ЕДНА МИСИОНЕРСКА ЦЪРКВА – 1

Това, за което ще говорим тази сутрин, е мисионерската църква. Това послание е част от една поредица от пет серии за мисионерската църква. И всъщност ние започнахме с това какво прави Бог. И казахме, че Бог е на мисия. И Бог е на мисия не само сам, но това е мисия с Неговия народ – Израел. Това разбираме от 12 глава на Битие. И след това ние видяхме как в процеса на тази мисия, ако църквата участва в мисия, не само неспасените биват спасени, но и църквата бива усъвършенствана. Битие 12 1 Тогава Господ каза на Аврам: Излез от отечеството си, от рода си и от бащиния си дом и иди в земята, която ще ти покажа.2 Ще те направя голям народ; ще те благословя и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение.3 Ще благословя онези, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена.4 И така, Аврам тръгна, според както му каза Господ, и Лот тръгна с него. А Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан.5 Аврам взе жена си Сарая, племенника си Лот, целия имот, който бяха спечелили, и хората, които бяха придобили в Харан, и излязоха, за да отидат в Ханаанската земя.6 И Аврам пропътува земята до местността Сихем, до дъба Море. В това време ханаанците живееха в тази земя.7 Тогава Господ се яви на Аврам и каза: На твоето потомство ще дам тази земя. И там Аврам издигна жертвеник на Господа, Който му се яви.8 Оттам се премести към хълма, който е на изток от Ветил, където разпъна шатрата си; Ветил оставаше на запад, а Гай – на изток; и там издигна жертвеник на Господа и призова Господнето име.9 После, като прибра шатрите си, Аврам все напредваше на юг.10 А в земята настана глад; затова Аврам слезе в Египет да поживее там, понеже гладът беше се усилил в Ханаанската земя.11 И когато приближи до Египет, каза на жена си Сарая: Виж сега, зная, че си жена, красива наглед.12 Египтяните, като те видят, ще кажат: Тя му е жена; и мене ще убият, а тебе ще оставят жива.13 Кажи, моля те, че си ми сестра, за да ми бъде добре покрай теб и да се опази животът ми поради твоята дума.14 И като влезе Аврам в Египет, египтяните видяха, че жената беше много красива.15 Видяха я и фараоновите големци и я похвалиха на фараона; затова жената беше заведена в дома на фараона.16 И заради нея той направи добро на Аврам, който придоби овце, говеда, осли, слуги, слугини, ослици и камили.17 Но Господ порази фараона и дома му с тежки язви поради Аврамовата жена Сарая.18 Тогава фараонът повика Аврам и каза: Какво е това, което ти ми причини? Защо не ми каза, че ти е жена?19 Защо ми каза: Сестра ми е, така че аз си я взех за жена; и така, сега, ето жена ти; вземи я и си иди.20 И фараонът нареди на свои хора да изпратят него, жена му и всичко, което имаше. И след това видяхме истината за свещенството на всички вярващи. Защото в Новия Завет Бог изля Святия Дух върху всички и така направи всички вярващи да бъдат свещеници. И да бъдем свещеници означава да бъдем служители на Бог. Така че по този начин всички би следвало да бъдат в служение и тогава Божията цел се изпълнява много по-бързо. Защото не само някои избрани хора служат, но всички. И ние говорихме в третата част за историята на църквата и как в началото Бог искаше, и това беше Неговата цел, църквата да бъде едно движение. Движение, в което всеки един участва, всеки един чувства себе си като част от това движение. Той следва Исус, той служи на Бога и така Божието царство расте. И днес ще говорим за мисионерската църква и как би изглеждала една мисионерска църква. Местната църква съществува за мисиите, защото тя е била създадена чрез тях. Всяка една местна църква в началото е била основана от някакви мисионерски усилия. Дори нашата църква в Долно Езерово – имало е хора, които са се молили в Бургас и тогава Бог казва: „Идете по селата около Бургас и започнете тези групи, споделете благовестието“ и така. Също нашата църква е плод на мисия. Църквата ни в Бургас също е плод на мисия. Мисионери, които са дошли от Щатите и са започнали да говорят за Бога. Така че църквата съществува поради мисиите и следователно съществува за мисиите. Тоест всяка една местна църква би следвало да бъде част от мисионерското движение на Бога. И ние желаем да бъдем силни като църква, за да можем да участваме в мисиите. „Писанието, богословието, църквата и дори християните не биха съществували без мисиите.”Патрик Джонстън Следователно богословие без мисия не е библейско богословие. Църква без мисия не е истинска църква. Християнин без мисия не е истински ученик. Тоест ние всички би следвало да осъзнаваме Божията мисия, да участваме в Божията мисия. Ето един слайд, който ни показва какъв е нашият фокус. Ако говорим с християнски пастори и водачи, ако ги питаме „какво трябва да има в църквата?“, те биха ни казали: „В църквата трябва да има хваление“. Ако питаме Диана: „Трябва ли да има хваление в църквата?“, задължително. Но също, ако питам един евангелизатор: „Трябва ли да има благовестие в църквата?“. Ако ние не благовестваме, хората няма да се спасяват. Трябва да има благовестие. Трябва ли да има общение в църквата? Да. И трябва ли да има ученичество? Трябва да има. Деяния 2 1 И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място.2 И внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха.3 И им се явиха езици като огнени, които се разделяха, и застана по един над всеки от тях.4 И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше способност да говорят.5 А тогава в Йерусалим пребиваваха юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето.6 И като се чу този шум, насъбра се народ; и се смутиха, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език.7 И всички се чудеха и маеха, като си казваха: Ето, всички тези, които говорят, не са ли галилеяни?8 Тогава как ги слушаме да говорят всеки на нашия собствен език, в който сме родени?9 Партяни, мидяни и еламити, и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия,10 Фригия и Памфилия, от Египет и онези страни от Ливия, които граничат с Киринея, и посетители от Рим – и юдеи, и прозелити,11 критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела.12 И те всички се смаяха и в недоумение си казваха един на друг: Какво значи това?13 А други им се присмиваха, като казваха: Те са се напили със сладко вино.14 А Петър, като се изправи с единадесетте, издигна гласа си и започна да им говори: Юдеи и всички вие, които живеете в Йерусалим, нека ви стане известно това и внимавайте в моите думи.15 Защото тези не са пияни, както вие мислите, понеже е едва третият час на деня;16 но това е казаното чрез пророк Йоил:17 „И в последните дни, казва Бог,ще излея от Духа Си на всяка твар;и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват,юношите ви ще виждат виденияи старците ви ще сънуват сънища.18 Още и на слугите Си и на слугините Си ще изливам от Духа Си.В онези дни ще пророкуват.19 И ще покажа чудеса на небето гореи знамения на земята долу –кръв, огън и облаци дим.20 Слънцето ще се преобърне в тъмнинаи луната в кръв,преди да дойде великияти бележит ден Господен.21 И всеки, който призове името Господне, ще се спаси.“22 Израилтяни, послушайте тези думи: Исус от Назарет, за Когото Бог е свидетелствал между вас чрез велики дела, чудеса и знамения, които Бог извърши чрез Него между вас, както самите вие знаете,23 Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпънахте и убихте чрез ръката на беззаконници;24 Когото Бог възкреси, като Го освободи от страданията на смъртта, понеже не беше възможно Той да бъде държан от нея.25 Защото Давид казва за Него:„Винаги гледах Господа пред себе си;понеже Той е отдясно ми, за да не се поклатя;26 затова се зарадва сърцето ми и развесели езикът ми,а още и плътта ми ще престоява в надежда;27 защото няма да оставиш душата ми в ада,нито ще допуснеш Твоя Свят Син да види изтление.28 Изявил си ми пътищата на живота;в присъствието Си ще ме изпълниш с веселба.“29 Братя, мога да ви кажа уверено за патриарха Давид, че и умря, и бе погребан, и гробът му е при нас до този ден.30 А тъй като беше пророк и знаеше, че Бог с клетва му беше обещал да въздигне от потомството му по плът Христос и да Го постави на престола му,31 той предвиждаше това, говори за възкресението на Христос, че нито Той беше оставен в ада, нито плътта Му видя изтление.32 Бог възкреси този Исус, на което ние всички сме свидетели.33 И така, като се възвиси отдясно на Бога и взе от Отца обещания Свят Дух, Той изля това, което виждате и чувате.34 Защото Давид не се е възнесъл на небесата; но сам той казва:„Каза Господ на Моя Господ:Седни отдясно Ми,35 докато поставя враговете Ти за Твое подножие.“36 И така, нека знае добре целият Израилев дом, че Този Исус, Когото вие разпънахте, Него Бог е направил и Господ, и Христос.37 Като чуха това, те, засегнати в сърцата си, казаха на Петър и на другите апостоли: Какво да сторим, братя?38 А Петър им каза: Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името на Исус Христос за прощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух.39 Защото на вас е дадено обещанието и на децата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог, ще призове при Себе Си.40 И с много други думи свидетелстваше и ги увещаваше, като казваше: Избавете се от това извратено поколение.41 И така, тези, които приеха поучението му, се кръстиха; и в същия ден се присъединиха около три хиляди души.42 И те постоянстваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.43 И страх обзе всяка душа; и много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите.44 А всички вярващи бяха заедно и имаха всичко общо;45 и продаваха от своя имот и собственост, като разпределяха средствата на всички, според нуждата на всеки.46 И всеки ден прекарваха в храма единни духом и разчупваха хляб по къщите, и се хранеха с радост и чистосърдечие,47 като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на целия народ. А Господ всеки ден прибавяше към църквата онези,...