ДЛЪЖНОСТНАТА ХАРАКТЕРИСТИКА НА НАСТОЙНИКА

ДЛЪЖНОСТНАТА ХАРАКТЕРИСТИКА НА НАСТОЙНИКА В предходното поучение отговорихме на въпроса „Какъв трябва да бъде един добър настойник?" Това беше въпросът за качествата на настойника. Сега ще се спрем на един друг въпрос и той е въпросът за задълженията. Какво трябва да прави добрия настойник? Три неща: Да следва получените инструкции от Господаря си и да изпълнява точно възложените му задачи; Когато не знае какво да прави, да пита - да търси водителство, или да изисква допълнителни насоки за работата си; Да инвестира - без инвестиции няма растеж, без сеене няма умножаване, без даване няма получаване; ДА ВЪРШИ ВОЛЯТА НА ГОСПОДАРЯ СИ... Вече видяхме, че не настойникът, а собственикът е този, който решава какво ще се прави с имота му. Представете си, че даден земевладелец иска да отглежда пшеница в земята си. Ще му хареса ли, ако неговия настойник купи с парите му крави, вместо зърно за посев? Ще продължи ли да го държи на работа, или ще го уволни? Разбира се, че ще го освободи от длъжността му, защото отговорността на настойника е да следва инструкциите на собственика по отношение на използването на собствеността му. Той не трябва да взема решения, основани на собственото си мнение. По същия начин и ние трябва да разпознаем, че Бог е Този, който решава какво трябва да правим ние като настойници над творението Му. Ние трябва само да следваме Неговите инструкции. Може би ще запитате: „Но къде да отида, за да разбера какви са Божиите инструкции?" Отидете при Библията. Тя съдържа специфичните инструкции от които се нуждаем за да знаем как да управляваме различните неща, които Бог ни е поверил. Например, ако питате Бог: „Какво да правя с моето тяло и моя ум?" Погледнете Римляни 12:2: 1 И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение. 2 И недейте се съобразява с тоя век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено. Или пък, ако питате Бог: „Какво да правя с времето, което си ми поверил?" Прочетете Ефесяни 5:15-16: 15 И тъй, внимавайте добре как се обхождате, не като глупави, но като мъдри, 16 като изкупвате благовремието, защото дните са лоши. Или пък, ако питате Бог: „Боже, какво да правя с благовестието - благовестието, което си ми поверил, и което е Божия сила за спасение на всеки, който вярва?" Отговорът е в Марко 16:15: 15 И рече им: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар. Мениджърът на дадена фирма или предприятие не може да прави нищо друго, освен да следва инструкциите на собственика. Това е първото от неговите основни задължения. В 1 Коринтяни 9:16-17 ап. Павел казва: 16 Защото, ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже нужда ми се налага; защото горко ми ако не благовествувам. 17 Понеже, ако върша това доброволно, имам награда, но ако с принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество. Забележете, пред ап. Павел въобще не стои въпроса дали да проповядва или не. Бог му е поверил благовестието и като негов настойник, ап. Павел така или иначе ще изпълни задълженията си. Въпросът е как той изпълнява повереното му настойничество - доброволно и с радост ли или с досада, с ентусиазъм ли или по задължение... ДА ПОЛУЧАВА ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИНСТРУКЦИИ... И така, говорим за задълженията на настойника. И първото от тези задължения е той да върши волята на Господаря си или да управлява това, което му е било поверено според желанието на собственика. Второто задължение на настойника е той да търси по-нататъшно водителство или да изисква допълнителни насоки за работата си. През определени интервали от време настойникът се нуждае от това да говори със собственика за да получи допълнителни инструкции за работата си от него. По същия начин и ние трябва да разговаряме в молитва са нашия Небесен собственик и да търсим водителството на Святия Дух. Бог не ни дава всичките си инструкции за живота ни навенъж. Той го прави малко по малко. Например, на Авраам му беше казано да напусне Ур Халдейски и да отиде в земат, която Бог щеше да му покажа по-късно. 1 Тогава Господ каза на Аврама: Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа. В Евреи 11:8 се казва, че той напусна родния си град „без да знае къде отива". 8 С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива. По-късно Бог му говореше и го насочваше къде точно да спре и къде да се установи и да разпъне шатъра си. Когато възкръсналия Христос се яви на Савел от Тарс и Той не му каза всичко наведнъж (Деяния 9:5-6): 5 А той рече: Кой си Ти, Господи? А Той отговори: Аз съм Исус, Когото ти гониш. 6 Но стани, влез в града, и ще ти кажа какво трябва да правиш. Когато влезе в Дамаск, той изчака три дни, докато Бог изпрати друг свой слуга на име Анания за да му отвори очите и да го кръсти в Христовото име. Години по-късно Савел, вече като ап. Павел отново трябваше да чака Божиите инструкции затова накъде точно да продължи да проповядва благовестието (Деяния 16:6-10). 6 И апостолите преминаха фригийската и галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия; 7 и като дойдоха срещу Мизия опитаха се да отидат във Витания, но Исусовият Дух не им допусна. 8 И тъй, като изминаха Мизия, слязоха в Троада. 9 И яви се на Павла нощем видение: един македонец стоеше та му се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни. 10 И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях. Какви изводи можем да си направим от библейските примери, които разгледахме? Настойникът трябва да прави две неща. Първо, да следва стриктно получените вече инструкции от Господаря си, и второ, да изиква и да очаква допълнителни инструкции за работата си, така че да я извърши точно по начина по който Бог желае в конкретната ситуация. За да изпълни тези две свои отговорности, християнинът трябва да чете Божието Слово и да се моли. Общата Божия воля той може да научи от Библията, а конкретните инструкции за живота и служението си може да получи в молитва пред Бога. Именно молитвата е средството, чрез което сме винаги „он лайн", чрез което поддържаме жива нашата връзка с Небесния Собственик. ДА ИНВЕСТИРА... Третото задължение на настойника, освен тези да следва волята на Господаря си и да получава допълнителни инструкции е да прави инвестиции и вложения, т.е. да инвестира. Да направиш „инвестиция" означава да купиш нещо с цел да спечелиш от него. Например, ако купиш едно малко прасенце с цел да го изядеш със семейството си, ти не инвестираш (освен във взаимоотношения, разбира се), а просто правиш един „текущ разход". Но, ако купиш това прасенце с цел да го отгледаш и по късно да го продадеш за повече пари, отколкото си го купил и колкото си изхарчил за отглеждането му, то ти правиш една добра инвестиция. Добрият настойник или мениджърът трябва да прави инвестициите, които са необходими за умножаване на богатството на господаря му. Например, в притчата за талантите четем, че двама от слугите направиха точно това. Те не изядоха и не изпиха талантите, а ги инвестираха в някаква стока (Матей 25:14-17). 14 Защото е както, когато човек при тръгването си за чужбина, свиква своите слуги, и им предаде имота си. 15 На един даде пет таланта, на друг два, на трети един, на всеки според способността му; и тръгна. 16 Веднага тоя, който получи петте таланта, отиде и търгува с тях, и спечели още пет таланта. 17 Също и тоя, който получи двата спечели още два. Какво означава „да търгуваш"? Означава да купиш нещо колкото се може по-евтино, и да го продадеш колкото се може по-скъпо, нали? Има ли нещо по-скъпо от безсмъртната човешка душа? Защото точно това искаме да спечелим ние - колкото се може повече човешки души, които да бъдат измъкнати от огнения пъкъл и преселени в небето за Божия слава. Бог желае ние да инвестираме - да инвестираме времето си, талантите си, способностите си, парите си, материалните си притежания за Неговото дело. Бог желае да печелим души с това, което ни е дал. Спомнете си, че третия слуга, онзи, който не инвестира таланта на господаря си, беше наречен „зъл", „ленив" и „безполезен" и беше хвърлен там, където има само „тъмнина", „плач" и „скърцане със зъби" (Матей 25:26-30). ХРИСТИЯНСКИЯТ НАЧИН НА ИНВЕСТИРАНЕ Как да инвестираме като част от нашето християнско настойничество? Като дадем или изхарчим нещо, което имаме за Божиите цели. Ние не можем да жънем, без преди това да сме посели! Така че, когато като Божии настойници правим инвестиции, ние даваме нещо от това, което имаме. То може да бъде нашия живот, време, способности, пари или нещо друго. Но ние го даваме с убеждението, че след това ще получим нещо повече, ще спечелим, ще имаме една голяма възвръщаемост на нашите инвестиции. И именно това е, което се случва. Когато дадем нещо за Бога, обикновено Той ни дава повече, така че да продължим да инвестираме. Във 2 Коринтяни 9:6-8 се казва: 6 А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно ще и да пожъне; а който сее щедро, щедро ще и да пожъне. 7 Всеки да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце. 8 А Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо, така щото, като имате всякога и във всичко това, което е достатъчно във всяко отношение, да изобилвате във всяко добро дело; 9 както е писано: - "Разпръсна щедро, даде на сиромасите, Правдата му трае до века". 10 А Тоя, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, ще даде и ще умножи вашето семе за сеене, и ще прави да изобилват плодовете на вашата правда, 11 та да бъдете във всяко отношение богати във всякаква щедрост, която чрез вашето служение произвежда благодарение на Бога. Забележете, че тук даването е сравнено със сеитба. Инвестицията всъщност е една сеитба....