ДВЕ СЪРЦА

Иона 4:1-11 Книгата Иона е една от пророческите книги на Библията. По-конкретно тя е част от групата на така наречените „малки пророци“. Пророците напомняха на Божиите хора как те трябва да живеят живота си в светлината на закона – завета, който Бог направи с тях чрез Моисей. Това бяха заповедите и постановленията съдържащи се в първите пет книги на Стария Завет – Закона (тората) или петокнижието. В пророческите книги са записани посланията, които Бог даваше на народа си чрез пророците си – предупреждения за грях, предсказания за съд, възстановяване и надежда. В това отношение книгата Иона е доста различна от останалите пророци. В нея не можем да намерим дълги записи на посланията на пророка. Най-дългото негово послание записано в книгата на български се състои от осем думи. Следователно, за разлика от останалите пророчески книги, Иона е книга не за това какво казва пророка, а за това какво му са случва – на него и на езичниците на които той говори – ниневийските жители. Въпреки, че в книгата няма директни обръщения на Бог към народа Му, тя съдържа послание към Израил – послание, скрито в разказа, което Израил трябваше да приеме и да вложи в сърцето си. Книгата Иона би могла да свърши след 3 глава – след описанието на покаянието на ниневийците. Но тя не свършва там, тя продължава да ни говори за пророк Иона и неговото отношение. Защо? Защото за Бог е важно не само това Иона да проповядва Словото Му, но и това Иона да има същото отношение към тези на които проповядва каквото Бог има към тях. Какво не беше в ред в сърцето и отношението на Иона? В сърцето си Иона мразеше ниневийците и беше загрижен повече за собственото си реноме на пророк отколкото за спасението на онези на които той беше изпратен да послужи. Той се безпокоеше повече за това дали след четиридесет дни Бог ще съсипе Ниневия отколкото за това че всички жители на този голям град щяха да бъдат погубени. ДОСТАТЪЧНО ДЪЛБОКО ЛИ Е НАШЕТО ПОКАЯНИЕ? За съжаление често това, че ние сме спасени и сме вкусили от Божията сила и милост не означава непременно, че нашия ум е обновен. Защото във началото на 3 глава виждаме, че Иона се покорява на Божиите инструкции, но в началото на 4 глава четем, че Иона „възнегодува“ за това, че Бог пожали ниневийците и не ги изби. Да, Иона се покорява на Бог и извършва това, което Бог му казва да извърши, но въпреки това в сърцето си той се ядосва на Бог. В сърцето си той все още таи негодувание от Божията милост – същото негодувание, което, на първо място, го кара да бяга към Тарсис (3:10-4:3). 10 И като видя Бог делата им, как те се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което бе рекъл да им направи, и не го направи. 1 А това стана много мъчно на Иона, и възнегодува. Това, че Бог се въздържа от това да съсипе и да унищожи Ниневия накара Иона да се почувства зле. Божията милост към Ниневия му беше неприятна. Стана му „много мъчно“, той „възнегодува“ – ядоса се. Бихме могли да кажем дори, че той беше крайно ядосан. Защо? Защо Иона беше толкова ядосан? Първият път, когато Божият призив за служение в Ниневия дойде към него той избяга. Защо? Нещата в разказа за Иона изглеждат толкова добре. Божието Слово идва към него в първа глава. Той се опитва да избяга от Бог. Бог го преследва. След това във втора глава имаме един благодарствен псалом за избавлението му от корема на рибата. В трета глава Божието Слово идва отново при Иона. Този път той отива в Ниневия. Хората се покайват. Всеки е щастлив, нали? Прекрасна история. Толкова насърчителна! Тема на много детски книжки. Но книгата не свършва тук – след трета има и четвърта глава. Ако сме честни, ние може би не бихме искали тази четвърта глава да я има. Не би ли било по-добре, ако книгата си свършваше в трета глава? Или може би бихме искали да има и пета глава в която Иона да се покая за погрешното си отношение към Божието дело и всичко да си бъде наред. Но, четвърта глава е Божие Слово. В нея ние срещаме един ядосан, един разгневен пророк, човек, който вижда Божията благодат да слиза и да преобразява цял град. А вместо да го зарадва, това го ядосва толкова много, че той предпочита да умре вместо да продължи да живее в една такава ситуация. Не е ли изненадващо всичко това? Не е ли крайно? Езическите моряци от първа глава се убояват от Бога, правят обреци и му се покланят. Езическият цар и всичките му поданици се покайват във вретище и пепел. Вятърът, слънцето, растенията, морето и рибите слушат Божиите заповеди и ги изпълняват безпрекословно, но не и Божият човек. Какво става тук? Нека да се отдръпнем назад за момент и да разгледаме книгата като цяло. От началото на първа глава в нея има напрежение. Един Божий човек не се покорява на Божието Слово. Защо? Защо да не проповядва на ниневийците? Ако ти имаш врагове и Бог ти каже да отидеш и да викаш срещу тях, не би ли се зарадвал да го направиш? Да им кажеш: „Хей, знаете ли какво - ще отидете в ада, ще бъдете погубени!“. Хайде, нека да бъдем честни, ние бихме се радвали да го направим, нали? Защо да не отидеш, защо да не проповядваш на враговете си? Но, Иона побягва от Бога и от началото до края на книгата Бог преследва неговия непокорен пророк. Той повдига буря, но Иона отказва да се покая за отношението си. Дори езичниците се молят, но Божият човек предпочита да бъде хвърлен през борда вместо да се помоли на Господ да спре бурята. Защо? Във втора глава изглежда, като че ли нещата се оправят. Иона се моли на Господ със псалми и главата е пълна с красноречиви молитви и цитати от псалмите. Благодарности, лозунги, „Спасението е от Господа!“. Изглежда, че нещата се подобряват. В трета глава нещата стават дори още по-добре. Божието Слово идва втори път към Иона. И този път той казва: „Добре, Господи, ще отида.“ Той отива в Ниневия и започва да проповядва. И когато Божието Слово идва към хората, те се покайват. Всички се покайват! Това не е ли изненадващо? И Бог се въздържа от злото, което е намислил да им нанесе и не го нанася. Оттегля гнева си, който е на път да се излее върху тях. Проявява милост към покаялите се. И тогава идваме до четвърта глава. Четвърта глава на Иона я няма в детските книжки, нали? Но четвърта глава ни разкрива смисъла на цялата книга. Книгата Иона завършва по същия начин по който и започва – с личен разговор между Бог и пророка. В този разговор сърцето на Иона е изцяло разкрито и изложено на показ и ние разбираме какво всъщност е посланието на цялата книга. Така всичко, което предшества четвърта глава придобива нов смисъл за нас. АСИРИЯ И НИНЕВИЯ Но, нека преди да пристъпим към сърцето на Иона да си припомним контекста на книгата. Градът Ниневия за който става дума в книгата е бил столицата на Асирия – могъща и жестока империя, която само няколко десетилетия по-късно ще завладее северното царство, десетте племена на Израил. Асирийците бяха много по-сурови и брутални от вавилонците. Те опустошаваха и плячкосваха градовете, които завладяваха, изваждаха очите на враговете си и ги превръщаха в свои роби. Брутални, брутални хора. И Иона живееше в сянката на тази империя. По времето на Еровоам, той пророкува, че северните граници трябва да се укрепят (4 Царе 14:25). Иона не беше фен на ниневийците, не ги харесваше. Те бяха неблагочестиви идолопоклонници. И въпреки, че и самите израилтяни по онова време бяха идолопоклонници и Бог имаше милост към тях, защо Бог да проявява подобна милост и към враговете им? Така че, изненадващо, когато Божието Слово дойде към него да отиде и да вика срещу нечестието на Ниневия, той избяга. Друго изненадващо в този разказ е, че в други подобни разкази за пророци, пророкът обикновено изглежда добре. Те са герои, добри момчета. Да, Мойсей се сви малко, когато Бог го призова, но накрая той се покори и извърши това, което Бог искаше той на извърши. Иона, обаче, избяга. Божият човек тръгна да бяга от Божията воля и Божието присъствие. Така че имаме това напрежение още от първа глава. Как Божието благословение ще дойде до народите? Кой ще отиде при народите и ще ги запознае с нашия милостив Бог, ако не Неговите хора? ГЛАВНАТА ИДЕЯ НА КНИГАТА ЙОНА Така че, за какво е тази книга? На първо място тя е за Бог и Неговия характер. И на второ място тя е за Иона и за неговия характер. Книгата Иона е книга за две сърца – сърцето на Бог и сърцето на Иона. И фокусът на книгата е върху това, че Бог има милостиво сърце, а Иона няма. Иона не споделя Божието милостиво сърце. Ако Божието сърце е тук, то сърцето на Иона е там – далече, далече – на „светлинни години“ от него. Сърцето на Бог има милост към хората, сърцето на Иона има милост към тиквата. Така че, голямата идея на книгата е тази: Бог желае Неговият пророк да споделя Неговото сърце на милост към всички – дори към хора, които не са част от завета, който Той има с Израил. И фактически, Бог иска всички ние да споделяме Неговото сърце, което е пълно с милост към всички, дори към нашите врагове, към хора, които не харесваме или са ни неприятни, към хора, които считаме за жестоки и непросветени варвари. ЗАЩО ИОНА НЕ ИСКАШЕ ДА ХОДИ В НИНЕВИЯ? Ако говорим за структурата на тази глава бихме казали, че по естествен начин тя би могла да се раздели на две части според двете сцени, които се развиват в нея.  Първата сцена е в града – стихове 1-4. Втората сцена е извън града – стихове 5-11. И всяка от сцените завършва с въпрос. Ето я и първата сцена – ст.1-4. 1 А това стана много мъчно на Иона, и възнегодува. За да разберем по-добре този стих, трябва да прочетем последния стих на трета глава. 10 И като видя Бог делата им, как те се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което бе рекъл да им направи, и не го направи. Не е ли това прекрасно? Колко чудесно! Книгата можеше да свърши тук, просто като се каже как от тогава нататък те заживяха щастливо до края на живота си. Можеше да завърши по следния начин: Иона се върна в къщи и се помоли: „Господи, благодаря ти за това чудесно международно служение, което си ми дал. Къде да отида сега? Във Вавилон? Или може би в Египет?...