера си, волята си, а в Новия Завет ни разкрива пълнотата на спасителния си план чрез Исус Христос. Чрез Христос, който умира на кръста за греховете ни и нашата вяра в Него ние се спасяваме. Старият и Новият Завет са като корените и короната на едно дърво. Те са различни на вид и предназначение, но са същото дърво....