ДРЪЖ СЕ ДОСТОЙНО ЗА БЛАГОВЕСТИЕТО!

Тази сутрин ще продължим да говорим върху темата за благовестието. Ние разглеждаме Филипяни първа глава и от тази глава ние виждаме няколко неща, свързани с благовестието. Виждаме, че апостол Павел живее с благовестието и благовестието е смисълът на неговия живот. Както Христос е смисъл на живота му, така и благовестието е смисъл на живота му, така и църквата е смисъл на живота му. Защото в посланията към колосяните виждаме тези три посоки. Там се говори за Епафрас, който беше верен Христов служител и ние трябва първо и преди всичко да служим на Христос. Но също и самият той казва, че е станал служител на църквата, а също и служител на благовестието. Така и ние трябва да бъдем служители на Христос, на църквата и на благовестието. Това са трите посоки, в които ние да гледаме. Да гледаме към Бога нагоре, към Христос в нашата връзка с Него. Да гледаме към църквата в нашите взаимоотношения и да гледаме навън към изгубените. Защото тези три посоки са Божиите посоки. Бог желае нашите взаимоотношения да бъдат в ред. Бог желае наистина между нас да няма омраза, наистина между нас да няма дразги, между нас да няма огорчение, между нас да няма отхвърляне. Но когато един човек прави нещо, старайте се да го подкрепят и да бъдат заедно с него в това, което прави. А не да имат съперничества и изпълнители. Не да се дистанцираме, но да се включваме, да участваме. И Бог желае да не гледаме само на себе си в църквата, но да гледаме навън към изгубените, да мислим за мисиите, да мислим за това как да бъдат достигнати недостигнатите. Как благовестието да бъде проповядвано на изгубените? И разбира се, във всичко това да имаме връзката с Христос, връзката с Бога. И когато разглеждаме Филипяни, първа глава, ние виждаме как апостол Павел споменава различните аспекти на благовестието. И ние се спряхме на някои от тях вече. Всъщност, той казва, дори когато той е в затвора, във 12 стих: „Желая да знаете, братя, че това, което ме сполетя, спомогна повече за преуспяване на благовестието“. Филипяни 1:12 12 А желая да знаете, братя, че това, което ме сполетя, спомогна повече за преуспяване на благовестието, Вижте, той не мисли за себе си, не мисли за себе си, че той е в затвора отишъл, но той мисли, че това, което му се е случило, как ще повлияе на благовестието. Неговата мисъл не е за самия него, неговата мисъл е за проповядването на благовестието. И той мисли дали това, което се случи, по някакъв начин ще спомогне за преуспяването на благовестието. И това трябва да бъде нашата цел – преуспяването на благовестието. Как благовестието ще преуспее в този свят и как ние да бъдем част от това преуспяване. И затова ние разгледахме в едно от нашите поучения защо благовестието е важно и каква е нашата роля в благовестието. Защото видяхме, че от една страна спасението се дължи на Христос, защото Христос е ядрото на спасението и Той е, който стана жертва за нас. Но от друга страна, човек не се спасява, когато Христос умря за него, но човек се спасява, когато чуе вестта за това, което Христос направи. И тук е нашата роля. Апостол Павел казва, че Бог даде на нас да служим за помирението и Той ни направи посланици. И Той повери благовестието не на ангели, но Той го повери на нас. Така че, ако ние говорим благовестието, тогава хора ще се спасяват. Но ако ние мълчим, тогава няма да се спасяват, защото това дали благовестието ще се проповядва, не зависи от Христос. Христос е извършил Неговата роля. Това дали благовестието ще се проповядва, зависи от нас. Доколко ние ще бъдем покорни на Неговата заповед, защото това е Неговото велико поръчение: „Отидете и проповядвайте благовестието на всяка твар“. Така че ние трябва да разбираме нашата роля в благовестието, Божия план и какво ние трябва да направим, за да може благовестието да се проповядва. Но също така и какви са нещата, които биха спомогнали за преуспяването на благовестието. Това не е само да се проповядва, но да преуспява. И затова ние говорихме, че първото нещо е ние да не се срамуваме от благовестието. И аз казах: „Не се срамувай от благовестието Христово“. Защото срамът е това, което ще ни накара да не говорим. Какво ще кажат другите за нас? Как те ще ни отхвърлят? Ами дали няма да ни считат за странни, че ние говорим за благовестието? Не! Не се срамувай от благовестието Христово, защото то е Божията сила за спасение на всеки, който вярва. Затова ние не трябва да се срамуваме и това е първото нещо, което ще спомогне за преуспяването на благовестието. И аз няма да говоря за това, защото вече го говорих. Второто нещо, което ще спомогне за преуспяване на благовестието, е защита на благовестието. Защото тук се казва, че апостол Павел е бил поставен да защитава благовестието. И дори когато той е в неговите окови, това спомага за утвърждаването на благовестието. Защита на благовестието спомага за неговото утвърждаване. И ние казахме, че начинът, по който защитаваме благовестието, е чрез нашето лично свидетелство. Защото това беше начинът, по който апостол Павел защитаваше благовестието в Деяния на апостолите. Когато той беше изправен пред царе, пред високопоставени, пред съдии, в публични процеси, как защитаваше той благовестието? Той казваше личното свидетелство. Той казваше какъв е бил преди Христос да го срещне, че той е бил гонител на църквата, но Бог го е срещнал, Бог му се е разкрил. И Бог го е променил и Бог го е направил това, което той е. И това е, което ние доказваме на хората. По този начин ние защитаваме благовестието с нашето лично свидетелство. И следващото нещо е ние да се обхождаме достойно за благовестието. И това е нещо, за което ще говорим тази сутрин. Защото се казва в двадесет и седми стих: „Само се обхождайте достойно за Христовото благовестие“. Филипяни 1:27 27 Имайте само поведение, достойно за Христовото благовестие, така че било че дойда и ви видя, или че не съм при вас, да чуя за вас, че стоите твърдо в един дух и се подвизавате единодушно за вярата на благовестието Защото най-добрата защита на благовестието е всъщност нашият личен живот. Ако нашият живот е свидетелство за Христос, то тогава с нашия живот ние защитаваме благовестието. След това ние трябва да бъдем готови да страдаме за благовестието. Защото се казва по-надолу в двадесет и девети стих на първа глава: „Защото относно Христос вам е дадено не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него“. И тук е страданието за благовестието. И накрая, макар че в тази глава е в началото, ние трябва да даваме за благовестието. Филипяни 1:29 29 защото, относно Христос, на вас е дадено не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него, Защото филипяните участваха в благовестието с тяхното даване. Така че това са всъщност пет неща, които биха спомогнали за преуспяването на благовестието. Първо – не се срамувай от благовестието Христово. Второ – защитавай благовестието. Трето – обхождай се достойно за благовестието. Четвърто – бъди готов да страдаш за благовестието. И пето – бъди партньор в делото на благовестието. Участвай с твоето даване. Защото благовестието е безплатно. Христос е платил цената за нашето спасение на Кръста. Но проповядването на благовестието не е безплатно. За да се организира една евангелизация, трябва да се посрещнат различни нужди. За да има църква или сграда, това всичко струва някакви средства. И за да се пътува, това всичко изисква средства. И за да могат да бъдат подготвени работници, те заслужават тяхната заплата. Всичко това ще спомогне за разрастването на благовестието. Но това може да се случи само ако всички ние вършим тези пет неща: не се срамувай от благовестието, защитавай благовестието, обхождай се достойно за благовестието, бъди готов да страдаш за благовестието, бъди верен до смърт и участвай в делото на благовестието с твоето даване. Така че тази сутрин ще се спрем на обхождането, за достойното обхождане за Христовото благовестие. Филипяни 1:27 27 Имайте само поведение, достойно за Христовото благовестие, така че било че дойда и ви видя, или че не съм при вас, да чуя за вас, че стоите твърдо в един дух и се подвизавате единодушно за вярата на благовестието Вижте, аз ви казах това, че всъщност най-добрия начин, по който защитаваме благовестието, е нашето поведение. Защото всъщност, ако нашият живот свидетелства за Христос, тогава хората биха се привлекли от това и те биха се поинтересували за спасението. Те биха се поинтересували какво ни прави такива, каквито сме. И това би дало повод ние да свидетелстваме за нашата вяра. Но когато говорим за достойно обхождане за Христос в благовестие, трябва да знаем, че това всъщност е основно в два аспекта. Единият аспект е нашата святост и нашата чистота. А другият аспект е нашата любов или нашето единство. Защото виждаме, например, в посланията към филипяните, когато апостол Павел говори отново за достойно обхождане за спасението или за званието, към което сме призвани, за достойния християнски живот, той започва, като говори за единството. И виждаме, че тук също и в нашия текст от Филипяни 1:27 стихът, апостол Павел също говори за единството. Той казва: „да чуя за вас, че стоите твърдо в един дух и се подвизавате единодушно за вярата в благовестието“. Т.е. отново се говори за един дух и единодушно. Отново се говори за единство. Така че ние трябва да имаме единство и освен единство, това е всъщност нашите взаимоотношения помежду ни, ние трябва да имаме един безупречен живот на святост. Може ли човек да мрази брата си и да бъде с вяра към него? Ами не може, защото се казва, че ако мразиш човека, когото си видял, не можеш да обичаш Бога, Когото не си видял. Така че ние преди всичко трябва да внимаваме на нашите взаимоотношения, да се прощаваме, да се обичаме. Но също така и в нашия свят живот, аз ще се върна след това на единството, но бих желал първо да говоря за святостта. Защото виждаме по-надолу в посланието към Ефесяните, като говори за единството, а после Павел започва да говори за чистотата. 1 Йоаново 4:20 20 Ако някой каже: Обичам Бога, а мрази брат си,...