ЕДНА БИБЛЕЙСКА МОЛИТВА ЗА УСПЕХ

Псалом 90:1-17 През тази нова година нека Бог благослови семействата ни, децата ни, да благослови църквата ни, народа ни. Преди молитвата призовавам да прочетем Псалм 90. Това е един от псалмите, който е традиционен за нова година, защото в него се говори за това колко кратковременен е човекът, колко безкраен е Бог и колко краен е човешкият син. Говори се за човешкия грях и за наказанието за този грях, за Божия гняв. Говори се обаче също и за Божията милост. И всъщност в този Псалм, след като са изложени фактите, ние чуваме една молитва. Молитва за това Бог да ни промени, да ни научи, да ни насити, да ни развесели, да ни се изяви и да ни направи успешни. Слава на Господа! И затова и ние, заставайки тази вечер пред Божието лице, ще си припомним Божието величие, човешката ограниченост, греха, спасението в Исус Христос и ще изискаме от Бога тези няколко неща: промяна, присъствието на Бога, славата Му и успех в нашето дело, което няма да бъде вече наше дело, а с тази промяна, която Бог прави в нас, ще бъде Божието дело, което ние свършваме. Псалм 90 1 Молитва на Божия човек Моисей.Господи, Ти си ни бил обиталище от род в род,2 преди да се родят планинитеи да си дал съществуване на земята и вселената,отвека и довека Ти си Бог.3 Превръщаш човека в пръсти казваш: Върнете се, човешки синове.4 Защото хиляда години са пред Тебекато вчерашния ден, който е преминал,и като нощна стража.5 Като с порой ги завличаш; те стават като сън;сутрин са като трева, която пораства;6 сутрин цъфти и расте;вечер се окосява и изсъхва.7 Защото се довършваме от Твоя гняви от негодуванието Ти сме смутени.8 Положил си беззаконията ни пред Себе Си,тайните ни грехове – в светлината на лицето Си.9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти,свършваме годините си като въздишка.10 Дните на живота ни са естествено седемдесет годиниили даже, където има сила, осемдесет години;но и най-добрите от тях са труд и скръб,защото бързо преминават и ние отлитаме.11 Кой знае силата на гнева Тии на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?12 Научи ни така да броим дните си,че да придобием мъдро сърце.13 Върни се, Господи; докога?И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.14 Насити ни рано с милостта Си,за да се радваме и веселим през всичките си дни.15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал,и с годините, в които сме виждали зло.16 Нека се яви Твоето дело на слугите Тии Твоята слава – върху децата им.17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа, нашия Бог, да ни ръководи;и утвърждавай за нас делото на ръцете ни.Да! Делото на ръцете ни – утвърждавай го. БОЖИЕТО ВЕЛИЧИЕ И ЧОВЕШКАТА ОГРАНИЧЕНОСТ Първата част на този псалом е от стих 1 до 4. И в тази част ние виждаме нещо като увод, в който се изявява Божието величие и Божията слава, Божието всемогъщество, Божията неограниченост. „Господи, Ти си бил нам обиталище изрод в род.“ Боже, в Тебе ние живеем, движим се и съществуваме. Боже, ние не можем да се равняваме на Тебе. Боже, ние не можем да излезем извън Тебе. Боже, ние не можем да не се съобразяваме с Тебе. Защото Ти си нашето обиталище. Ние сме в Тебе и ние не можем да избягаме от Тебе. И това е така, защото Ти си ни създал. Защото преди да се родят планините и преди да се даде съществуване на земята и на вселената, от века и до века, Ти си Бог. Бог е преди сътворението, Бог ще бъде и след всичко, ако нещата имат някакъв край. Той е Алфа и Омега. Той е преди началото и след края. Той е от века и до века. И защото хиляда години са пред Тебе като вчерашния ден, който е преминал и като нощна стража. Хиляда години. Това е като вчерашния ден. Помислете си вчера колко бързо мина. За Бога това са хиляда години. От Исус Христос до сега са минали 2000 години, за Бога са минали 2 дни. Хиляда години са за Тебе като вчерашния ден. И като нощна стража, дори по-малко. Нощната стража била 3 часа, мисля, че нещо такова. Толкова са хиляда години за Бога. Затова и в Новия Завет апостол Петър използва този факт, който е казан в Псалмите, за да подчертае, че Бог не се бави, както човек си представя. 2 Петрово 3:3-13 3 Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат присмиватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват:4 Къде е обещаното Му пришествие? Защото откакто са починали бащите ни, всичко си стои така, както от началото на създанието.5 Защото те своеволно не признават това, че чрез Божието слово от начало е имало небе и земя, сплотена от водата и всред водата,6 но пак посредством тях тогавашният свят, потопен от водата, загина.7 Така със същото слово и днешните небе и земя са натрупани за огън, пазени до деня на съда и погибелта на нечестивите човеци.8 Още и това нещо да не забравяте, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години и хиляда години – като един ден.9 Господ не забавя това, което е обещал, както някои смятат това за забавяне, но заради вас търпи дълго време, понеже не иска да погинат някои, а всички да дойдат до покаяние.10 А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучене, а стихиите нажежени ще се разпаднат и земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат.11 И така, понеже всичко това ще се разпадне, какви трябва да сте вие в свят живот и в благочестие,12 като очаквате и копнеете за идването на Божия ден, когато небето възпламенено ще се разпадне и стихиите нажежени ще се стопят!13 А според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда. Затова, нека да знаем, че Бог идва и да бъдем готови да Го посрещнем. Да бъдем будни, да бъдем трезвени. Защото Бог желае ние да се върнем към Него. Това е Неговият призив. Между 2 и 4 стих, в един стих се говори за Бог като Творец, стих 2. Стих 4 говори за Бог като вечен Бог, защото за Него 1000 години са като вчерашния ден. И точно по средата е стихът, който говори за човека. На фона на Божията безграничност, ние виждаме ограничеността на човека. Защото се казва: „Обръщаш човека на пръст“. Човекът е пръст, Бог го направи от пръст и се казва: „Понеже си пръст, в пръстта ще се върнеш“. Обръщаш човека в пръст и казваш: „Върнете се, човешки чада“. Бог желае у тези, които са се отдалечили от Него, да се върнат при Него. Защото, за съжаление, това се получава. Ние виждаме, че човечеството с всеки изминал ден се отдалечава от Бога. Те бягат от Бога. Те се заминават от Бога. Но Бог казва: „Върнете се, човешки чада“. И понеже те не слушат, затова Бог ги наказва. КРАТКОСТТА И ТЕЖЕСТТА НА ЖИВОТА Втората част на Псалома е от стих 5 до 10. Това са стихове, в които се говори за три неща. Поради греха на човека, животът му е кратък. И не само е кратък, ами е тежък. МОЛИТВА Господи, молим Те, научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце. Насити ни с Твоята милост, за да се радваме и веселим през всичките си дни. Нека Твоето дело се яви върху нас и Твоята слава върху децата ни. Утвърждавай делото на ръцете ни. Амин. Животът на човека е пълен с труд и скръб. Но животът на човека е кратък и тежък, поради това, че човек е грешен. Поради греха. Но това се вижда в тези 5-10 стиха. Вижте какво се казва. Първо, животът на човека е кратък. Псалм 90:5 5 Като с порой ги завличаш; те стават като сън;сутрин са като трева, която пораства; Като с порой ги завличаш. Както при пороя. Ние видяхме тогава тази седмица, която мина. Видяхме, нали? Като една вълна, и като мине, излишното, което е по улицата, след пороя гледам улицата празна, няма никакво камъче и по нея няма абсолютно нищо. Всичко, асфалтът се е дигнал, което си беше отгоре, всичко е заминало. Като с порой ги завличаш, минава вълната и нищо не оставя. Те стават като сън. Събуждаш се и го няма. Кратък. Казва се, че човекът сънува малко преди да се събуди. Това е всъщност времето, в което човек наистина сънува. Няма да му е колко дълго му изглежда сънят. Той всъщност се случва много кратко в сравнение с целия му сън. Но става като сън. Псалм 90:6 6 сутрин цъфти и расте;вечер се окосява и изсъхва. Заран са като трева, която пораства. Заран цъфти и пораства, вечер се окосява и изсъхва. Един ден. И тази краткост на човека, неговият живот е кратък. И също се казва в 10 стих. Псалм 90:10 10 Дните на живота ни са естествено седемдесет годиниили даже, където има сила, осемдесет години;но и най-добрите от тях са труд и скръб,защото бързо преминават и ние отлитаме. Животът ни е естествено 70 години или даже, където има сила, 80 години. Животът на човека е кратък. А какво са 70-80 години в сравнение с вечността? Обаче животът на човека не само е кратък, но също е и тежък. Защото се казва, че и най-добрите от тях са труд и скръб. Добрите са труд и скръб. Ако за лошите да не говорим, просто. Лошите са кошмари. Най-добрите са труд и скръб. Защото скоро преминават и ние отлитаме. Дните преминават и идва смъртта. Така че животът на човека е кратък и животът на човека е тежък. И това е поради греха и Божия гняв, който се излива върху нас заради този грях. Псалм 90:7-9 7 Защото се довършваме от Твоя гняви от негодуванието Ти сме смутени.8 Положил си беззаконията ни пред Себе Си,тайните ни грехове – в светлината на лицето Си.9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти,свършваме годините си като въздишка. Защото се довършваме от Твоя гняв. И от негодуванието Ти сме смутени. Защо е този гняв на Бога? Положил си беззаконията ни пред Себе Си. Тайните ни грехове в светлината на лицето Си. Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти, свършваме годините си като въздишка. Вижте колко е кратко. Колкото е една въздишка. Вижте как той смалява метафорите и сравненията. Първо казва „вчерашния ден“. След това казва „нощна стража“. Добрият сън, и накрая въздишка. Така че всъщност в тази втора част имаме едно развитие върху първата част. Отново виждаме Бог и човека. Но този път виждаме не само божествените атрибути на Бога. Това, че Той е Създател, Всемогъщ и Вечен. Но виждаме моралните атрибути на Бога. Това, че Той е свят и поради святостта си Той се гневи на греха. И затова грехът бива наказан с Божия гняв....