ЕФТАЙ – СЪДИЯТА, КОЙТО НАПРАВИ НЕОБМИСЛЕН ОБРЕК

Съдии 11:1-40 Съдии 11:1-40 Съдиите са изключително интереси библейски герои. Те са едновременно и велики войни и слаби човеци. Демонстрират човешкия потенциал както за подвизи, така и за провали и падения. Насърчават ни, че ако Бог можа да употреби тях, то Той ще може да употреби и нас. В съдии 11:1-40 авторът на книгата ни рисува пет сцени от живота Ефтай. ОТХВЪРЛЕН ОТ ОБЩЕСТВОТО В първата сцена ние виждаме Ефтай като един отхвърлен от обществото човек - син на проститутка, страдащ поради произхода си (ст. 1-3). 1 И галаадецът Ефтай беше силен и храбър мъж; той беше син на една блудница; а Ефтаевият баща беше Галаад. 2 И жената на Галаада му роди синове; а когато пораснаха синовете на жена му, те изпъдиха Ефтая, като му казаха: Ти няма да наследиш в бащиния ни дом, защото си син на чужденка. 3 Затова Ефтай побягна от братята си, та живееше в земята Тов; и при Ефтая се събраха безделници, които и излизаха с него. Ефтай беше незаконен син и поради това, че го чувстваха като съперник за наследството на баща си, братята му го изгониха от бащиния му дом. Но, независимо от миналото му, Бог все пак реши да използва Ефтай по забележителен начин и да го направи съдия в Израил и герой на вярата. В една от своите „демонстрации" в които говори за гонението Афрахат, който е един от късните източни църковни отци прави интересен паралел между Ефтай и Исус „12. Също и Ефтай беше преследван, както и Исус беше преследван. Ефтай, братята му го изгониха от дома на баща му; и Исус, Неговите братя го изгониха, издигнаха и разпнаха. Ефтай, ако и да беше преследван, се издигна като водач на народа си; Исус, ако и да беше преследван възкръсна и стана Цар на народите.  Ефтай направи обрек и принесе първородната си дъщеря в жертва; и Исус беше издигнат като жертва от Отец за всички езичници." (APHRAHAT, DEMONSTRATION 21,12. - OF PERSECUTION) Първото нещо, което можем да научим от Ефтай е да забравим миналото си и да не допускаме произхода ни да влияе на бъдещето ни. Във Филипяни 3:12-14 ап. Павел казва: 12 Не че съм сполучил вече, или че съм станал вече съвършен; но гоня изподир, дано уловя, понеже и аз бидох уловен от Христа Исуса. 13 Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно правя, - като забравям задното и се простирам към предното, 14 пускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса. Ефтай е едно доказателство за това, че даже и със спукана топка, Бог може да вкара гол. Ако Бог можа да употреби него, то Той може да употреби и теб! ЛИДЕР Миналото на Ефтай не му попречи той да стане един добър водач на хората си. Старейшините, влиятелните хора от племето му забелязаха потенциала му, и когато стана трудно за тях време, те го поканиха да им стане „началник" - военен и политически лидер (ст. 4-6). 4 А след известно време амонците воюваха против Израиля. 5 И когато се биеха амонците против Израиля, галаадските старейшини отидоха да доведат Ефтай от земята Тов, 6 като казаха на Ефтай: Дойди та ни стани началник, за да се бием против амонците. Ефтай им напомни как са се отнесли с него, но в крайна сметка прие предложението им. Така той стана съдия над Израил (ст. 7-11). 7 А Ефтай рече на галаадските старейшини: Не ме ли намразихте, и не ме ли изпъдихте из бащиния ми дом? А защо сте дошли при мене сега, когато сте на тясно? 8 И галаадските старейшини казаха на Ефтая: За това сме се върнали сега при тебе, за да дойдеш с нас и да се биеш против амонците; и ти ще станеш за нас началник над всичките галаадски жители. 9 И Ефтай каза на галаадските старейшини: Ако ме върнете у дома, за да воювам против амонците, и Господ ми ги предаде, наистина ли ще стана началник над вас? 10 И галаадските старейшини казаха на Ефтая: Господ нека бъде свидетел помежду ни! сигурно ще направим според както си казал. 11 Тогава Ефтай отиде с галаадските старейшини, и людете го поставиха глава и началник над себе си. И Ефтай изговори всичките си думи пред Господа в Масфа. ДИПЛОМАТ В следващата сцена виждаме Ефтай като дипломат. Той пише писмо на амонския цар. Той обаче не обръща внимание на дипломатическото послание (ст. 12-28). 12 Тогава Ефтай прати посланици до царя на амонците да кажат: Каква работа имаш с мене, та си дошъл при мене да се биеш против земята ми? 13 И царят на амонците отговори на Ефтаевите посланици: Защото Израил, когато идеше от Египет, отне земята ми от Арнон до Явок и до Иордан; сега, прочее, върни тия земи по мирен начин. 14 Тогава Ефтай пак прати посланици до царя на амонците да му рекат: 15 Така казва Ефтай: Израил не е отнел моавската земя, нито земята на амонците; 16 но когато Израил идеше от Египет и отиваше през пустинята към Червеното море, и беше дошъл в Кадис, 17 тогава Израил прати посланици до едомския цар да рекат: Нека премина, моля през земята ти. А едомският цар не послуша. Прати още и до моавския цар; но и той не склони. Затова Израил остана в Кадис. 18 Тогава отиде през пустинята, та обиколи едомската земя и моавската земя, и, като мина по източната страна на моавската земя, разположи стан оттатък Арнон; но не влезе вътре в моавските предели, защото Арнон беше моавската граница. 19 След това Израил прати посланици до аморейския цар Сион есевонския цар, та Израил му каза: Нека преминем, молим те, през земята ти до нашето място. 20 Но Сион не се довери на Израиля та да го пусне да мине през пределите му; а напротив Сион събра всичките си люде и, като разположи стан в Яса, воюва против Израиля. 21 И Господ Израилевият Бог предаде Сиона и всичките му люде в ръката на Израиля, и те ги поразиха; и така Израил завладя цялата земя на аморейците, жителите на оная земя. 22 Те завладяха всичките предели на аморейците, от Арнон до Явок, и от пустинята дори до Иордан. 23 И сега, като Господ Израилевият Бог е изгонил аморейците отпред людете Си Израиля, ти ли ще притежаваш земите им? 24 Не ще ли притежаваш онова, което твоят бог Хамос ти дава да притежаваш? Също и ние ще притежаваме земите на всички, които Иеова нашият Бог е изгонил отпред нас. 25 И сега, ти в какво си по-добър от моавския цар Валак Сепфоровия син? Борил ли се е той някога с Израиля, или воювал ли е някога против него? 26 Триста години са откак се е заселил Израил в Есевон и в селата му, в Ароир и в селата му, и във всичките градове, които са разположени край Арнон; а защо през това време не сте ги превзели обратно? 27 Прочее, аз не съм ти съгрешил; но ти ме онеправдаваш като воюваш против мене. Господ Съдията нека съди днес между израилтяните и амонците. Забележете, че в този последен стих Ефтай, ако и да е съдия, се обръща към „Господ Съдията" - Той да съди между израилтяните и амонците. Това показва вярата му в Бога. 28 Но царят на амонците не послуша думите, които Ефтай му изпрати. ВОИН Видяхме Ефтай като човек отхвърлен от обществото, но въпреки това лидер и дипломат. В следващата сцена Ефтай е обрисуван като помазан от Бога воин (ст.29-33). 29 Тогава дойде Господният Дух на Ефтая; и той мина през Галаад и Манасия, мина и през галаадската Масфа, и от галаадската Масфа мина против амонците. 30 И Ефтай направи обрек Господу, като каза: Ако наистина предадеш амонците в ръката ми, 31 тогава онова, което излезе из вратата на къщата ми да ме посрещне, когато се върна с мир от амонците, ще бъде Господу, и ще го принеса всеизгаряне. 32 И тъй, Ефтай замина към амонците, за да воюва против тях, и Господ ги предаде в ръката му; 33 та ги порази от Ароир до Минит, двадесет града, и до Авел-Керамим, с твърде голямо поражение. Така се покориха амонците пред израилтяните. Тук виждаме, че Ефтай направи обрек пред Господ. „Господи, ако ми дадеш победата, първото нещо, което излезе от дома ми, за да ме посрещне, ще го пренеса в жертва на всеизгаряне пред тебе." С други думи - „Ако Ти направиш нещо за мен, то и аз ще направя нещо за Теб". Хората за които разказва Библията бяха хора като нас, независимо, че живееха в друго време. Те също имаха нужди, също изпадаха в сложни, трудни и неразрешими по човешки ситуации. Те също се отчайваха като нас - падаха, бъркаха, грешаха. Но Бог в крайна сметка им помагаше, защото те правеха неща, които привличаха вниманието Му. Как го привличаха? С вярата си, с ревността си, с благодеянията и милостините си, с поста, но също и с обреците си. В Псалом 76:11 се казва: 11 Обричайте се и изпълнявайте обреците си на Господа вашия Бог. За израилтяните обрекът беше нещо нормално. Както жертвите, десятъците и приносите на Бог, така и обреците бяха нещо нормално за тях. Класически примери за хора, които правеха обрек пред Бога са Яков (Битие 28:20-22), Анна (1 Царе 1:11), а в Новия Завет и дори самия ап. Павел (Деяния 18:18). Какво в същност е обрекът? Обрекът е специално обещание на човек пред Бог, обещание подобно на клетва с което той казва, че ако Господ направи това, което го моли, то човекът ще направи нещо за Господ. Най-краткото обяснение за това какво е обрекът намираме в Числа 30:2 - обрекът е обвързване на душата ти със задължение, т.е. ти обвързваш себе си пред Бог с някакво обещание, което трябва да изпълниш. Обрекът съдържа думите: „Ако ти направиш това и това, то тогава аз ще направя това и това." Обрекът на Ефтай, обаче, беше глупав - изказан прибързано и неразумно, изговорен в неведение. Защото Ефтай не знаеше кое щеше да бъде първото нещо, излязло от дома му да го посрещне след победата му. Едва ли някоя от овцете или козите му щеше да излезе да го посрещне. Ако първо беше излязло кучето му - куче ли щеше да принесе в жертва на Бога? - Това би било отвратително за Него. БАЩА В следващата сцена настъпва трагичен обрат. Защото, първото „нещо", което излиза да посрещне Ефтай, се оказва собствената му единствена дъщеря. Щеше ли дори в този случай Ефтай да изпълни обрека си (ст.34-35)? 34 Тогава, като дойде Ефтай у дома си в Масфа, ето, дъщеря му излизаше да го посрещне с тъпанчета и хора; и тя му беше едничка; освен нея нямаше ни син ни дъщеря. 35 И като я видя, той раздра дрехите си и каза: Горко ми, щерко моя! ти съвсем си ме унижила, и си от ония,...