ДВОЕН ИЗПИТ

Матей 15:21-28 Матей 15:21-28 21 И, като излезе оттам, Исус се оттегли в тирските и сидонските страни. 22 И, ето, една ханаанка излезе от ония места и извика, казвайки: Смили се за мене Господи, Сине Давидов; дъщеря ми зле се мъчи от бяс. 23 Но Той не й отговори ни дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като рекоха: Отпрати я, защото вика подире ни. 24 А Той в отговор каза: Аз не съм пратен, освен до загубените овце от Израилевия дом. 25 А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи помогни ми. 26 Той в отговор рече: Не е прилично да се вземе хляба на децата и да се хвърли на кученцата. 27 А тя рече: Така, Господи; но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им. 28 Тогава Исус в отговор й рече: О жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде според желанието. И дъщеря й оздравя в същия час. Колко от вас смятат, че Исус изглежда малко груб и нетактичен в тази ситуация? Нека да бъдем честни. Жената идва при него с молба за изцелението на дъщеря й, но Исус три пъти и отговаря отрицателно. Първо, Исус не й отговори „ни дума" (ст.23). След това Исус и отказа с думите: „Аз не съм пратен освен до изгубените овци от Израилевия дом. И накрая той „й се скара" с думите: „Не е прилично да се вземе хляба на децата и да се хвърли на кученцата.". Обаче, въпреки всички тези Негови откази сирофиникианката продължаваше да му се покланя и да Му се моли и да иска от Него отговора на нуждата си. Нека да ви обясня, обаче, какво става в този момент. Освен всичко друго в тази ситуация отново виждаме, че Исус е най-великия учител, който е живял някога. Тази случка много ясно показва Неговата брилянтност и съвършенство в преподаването. Методите на добрият учител много често не са ясни и разбрани от учениците му. Но въпреки това ефектът от обучението му е неоспорим. Тук виждаме как Исус като учител учи едновременно и учениците си и ханаанката. Той изгражда и провокира вяра в нея. Като учител Исус често използваше този специфичен метод на едно умишлено въведено объркване на умовете на учениците. Следвайки го, те много често бяха шокирани от думите и постъпките му и просто не знаеха какво да кажат и как да реагират. Оставени без думи и без дъх в ситуация на безизходица те израстваха във вяра. Например, веднъж те дойдоха при Него и му казаха: „Господи, виж множествата са уморени и гладни."... Исус какво им каза? „Вие ги нахранете! - Дайте им вие да ядат!" (Матей 14:16; Марко 6:37; Лука 9:13). Но, как можеха те да дадат храна на пет хиляди мъже освен жените и децата, когато те самите нямаха достатъчно храна дори за себе си. Учениците не можеха да предположат, че Исус ще умножи хляба и рибата. Но Исус им показа, че за Него няма невъзможно нещо. Друг път той ги постави в ладията, легна си на задната страна на ладията и заспа. Но се развихри буря и те извикаха: „Господи, не те ли е грижа, че загиваме?" (Марко 4:38). Но, Исус им показа, че те могат да смълчат вълните. Изправи се и им каза: „Защо сте страхливи, маловерци?" (Матей 8:26) По същият начин Исус изгражда и нас - поставя ни в такива ситуации, които за нас са трудни и невъзможни - ситуации в които ние просто не знаем какво да правим. Но, всъщност, това са изпитания. Яков казва: „Считайте го за голяма радост, братя мои, когато изпадате в разни изпитни, защото, изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост." (Яков 1:2). Бог желае да изгради вярата ни. И в нашия текст ние виждаме, че вярата на тази ханаанка беше изградена. На практика чрез нея Исус показа на учениците какви трябва да бъдат те в своето постоянство и ревност и решителност в молитвите си към Бога. И чрез нея той показва и на нас - какви трябва да бъдем ние в нашата вяра и упование в Бога - да не приемаме „Не" за отговор. Да се молим и да настояваме до край - тогава Бог несъмнено ще ни отговори.Затова, аз съм нарекъл това поучение „двоен изпит" - защото от една страна имаме изпит на вярата на ханаанката, от друга страна имаме един изпит на милостта на учениците и това какво ще направят те. ПЪРВИ ТУР ЗА ХАНААНКАТА: „НО ТОЙ НЕ Й ОТГОВОРИ НИ ДУМА" Но, нека са върнем към нашия текст. 21 И, като излезе оттам, Исус се оттегли в тирските и сидонските страни. 22 И, ето, една ханаанка излезе от ония места и извика, казвайки: Смили се за мене Господи, Сине Давидов; дъщеря ми зле се мъчи от бяс. Тази жена идва при Исус като една просякиня. Тя вика към Него с традиционния просяшки вик: "Смили се за мене! Смили се за мене!". Кой друг в евангелията викаше така? Слепия Вартимей, който викаше по същия начин: „Исусе, сине Давидов, смили се за мене!" (Марко 10:47-48). Това беше традиционния просешки вик с който ханаанката викаше към Исус и се молеше за изцеление. Но, тя не само проси и вика „Смили се за мен!". В допълнение тя го нарича "Господи" и "Сине Давидов", което показва, че ако и да беше чужденка, тя имаше известни познания за юдаизма. Всъщност, наричайки го „Сине Давидов", тя се обръща към Него като към Месия. Нейната молитва е абсолютно правилна и коректна. Смили се за мене Господи, Сине Давидов; дъщеря ми зле се мъчи от бяс. Нищо неправилно няма в тази молитва, така ли е? Правилна е, изказана с вяра... Исус обаче не й отговаря нищо. И освен това, забележете, че тя не се моли за себе си, а се застъпва за дъщеря си! Дъщеря и страда от обладаване от демони, а тя е приела проблема на дъщеря си като свой. Затова извиква „Смили се за мене!" - защото се моли за дъщеря си като за себе си. 23 Но Той не й отговори ни дума. По-нататък виждаме, че Исус всъщност щеше да й отговори. Но, първия път „Той не й отговори ни дума". Така че трябва да знаем, че може би и в нашия живот ще има такива случаи в които ние се молим правилно, ние са застъпваме, ходатайстваме... Но, нямаме моментален отговор на нашите молитви. Може би Бог желае да ни научи на нещо чрез това забавяне. Дъщерята на тази жена страдаше ужасно. Така че тя смирено, с благоговение и страхопочитание се обръща с молба към Исус, а той реагира така, като че ли в момента Него го няма. Представете си тази картина. Исус е на трапезата, с учениците, и на трапезата може би има и някои дечица, които се хранят заедно с възрастните. Може би има и някои домашни кучета, които лежат наоколо и чакат господарите им да свършат с вечерята си. По масите има храна. Те едновременно се хранят и разговарят... И тогава изведнъж се появява тази езичничка и започва да вика: „Исусе, Сине Давидов, смили се за мене, дъщеря ми зле се мъчи от бяс!" А Исус не реагира по никакъв начин - държи се така, като че ли Него го няма там на тази трапеза, като че ли не чува вика на горката майка. Неговата реакция може да бъде описана като безразличие и отхвърляне. Какво бихте направили вие, ако поискате нещо от някого, а той просто си мълчи и не ви отговаря нищо. В правото това се нарича „мълчалив отказ". Ако получите такъв мълчалив отказ, може би вие бихте се обидили и бихте казали: „Той не ми отговаря - тогава край на нашите взаимоотношения, повече няма да му проговоря." Може би ние така постъпваме спрямо Бога. Когато Той не ни отговори моментално на молитвите, и ние се обиждаме и казваме: „Няма повече да се моля!".И забележете, че евангелист Матей не се опитва да прикрие обидното отношение на Исус. Напротив, той насочва вниманието ни към него, понеже той знае това, което ние все още не знаем, а именно, че това, което се случва, всъщност е един изпит, и Матей иска ние също да бъдем подложени на този изпит и да видим какво ние ще си помислим докато четем всичко това.В този момент жената можеше да се обърне и да си тръгне. Сблъсквайки се с Исусовото мълчание тя трябваше да си даде отговорите на някои въпроси: Колко силно искам аз моята дъщеря да бъде изцелена? Доколко желая да се доверя и да уповавам на Исус? Ако Той мълчи - ще се откажа ли или ще продължа? И ние също трябва да си зададем този въпрос. Когато се молим за нещо, и нямаме отговор... Дали ще се откажем? Или ще продължим да искаме от Бога дори тогава, когато Той мълчи? Какво ще кажете? Няма да се отказваме, нали? Няма да се отказваме! Дори Илия, че беше Божий пророк, когато първият път се помоли за дъжд - облак не се виждаше. Тогава какво направи той? Отиде да се моли пак, и така до седем пъти (3 Царе 18:42-45). 42 И тъй, Ахаав възлезе да яде и да пие; а Илия се възкачи на връх Кармил, и като се наведе до земята тури лицето си между коленете си, 43 и рече на слугата си: Възлез сега, погледни към морето. И той възлезе та погледна и рече: Няма нищо. А Илия рече: Иди пак, до седем пъти. 44 И на седмия път той рече: Ето, малък облак, колкото човешка длан, се издига от морето. Тогава Илия каза: Иди, кажи на Ахаава: Впрегни колесницата си та слез, за да те не спре дъждът. 45 А между това небето се помрачи от облаци и вятър, и заваля силен дъжд. И Ахаав, возейки се, отиде в Езраел. Виждаме, че сирофиникаанката беше решена да получи отговор на молитвата си. Тя не приемаше „Не" за отговор и така тя издържа „първия тур" от нейния изпит - тя се моли, Исус не й отговаря, и какво прави тя? Продължава да се моли. ИЗПИТЪТ ЗА УЧЕНИЦИТЕ: „АЗ НЕ СЪМ ПРАТЕН, ОСВЕН ДО ЗАГУБЕНИТЕ ОВЦЕ ОТ ИЗРАИЛЕВИЯ ДОМ." Това беше първата част от нейния изпит, тя я издържа, но втората част от изпита й тепърва започваше. Но нека сега да я оставим за секунда и да погледнем към учениците. В текста виждаме, че имаше изпити не само за нея но и за тях. Учениците дойдоха и Му се молеха, като рекоха: Отпрати я, защото вика подире ни. Учениците пък, какви бяха в този случай! Грубияни! Вместо да се смилят за нея, да я съжалят и да ходатайстват за нея пред Исус: „Господи, молим те, помогни на тази жена! За тебе няма невъзможно нещо!". Вместо да направят това, те гледат колкото се може по-бързо да се отърват от нейното досадно присъствие: „Отпрати я, защото вика подире ни." 24 А Той в отговор каза: Аз не съм пратен, освен до загубените овце от Израилевия дом. Исус каза точно това, което учениците му очакваха да чуят. Това беше тяхното богословие. В същото време чувайки Исусовия отговор жената преминава през втората част на изпита на вярата си....