Доверие или подозрение | Епизод 677

Доверие или подозрение | Епизод 677 Важността на доверието в екипа се усеща най-вече тогава, когато то липсва. Тогава всичко се случва по-бавно, прекарва се повече време в обяснения и не на последно място удоволствието от работата се изпарява. Липсата на доверие обикновено се появява когато поетите ангажименти не съвпадат с изпълнените. Например, мениджърът на екипа обещава да наеме допълнителни хора, но това не се случва. Или пък се обещава да се прекратят неефективните срещи и дублирането на работа, но те продължават и т.н. Тогава, когато другите не си спазват ангажиментите имаме склонност да ги осъждаме за слабости в характера. Когато ние не си спазваме ангажиментите, имаме склонност да си ги обясняваме с външните обстоятелства. Това се нарича фундаментална атрибутивна грешка. Терминът е въведен от Лий Дейвид Рос, който преподава в Станфорд. Обяснението за възникването на фундаменталната атрибутивна грешка е, че когато наблюдаваме неприемливо чуждо поведение ни е много по-лесно да го свържем с личността на другия човек, а не с неговите затрудняващи обстоятелства. И обратно - собственото си неприемливо поведение обясняваме със затруднения от външните обстоятелства, а не с лични слабости. Мениджърите могат да спомогнат за създаването на доверие в екипа си като обърнат действието на тази фундаментална атрибутивна грешка към себе си. Така, когато някой закъснее с определен ангажимент - първо закъснението да се обясни с възпрепятстващите външни обстоятелства. Това показва доверие към доброто намерение на човека да си свърши работата добре. Това поражда и желание за следващия път другият човек да оправдае даденото доверие. Вместо да влиза в режим на обяснения за външните обстоятелства. Следващото ниво е мениджърите да се опитат да обяснят грешките си със слабостите (които могат да променят) в собствения си характер, а не със съпътстващите външни обстоятелства. Външните обстоятелства са добри извинения. И още по-добри самозаблуждения.  Хората, които вдъхват доверие не са тези, при които никога няма разлика между обещано и направено. А тези, които запълват тази разлика с проактивност и усещане за спешност за информиране на другата страна за промените. С други думи, ако ми се наложи да закъснея за срещата си, казвам предварително, че ще има забавяне и поемам отговорност за намирането на възможно най-добрият следващ вариант за случване на срещата. Не се извинявам постфактум за това, че съм накарал някой да ме чака. Ако се е случило второто - губя доверието на отсрещния човек. И то с основание. Но ако запълня разликата между обещано и направено с проактивност и пълно поемане на отговорност за оправяне на нещата - тогава вдъхвам доверие у другия. И то с основание. Това е валидно за мен. За вас. За всички хора в екипа ви. ---Обучение за мениджъри в Zoom - http://www.equinox-partners.bg/effective-communication-and-motivation-for-managers-161860.html--3-месечна програма за развитие на ключови мениджърски умения (по заявка на една компания с мениджъри в групи до 12 души) - http://www.equinox-partners.bg/management-development-program.html