ЕДИН ПРЕКРАСЕН ДЕН

Рут 2:1-16 Рут 2:1-16 По идея на Steve Zeisler Цялото действие, описано във втора глава на книгата Рут се развива през един единствен ден. Авторът не ни обременява с излишни неща. Само в първите пет стиха на първа глава той описва действия случили се за период от 10 години, а тук той отделя цяла глава само за един единствен ден. Явно това, което става през този ден е нещо изключително важно. Нещо съдбоносно. Затова трябва да бъдем много внимателни да разберем какво е то? Още в началото на главата разказвачът ни запознава с един нов герой от неговата история (ст.1). "1 А Ноемин имаше един сродник по мъжа си, многоимотен човек, от рода на Елимелех, на име Вооз." Вооз ще има една изключителна и особено важна роля в по-нататъшното развитие на действието. Но героите които вече познаваме - Рут и Ноемин все още не знаят това. Писателят говори като един, който вече знае края на историята. Неговата перспектива в момента в който пише книгата е същата като перспективата, която Бог има гледайки към нашия живот в този момент. Той знае бъдещите събития още преди те да са се случили. Знае значението, което някои разговори или незначителни за нас срещи ще имат по-късно в живота ни. По-голямата част от главата описва първата среща на Вооз и Рут. Техният разговор през този ден слага началото на тяхната любов, която ще се развие до създаване на семейство. От тяхната първа среща ние можем да научим как Бог дарява Своите дарове на децата си. Начинът е да влезем през вратата, която Той отваря за нас чрез Писанието. Освен това, трябва да забелязваме какво върши Святият Дух в живота на хората около нас и да желаем да станем участници в изпълнението на плана Му. Конкретният дар за който става дума в тази глава, а и в цялата книга е дарът на семейството. Семейството е дар от Бог както за мъжа (Притчи 18:22; 19:14; 31:10-12), така и за жената (Псалом 113:9; 68:6). За съжаление, всеки път когато заговорим за брака, особено за брака, който е зрял и пълен с любов много хора реагират отрицателно. Те го правят поради няколко причини: * или защото нямат добър брак; * или защото искат да бъдат женени, а все още не са; * или защото са разведени. Затова, още в самото начало бих искал да кажа, че семейството не е единствения дар, който идва от Бог. Да живееш сам също може да е дар от Бога. В 1 Коринтяни 7:7 ап. Павел казва: "7 Обаче, бих желал всичките човеци да бъдат какъвто съм аз. Но всеки има своя особен дар от Бога, един така, а друг инак." Така че, истините, скрити в този пасаж на Божието Слово са валидни, дори и ако бракът не е от особен интерес за нас. ОТВОРЕНАТА ВРАТА НА ПИСАНИЕТО През този прекрасен ден Рут пое инициативата в свои ръце и се възползва от привилегията, която й даваше Божия закон (Левит 19:9,10). "9 Когато жънете жетвата на земята си, да не дожънеш краищата на нивата си и да не събереш падналите в жетвата си класове. 10 Да не обираш повторно лозето си, нито да събираш пабирък от лозето; да го оставиш на сиромаха и на чужденеца. Аз съм Господ вашият Бог." Може би тази сутрин Рут се събуди и каза на Ноемин: "Знаеш ли Ноемин, има една възможност, една отворена врата за хора като нас. Знаеш ли какви сме ние? Ние сме бедни. А законът казва, че бедните хора, за да имат какво да ядат, могат да отидат на нивата и да събират класове след жетварите. Аз смятам да се доверя на Бог и да премина през вратата, която Той е отворил за мен! Мисля, че Господ ни обича, за да включи тази клауза в закона си и вярвам, че събирането на класове ще бъде напълно достатъчно за нашето оцеляване!" (ст.2) "2 И моавката, Рут, каза на Ноемин: Да отида на нивата да събирам класове подир онзи, чието благоволение придобия. И тя й рече: Иди, дъщерьо моя." Всъщност, трябва да признаем, че по времето на съдиите, когато цареше насилие и беззаконие, дори събирането на класове беше едно опасно и рисковано начинание - още повече за една сама млада жена, и то чужденка. Имаше опасност тя да бъде изгонена, обидена, бита, а може би дори изнасилена. Но Рут вярваше, че всичко е в Божията ръка, че Божието Слово е истинно, и че Бог ще бъде верен на обещанията Си. Рут влезе през вратата, която Бог беше отворил за нея чрез Словото си, и не само че не беше разочарована, а напротив - беше изненадана от Божията добрина и благост. Бог има отворена врата и за теб! В писмото на Исус до филаделфийската църква в Откровение 3:7-8 се казва: "7 До ангела на филаделфийската църква пиши: Това казва Светият, истинският, у Когото е Давидовият ключ; който отваря, и никой няма да затваря; и затваря, и никой не отваря. 8 Зная твоите дела. Ето, поставих пред тебе отворена врата, която никой не може да затвори, понеже, имайки само малко сила, пак си опазил Моето слово, и не си се отрекъл от името Ми." Ако си в бедност, безпътица, притеснения, чувство за страх, вътрешни борби, болести - знай, че Бог не те е оставил без изход! Той винаги има отворена врата за теб! В 1 Коринтяни 10:13 ап. Павел казва: "13 Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите." Божията воля за нас е да живеем в мир, спокойствие (Рут 1:9) и почивка (Евреи 4:9-11). За мир се говори в Еремия 29:11: "11 Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисли за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда." А в Матей 11:28,29 сам Господ Исус казва: "28 Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. 29 Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си." Бог е запазил един чудесен живот за нас и в Словото Си е оставил отворена врата към него. Например, ако някой е беден и няма какво да яде, Бог е отворил за него вратата на труда. В Ефесяни 4:28 се казва такъв човек да не краде, а да върши нещо полезно с ръцете си. "28 Който е крал, да не краде вече, а по-добре да се труди, като върши с ръцете си нещо полезно, за да има да отделя и на този, който има нужда." Ако той се покори на Словото и влезе през вратата, която му отваря Бог, той ще изпита Божието благословение и чудесните дарове, които Господ е приготвил за децата Си. Всички ние, независимо какви са проблемите в живота ни, можем да намерим мъдрост от Господ, да чуем какво казва Той за нашата ситуация и да приемем Неговия съвет чрез Божието Слово. За всеки един от нас Той има една отворена врата през която да преминем. Но трябва да вярваме, че Бог е в контрол на нещата в този свят, и че Той е верен на обещанията си! За да минем през Божията врата обаче, ние трябва да се освободим от огорчението си. Ноемин също можеше да прояви инициатива и да отиде заедно с Рут на нивата. Но тя не го направи. Бе погълната от самата себе си. Засегната, наранена, огорчена, изпълнена със самосъжаление, тя беше изгубила желание за каквото и да било, и предпочиташе да си стои в къщи и да не прави нищо. Като Ноемин ли ще бъдем или като Рут? Рут беше зряла и готова да получи Божия дар. Получаването на Божия дар винаги изисква някакъв вид посвещение. Посвещението означава да се откажеш от нещо, което изключително много цениш заради Бог. Рут се беше откъснала от родината си и от семейството си за да се присъедини към свекърва си, към Божия народ и към Господ (2:11, 12; 1:16,17). Но ние никога не можем да наддадем Бог! Именно посвещението и пълното доверяване на Бог направиха Рут зряла и готова да премине през вратата, която Бог беше отворил за нея за да влезе в Неговото спокойствие и благословение. КАК ДЕЙСТВА БОГ В следващите стихове ние намираме едно сдържано и в същото време чудесно описание на събитията (ст.3-5). "3 И тя отиде, и като стигна, събираше класове в нивата подир жетварите; и случи й се да попадне на нивата, която беше дял на Вооза, човекът от рода на Елимелеха. 4 И, ето, Вооз дойде от Витлеем та рече на жетварите: Господ с вас! И те му отговориха: Господ да те благослови! 5 Тогава Вооз рече на слугата си, настойника на жетварите: Чия е тая млада жена?" В ст. 3 се казва се, че Рут "случайно" попадна в нивата на Вооз, което разбира се ни кара да се усмихнем, защото това, че тя слетя именно на неговата нива всред цялото поле беше толкова "случайно", колкото и сътворението на света. Бог беше този, който я насочи към точното място на точното време, за да й даде дара, който Той беше приготвил за нея. Тя си вървеше към нивата на Вооз без въобще да осъзнава какво става всъщност - мислейки си единствено, че е решила да премине през вратата, която Бог е отворил за нея и надявайки се да събере достатъчно класове за да има какво да ядат двете с Ноемин. Рут се озова в една нива, която беше избрала - както тя си мислеше - напълно произволно. Това беше най-важното място и най-сублимния момент в живота й. Но тя нямаше никакво предчувствие за това, което щеше да се случи този ден. Просто помоли настойника на жетварите за позволение да събира класове след жетварите и след като го получи, незабавно запретна ръкави и започна да работи. Можем да си представим, че беше горещо и тя скоро стана вир-вода от пот. След като поработи известно време и се умори, Рут си отиде за малко до вкъщи, за да си почине на сянка и скоро се върна за да продължи работата си. Беше прашна, потна и непривлекателна. Работеше сама. Вероятно говореше с акцент като чужденка от Моавската земя. Изглеждаше различно. Може би дори не знаеше, че двамата мъже, които бяха на известно разстояние от нея говореха именно за нея. Вооз попита своя слуга, настойника на жетварите "Коя е тази млада жена?". Без да тя да осъзнава абсолютно нищо, всичко в живота на Рут само след миг щеше да се промени напълно. ЖЕЛАНИЕ ДА БЪДЕШ ЗА БЛАГОСЛОВЕНИЕ За Вооз това беше един обикновен, нормален ден. Той също нямаше представа, че ще срещне Рут или че нещо необикновено би могло да се случи. Той просто намина както всеки ден за да види как върви жътвата....