ЕДИНСТВОТО НА ЦЪРКВАТА

Ефесяни 4:1-16 Ефесяни 4:1-16 1 И така, аз, затворник в Господа, ви моля да водите живот, достоен за званието, към което бяхте призовани,2 със съвършено смирение и кротост, с дълготърпение, с поносимост един към друг в любов3 и се стараете в свръзката на мира да опазите единството в Духа.4 Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на званието ви:5 един Господ, една вяра, едно кръщение,6 един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички.7 А на всеки от нас се даде благодат според мярката на това, което Христос ни е дал.8 Затова казва:„Като се възкачи нависоко, плени плени даде дарове на човеците.“9 (А това „се възкачи“ какво друго значи, освен че беше и по-напред слязъл в местата, по-долни от земята.10 Този, Който е слязъл, е същият, Който и се въздигна по-горе от всички небеса, за да изпълни всичко.)11 И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители,12 с цел да се усъвършенстват светиите, за делото на служението, за съзиждането на Христовото тяло;13 докато всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота;14 за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешката заблуда, в лукавство, по измамни хитрости;15 но действащи истинно в любов, да пораснем по всичко в Него, Който е главата, Христос,16 от Когото цялото тяло, сглобявано и свързано чрез службата на всяка става, според съразмерното действие на всяка една част, изработва растенето на тялото за своето назидание в любовта. В първите три глави на посланието към ефесианите, апостол Павел ни разкрива тайната, както той я нарича, която Бог му е разкрил. Това е тайна, защото до времето на апостолите не е била известна на човеците. Бог е имал план и този план Той не го е разкривал до момента, в който го разкрива на апостолите. И какъв е този план? Планът е за едно ново човечество. Едно човечество, което се състои от всички хора. Не само от евреи, не само от езичници, не само от римляни, не само от тези, които не са граждани на Рим, не само от гърци, не само от варвари. Но едно човечество, което се състои от всички човеци. Както казва в самото начало на посланието, Той говори, като ни е открил тайната на своята воля според благовонното намерение, което направи във себе си. Това, което Той разкрива на апостола Павел, което да се приложи, когато се изпълнят времената. И тези времена са дошли. И Бог го прилага. И вижте каква е тайната и какъв е планът: всичко да се обедини в Христос. Всичко, което е на небесата и това, което е на земята. В Него, казвам, в Когото станахме и наследство, като бяхме предопределени на това според намерението на Бога, който действа всичко по решението на своята воля. Тъй щото да бъдем за похвала на Неговата слава. Ние, които отнапред се надяваме на Христа – това са юдеите. И след това Той продължава и казва: „В Когото и вие“. Това са езичниците. Като чухте словото на истината, благовестието на вашето спасение, когато и повярвахте, бяхте запечатани с обещания Святи Дух. Слава на Бога. И по една такава линия Той развива тази своя мисъл: как Бог събира езичниците и юдеите и Той ги прави едно. Защото аз ви казах, че в това послание се говори за юдеите, когато апостол Павел, който самият той е юдей, казва „ние“. Той има предвид „ние, повярвалите юдеи“. Защото Той беше юдей. Когато Той казва „вие“, Той има предвид „вие, езичниците, които сте повярвали“. Защото Ефеската църква се състоеше от езичници. Но Той казва сега в Христа Исуса, в 2 глава, 13 стих: „Вие, които някога сте били далеч, сте поставени близо чрез кръвта на Христа“. Ефесяни 2:13 13 А сега в Христос Исус вие, които някога сте били далеч, сте поставени близо чрез кръвта на Христос. Защото Той е нашият мир. Слава на Бога. Който направи двата отдела едно – в храма имаше двор на езичниците, но езичниците станаха част от храма. И Той казва, че Той направи двата отдела едно, като свали средната стена, която ги разделяше. Като в плътта си унищожи враждата, сиреч законът, със заповедите му, изразени в постановления, за да създаде в себе си двата – езичници и юдеи – в един нов човек. И Той да направи мир и в едно тяло да примири и двата с Бога чрез кръвта, като уби на него враждата. И като дойде, благовества мир на вас, които бяхте далеч, и мир на тия, които бяха близо, защото чрез Него и едните, и другите имаме своя достъп при Отец в един Дух. Слава на Бога. Така че главната тема на посланието към ефесианите е единството на църквата. Затова аз ви казах, говори се за юдеите, говори се за езичниците, но се говори също и за светиите. Кои са светиите? Светиите са църквата. И Бог отново и отново използва думата „едно“, само в тези стихове, които прочетохме. Той говори за един нов човек. Един нов човек. Говори за едно тяло. Говори за един Дух. Едно, едно, едно, едно. И Той желае ние да бъдем едно, защото Той каза, че това е Божият план: да направи юдеи и езичници да бъдат една църква, да бъдат едно. И в четвърта глава той преминава от теория към практика. И започва да говори вече как на практика ние можем да бъдем едно и как на практика ние трябва да бъдем едно. Защото този нов Божий народ всъщност се характеризира с две неща. Първо, той е един народ. Една църква. И второ, той е свят народ. Той е Божий народ. Това е втората част на посланието от четвърта глава, пета и шеста. Той говори за единство и за чистота. Свят живот. Животно освещение пред Бога. От тази сутрин ние ще се спрем повече върху единството и как ние можем да запазим това единство, което имаме вече в Бога. И така, той казва: „И тъй, аз, затворник за Господа, ви моля да се обхождате достойно на званието, към което бяхте призвани. Със съвършено смирение и кротост, с дълготърпение, като си претърпявате един друг с любов и се стараете в свързката на мира да опазите единството, което имате в Духа“. Вижте, ние нямаме нужда да създаваме единство. Ние нямаме нужда да се обединяваме, защото Бог в Исус Христос вече ни е обединил. Бог в Исус Христос вече ни е направил едно. Така че нашата задача не е ние да създаваме единство, нашата задача е ние да запазим единството, което имаме в Святия Дух. И разбира се, това става чрез развиване на качества, които се вкореняват в нашия характер. И той изброява смирение. Първо, ние трябва да се смирим. В момента, в който ние се възгордеем, това е предпоставка за конфликт. Защото конфликт възниква тогава, когато ти считаш, че твоите интереси са били засегнати. Ти считаш, че имаш право на нещо и някой ти е отнел това право. Дали това е наистина така или не, няма значение. Но ако ти считаш, че твоите права са били нарушени, това е предпоставка ти да започнеш да си търсиш правата, да започнеш да нападаш другия, да си искаш правото и това всъщност започва конфликта. И когато има конфликт, този конфликт нарушава единството. Затова и апостол Павел тук говори за съвършено смирение, кротост, дълготърпение. Дълготърпението е основната характеристика на любовта. В 1 Коринтяни 13 глава, там, където се разказва какво е любовта, започва с това, че любовта дълго търпи. Така че трябва да имаме дълготърпение. И завършва с това, че любовта дълго търпи. Така че ние трябва да имаме това дълготърпение. И казва: „като си претърпявате един друг с любов“. МОЛИТВА Господи, благодарим Ти за Твоето Слово. Благодарим Ти, че Ти си ни направил едно в Твоето тяло. Молим Те, помогни ни да пазим това единство със смирение, с кротост и с дълготърпение, като се претърпяваме един друг в любов, за да бъде Твоето име прославено чрез нас. Амин. Любовта е тази спойка, която ни свързва. Но любовта, за която се говори в Новия Завет, е божествена любов, безусловна любов. И в тази любов ние трябва да положим всяко старание, за да опазваме това единство, което ние имаме в Духа. Така че при всичко ние трябва да имаме любов в нашите сърца. Но също така, за да може да има единство, за да може да има хармония в една организация, която и да е тя, трябва да има йерархия. Йерархия означава, че трябва да се знае кой е началникът и кой е в подчинение. И където и да се обърнем, ние виждаме, че такава йерархия съществува. Съществуват власти в държавата, съществуват власти в предприятието, съществуват власти в църквата, съществуват власти и в семейството. И всъщност тук апостол Павел започва да говори за йерархията в църквата. Ефесяни 4:7 7 А на всеки от нас се даде благодат според мярката на това, което Христос ни е дал. Така че на едни Бог е дал различна благодат. Благодат да бъдат водачи. На други Бог е дал благодат да подкрепят водачите или да им е благодат да бъдат част от църквата и да бъдат силата на църквата. Защото ако имаме само генерали, генерали без армия, какво могат да направят? Те само ще се изпокарат какво е правилното нещо да се направи, дали това е правилният план или не. И всъщност, каквото и да правят, каквито и планове да съставят, колкото и да се върши един от тези планове, ако няма редници, които да отидат да свършат работата, ще има само теория. Така че, да няма само теория, Бог е дал благодат на тези, които не са водачи, да бъдат части на Христовото цяло. И това е нещо много важно, че никой не е изключен от Божията благодат, защото се казва не на някои от вас, но на всеки от нас се даде благодат според мярката на това, което Христос ни е дал. Така че на първо място има три нива в църквата. На първо място е Христос. Той е главата на църквата. И всъщност всеки от нас трябва да се покорява на главата на църквата. Това е както в човешкото тяло. Ние имаме главата и тази глава, където е мозъкът, той решава къде да ходи тялото, какво да прави. И всъщност в мозъка се вземат нашите решения за това накъде да се движим, какво да направим. И може да се каже, че той е най-важната част от тялото, защото той взема решенията. Но в същото време има връзки, нервни връзки до всяка една част от тялото. Има неврони. Аз не знам точно как се наричат на медицински език тези връзк