ДОБРОВОЛНО ДАВАНЕ И ДОБРОВОЛНО СЛУЖЕНИЕ

Вярвам, че тази сутрин Бог желае да ни стегне, да има едно сечене на редиците, че нещо много сме се отпуснали по празниците. Когато има празници, всеки празнува, всеки се весели, всеки се радва, но идва новата година и тя вече е тук. И в тази нова година ние имаме работа, която да извършим. Ние имаме битки, които да водим. И в тази работа и в тези битки ние трябва да се стегнем, защото задачите, които Бог е поставил пред нас, са големи и те са сериозни. Бог желае Неговото царство да расте. Бог желае ние да се укрепяваме, Бог желае ние да се умножаваме. И затова аз питах Господа какво да говоря в началото на тази година и вярвам, че това е Божието послание към нас – да се стегнем. Лука 17:7-10 7 А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му каже веднага, щом си дойде от нива: Ела да ядеш?8 Напротив, няма ли да му каже: Приготви нещо да вечерям, стегни се и ми прислужвай, докато ям и пия, и след това ти ще ядеш и пиеш?9 Нима ще благодари на слугата за това, че е извършил каквото е било заповядано? Не вярвам.10 Също така и вие, когато извършите всичко, което ви е заповядано, казвайте: Ние сме ненужни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим. Размишлявайте върху това слово, че ние сме слуги на Господа. Той ни е изкупил, ние сме Негови, но ние след това, в благодарност заради това, че Той ни е изкупил, сме се предали доброволно да Му служим. И ние трябва да разбираме тази разлика между слуги и господари. Днес ние живеем във време, когато няма роби. Няма такъв рабовладелски строй и всички са равни, свободни, така да се каже. Но в това време е имало роби, имало е слуги, имало е господари. И представете си, Исус казва, този слуга, този роб, който е бил на нивата – представете си, той е орал, колко е трудна работата на орача. Това да застанеш зад това рало и да разбиваш тези буци, да натискаш, защото животното отпред дърпа ралото, обаче, за да можеш да влезеш по-дълбоко в браздата, ти трябва да натискаш. И това, да натискаш, ти отнема сили. Или пък да пасеш, да обикаляш с овцете и се връщаш вечерта уморен от нивата. И мислите ли, казва Исус, че господарят му ще му каже: „Влез да ядеш“? Напротив, той ще му каже: „Е, най-после се върна, да ми сготвиш, че нямаше кой да ми сготви досега. Айде, стегни се да ми прислужиш“. Много от нас са уморени. И ние казваме: „Уморен съм вече от служението. Служа вече 20 години на Бога“. Голяма работа обаче. И се казва: „Какво му служи 20 години? Той цяла вечност не служи на нас. Той дава Себе Си за нас“. Така че не трябва да се уморяваме, но трябва да се стегнем. Защото ние сме Господни слуги. Така че стегни се. Това е посланието. Вярвам, че това е посланието на Бог за нас. В началото на тази година Той желае нашите редици да се стегнат. Ако някой се е отпуснал, ако някой е заспал, ако някой се е уморил, ако някой е спрял да чете Словото, ако някой е спрял да се моли, ако някой е спрял да благовества, ако някой е спрял да живее свят живот, ако някой е спрял да ходи на църква, ако някой е спрял да търси Бога, защото това е най-важното от всичко – да търсим Бога. Търсете Господа и Неговата сила. Това е, което ние трябва да правим – да търсим Божието царство преди всичко. И тогава всичко останало ще ни се прибави. Ако някой е оставил тези неща, то Божието Слово към нас е да се стегнем и да се предадем на Господа, да се предадем на служение, да се предадем на битката, защото ние сме в една духовна борба и не трябва да оставяме битката си, не трябва да оставяме борбата си. Но в тази борба ние трябва да се стегнем. НАШЕТО ВИДЕНИЕ Във връзка с това стягане, аз искам да говоря за няколко неща. Първото е нашето видение. Говорил съм и съм слушал различни пастори да казват, че в началото на годината това, което те проповядват и което дават на църквата, е първо видението, което Бог е дал за църквата, и после проповядват за даването, защото за да може да съществува видението, трябва да се дава. И това трябва да бъде разбрано от хората. Така че нашето видение, нашата визия, която Бог ни е дал, е основана на Великото поръчение. Тя не е измислица на някой си пастор или на някой си човек, но това, което е казано: „Отидете и научете всичките народи. Отидете и създавайте ученици“. Защото това е начинът, по който Божието царство расте – ние да създаваме ученици. Защото Исус създаваше ученици и защото това е единственият начин, по който нашето поколение може да бъде спечелено за Христос. Не може да стане чрез една избрана група елитни християни, които само те ще вършат Божието дело и те ще спасят всички други. Не. За да може Божието дело да се осъществи, всеки един християнин, всеки един вярващ, всеки един така наречен мирянин трябва да прави ученици. Защото това е като клетките на тялото. За да може тялото да расте, всяка една клетка трябва да се дели. Ако клетките на тялото кажат: „Само мозъчните клетки ще се делят“, това ще стане един голям мозък, обаче тялото ще бъде несъразмерно. Но всяка една клетка, и това означава всеки един вярващ, трябва да се дели. И това деление означава, че трябва да прави ученици, да прави подобни на себе си последователи на Христос, за да може Божието царство да расте. Както и в стадото – овцете трябва да имат агънца. И във всяко отношение. Семействата трябва да имат деца. Ние сме семейство на вярата. Трябва да имаме деца. Имаме в себе си този вик на Рахил, която казваше: „Дай ми деца, или ще умра“. Тя искаше духовни деца. Така че нека всеки да си постави за задача, за видение през тази година, той да има ученици. Защото това е Божията воля. Христос да действа между нас, така че да се изявява, да бъдем ние преобразени. Защото ако Бог е жив между нас, Той ще действа. И ако Той действа в нас, Той ще ни преобразява. Ние ще имаме преобразени умове, ние ще имаме преобразени сърца, преобразени отношения, ние ще имаме преобразени приоритети, ние ще имаме преобразени семейства и ние ще имаме преобразено бъдеще. Алилуя! И в това преобразяване ние ще имаме също и духовни деца. Защото това е видението, в което ние вървим – нашето посвещение, нашата мисия, че ние сме се посветили да водим хора при Бог. И когато ги доведем чрез благовестие, ние да ги утвърдим във вярата, така че те да не се връщат повече назад. И след като бъдат утвърдени във вярата, те да бъдат екипирани за служение. Защото Бог желае всеки един в тялото да бъде служител. Ти да имаш някакво служение. Така че задай си въпроса: „Какво е моето служение?“. И след като всеки един бъде екипиран за служител, ние тези хора да ги подпомагаме, да ги насърчаваме в това те да се възпроизвеждат в множество поколения последователи на Христос. МОЛИТВА Господи, благодарим Ти за Твоето Слово. Молим Те, помогни ни да се стегнем, да бъдем верни слуги, които не търсят своята почивка, а търсят Твоята воля. Нека това видение за създаване на ученици да гори в сърцата ни през тази година. Преобрази ни, Господи, за Твоя слава. Амин. Защото това е начинът, по който расте Божието царство. Това, което четем във 2 Тимотей 4:2: „Това, което си чул от мене, предай на верни свидетели, които са способни и други да научат.“ Амин. Вижте, трябва да знаем, че ние не сме само вярващи. Понякога ние казваме: „Да, аз съм вярващ“ и „Да, ти си вярващ“, но вярата понякога е пасивна, когато казваш: „Аз вярвам и затова ходя на църква“. Това е добре, аз седя там и слушам, защото вярвам това, което се говори. 2 Тимотей 4:2 2 Проповядвай словото, настоявай навреме и не навреме, изобличавай, порицавай, увещавай с голямо търпение и непрестанно поучаване. Обаче Бог ни е призовал да бъдем не само вярващи, но Бог ни е призовал също да бъдем свидетели. Т.е. това, което сме повярвали, това, което сме преживели, защото когато ние повярваме в Бога, Той действа в нашия живот. Ние да не го задържаме, но ние да свидетелстваме. Виждаме, че апостолите свидетелстваха. Те разказаха на другите какво Бог е направил в живота им и това, което Исус правеше, когато Той освобождаваше онези, които бяха болни, онези, които бяха депресирани, опресирани или обладани от демони. Той ги изпращаше и им казваше, даже когато тези искаха да вървят след Него, Той им казваше: „Отиди у дома при своите си и кажи им какви неща е сторил Господ и как те е освободил, как те е изцелил“. Така че нека през тази година да се стегнем. Не се отпускайте, възлюбени, защото времето е тежко, времето е трудно. Има натиск. Натиск от обществото, натиск от времето, натиск от материализма, натиск от медиите, натиск от информацията, от света. Както и да го погледнете. Натиск от Сатана. Той иска да ни направи не толкова добри вярващи. Това, което Бог ни показваше преди време, нали, че влизам в църквата и гледам всички, сякаш са като една желирана торта, като едно желе. И вътре има някакви плодчета, обаче те са желирани и не могат да помръднат, не могат да се раздвижат. Бог желае ние да разчупим желето, Бог желае ние да бъдем мобилизирани, Бог желае да бъдем стегнати, Бог желае да бъдем посветени. Така че ние трябва да имаме това виждане, че по този начин царството расте и ние трябва да участваме в това царство, както когато трябваше да се строи стената. През тази година, която изтече, аз ви проповядвах и тази проповед, която ние трябваше да решим: или се предаваме на противниците, или трябва да станем и да градим. И всеки да гради около неговата къща, всеки да гради около своята сфера на влияние. Така че нека всеки ден да се мобилизира и всеки ден да започне да гради, всеки ден да започне да се труди. И във връзка с това искам да говоря за четири неща. Доброволно даване и доброволно служение. Всъщност те са групирани по двойки. Доброволно даване и доброволно служение – общото между тях е, че е доброволно. И другото е самоорганизация и самодисциплина – общото между тях е думата „само“. Т.е. самички да се организираме и самички да се дисциплинираме. Вярвам, че тези две неща са ключови, за да може църквата да расте, за да може Божието царство да расте. Първо, ние трябва да имаме доброволно даване и доброволно служение....