ЕЛА НА СЕБЕ СИ, НАПРАВИ КРЪГОМ!

Лука 15:11-32 Лука 15:11-32 Има два вида покаяние. Единият е когато първо дойдем при Исус Христос. Тогава ние трябва де се обърнем от света и от греха и да дойдем при Спасителя и да се покаем за греховете си. Но има и втори вид покаяние. То е след като вече сме станали християни. В нашия житейски път ние може пак да се отклоним от Бога. Тогава пак трябва да се покаем. За това пише в 1 Йоаново 2:1 и 1 Йоаново 1:9: 1 Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако съгреши някой, имаме ходатай при Отца, Исуса Христа праведния. 9 Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда. В определени моменти от историята им на ходенето им с Бога израилтяните бяха много възторжени от това, което Бог правеше. Имаше времена на съживление, но след това те отново се връщаха към тяхното идолопоклонство. Това непрестанно връщане към идолопоклонството закоравяваше сърцата им до такава степен, че те разгневиха Бога и Бог ги наказа. Бяха заведени в плен във Вавилон. Храмът беше разрушен. Когато се отклоняваха, те трябваше да се покаят, за да възстановят взаимоотношенията си с Бога. В Новия Завет възкръсналия Христос говори на ефеската църква в Откровение 2:5 и ѝ казва: 5 И тъй, спомни си от къде си изпаднал, и покай се, и върши първите си дела; и ако не, ще дойда при тебе [скоро] и ще дигна светилника ти от мястото му, ако се не покаеш. Бог желае народа Му да се покае. Бог желае църквата Му да се покае. Бог желае ние да живеем живот на покаяние. Вдигането на светилника от мястото му означава там, където е имало църква, тази църква да спре да съществува. Ние не желаем нашата местна църква да спре да съществува. Ние искаме Божието дело да расте в нашето населено място. Искаме тази сграда да ни бъде малка. Искаме да основаваме нови църкви. Желаем всеки един, който е повярвал в Господ да не се дърпа назад, но да върви напред и да бъде близко до Бог. Молитвата ми е Святият Дух да дойде и да слезе върху всеки един, който е тук. Както Той слезе в деня на Петдесетница и ужили сърцата на всички онези, които слушаха Петровата проповед (Деяния 2:37)! Когато апостолите проповядваха Исус Христос след Неговото възкресение, те заявяваха на народа, на Израилтяните, на Юдеите, на тези които бяха се събрали Йерусалим за Петдесетницата. Ап. Петър им каза, че Исус бе предаден, според определената Божия воля и народните представители, тези които бяха старейшините, Го предадоха на Пилат Понтийски да бъде убит. Но, „Него Бог е направил и Господ е помазаник“ (Деяния 2:36), и е „дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите“ (Деяния 17:31). Слава на Бога! Ние проповядваме един възкръснал Помазаник. Нека тази сутрин всеки да се замисли за това. Исус Христос е бил Възкресен от мъртвите (Римляни 6:9)! Той е живият! И това, че Той е възкръснал означава, че Той е Божий Син (Римляни 1:4)! Исус Христос не е просто легенда или мит. Исус Христос не е просто историческа личност. Исус Христос е Бог (Римляни 9:5; Тит 2:13)! И ако Той е Господ, то ние трябва да се отнасяме с Него като с Господ, особено тези, които сме Го приели като Господ. Трябва да Го почитаме, трябва да Го следваме. КРЪГОМ КЪМ БОГА Всички ние имаме нужда да се върнем при Бога. Слабото посещение на църковните събрания показва, че любовта ни към Господа е охладняла. То е индикатор, че сме отстъпили от вярата. Затова, трябва да се покаем и да се върнем към Бога. Идеята за покаянието се вижда още в Стария Завет. Покаянието включва е обръщение. Да се покаеш означава да направиш кръгом. Можем ли тази сутрин да направим кръгом? Знаете ли как се прави кръгом? Когато имахме на времето военно обучение, учихме се в училище как трябва единият крак да ти е напред, другия назад, завърташ се на пета и на пръсти и правиш кръгом. Както си в тази посока правиш така и хоп, и се обръщаш. Ако се движиш в дадена посока и направиш „кръгом“, ти тръгваш в обратната посока. Ние трябва да направим „кръгом“ в нашето отношение към Бога. Ако сме се отделяли от Него, да се обърнем към Него. Това е обръщението, това е покаянието. Грехът представлява отделяне от целта. Както казахме, има едно първо покаяние, но след това, когато сме станали вече вярващи ние пак можем да се изгубим и да тръгнем по лошия път. Ние сме тръгнали по Божия път, но след това може би постепенно, постепенно сме направили този кръгом от Бог, като се отделяме от пътя по който вървим към Бога. Често това става не изведнъж, а постепенно. Ако вървиш по една права линия и това е пътя, по който трябва да вървиш, ако дори малко да се отклониш от правата линия, която трябва да следваш, отначало ти не си далеч, можеш с една крачка да се върнеш. Но ти ако продължаваш да се отдалечаваш от правия път по този страничен, отдалечаващ се път, с всяка следваща крачка, ти ще се намираш все по-далече и по-далече, и ако се изгубиш от пътя, който трябва да следваш, ти можеш да завиеш и тогава на практика ти започваш да вървиш в обратната посока. Мисля, че точно това се е случило с много от нас. И не изключвам и себе си от това число. В много отношения ние сме се отделили от Бог. Ние сме направили отклонение, направили сме крачка в страни. Може би сме си казали, че една крачка е нищо, ще можем да се върнем. Но, след това сме направили две крачки, три крачки. Така сме се отделили и сме тръгнали по този страничен, грешен път. Това, което се получава в християнския живот, а ние го виждаме и в живота на Израил, на Божия народ е следното. В определен момент хората се отклоняват, отстъпват. И поради това, че ние сме извършили това отстъпление, охлаждане, отделяне, ние сме се отдалечили от Бога. Затова, трябва да се върнем. Именно това връщане към Бога е покаянието. Покаянието е когато сме се отделили от Бога, да се върнем при Него. Така, че нека всеки да изпита сърцето си и да се върне при Бога. Ние виждаме в Божието Слово различни пасажи, които ни говорят за покаянието. ПРОМЯНА НА УМА На първо място покаянието включва една промяна на ума, на мисленето. Освен умствена страна, покаянието има също емоционална страна – сълзи на покаяние; има и волева страна, която може да е най-трудната – това е плодът на покаянието. Защото, ти трябва да живееш в това покаяние, да останеш в него – това е най-трудното. Първото нещо, обаче, е промяната на ума. В евангелието на Лука 15 глава Исус Христос казва притчата за Блудния син. В Лука 15:11-13 четем  11 Каза още: Някой си човек имаше двама сина. 12 И по-младият от тях рече на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота. 13 И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот. Вижте, бащата в тази притча всъщност е преобраз на Бог. Когато ние желаем нашата свобода, Бог не ни спира. За Святия Дух се казва, че когато идва, това винаги е видимо. Например, когато Святия Дух слезе на Петдесятница (Деяния 2:1-4); когато Святия Дух се изяви в мощта на Самсон (Съдии 15:14); при разделянето на Червеното море; при сътворението. Когато Святия Дух идва, това е нещото, което е осезаемо и мощно. Когато Той напуска, обаче, това обикновено става невидимо. Той се отделя просто като един гълъб, който отлита. В момента, в който той отлети, просто неговите крака се отделят от мястото. Това не се усеща. Същото нещо се случва и в нашия живот. Ние сме имали времена в живота си, когато сме усещали присъствието на Святия Дух по много мощен начин. Ние сме имали времена в живота си, когато сме били готови да умрем за Господа. Но нещо се е случило и сме станали безразлични. „Защо да ходя на църква, като мога да си седя в къщи да си почивам? Изморен съм. Бил съм на работа. Господ – Той винаги си е с мене. Аз мога да не чета, мога и да не се моля…“ Но ти така изгубваш връзката си с Бога. За да можем ние да поддържаме нашето общение с Бога живо, ние имаме нужда от това да практикуваме духовните дисциплини. Духовните дисциплини се съдържат във Великото поръчение. Като част от него, Исус каза, че когато правим ученици, ние трябва да ги учим да пазят всичко, което Той е заповядал. Исус е заповядал ли ни е да се събираме? (Матей 18:20)Исус е заповядал ли ни е да се молим и да имаме един непрекъснат молитвен живот? (Матей 26:40-41)Исус заповядал ли ни е да постим? (Матей 6:16)Исус е заповядал ли ни е да вършим добро?Исус е заповядал ли ни е да живеем свят живот? (Матей 5:48) Когато прекъснем практикуването на тези духовни дисциплини, когато не ги практикуваме, тогава нашия Дух отпада. Ние се отделяме от Бога. Тогава ние изстиваме. Нашата вяра угасва. Започваме да се питаме: „Дали наистина има Бог или няма?“ Има ли Бог? Какво ще кажете тази сутрин? Безумният, се казва в Божието Слово, „рече в сърцето си, че няма Бог“. Но ние трябва да бъдем напълно уверени във вярата си. КЪДЕ Е СТРАХОПОЧИТАНИЕТО КЪМ ГОСПОД? Ние казваме „Има Бог.“, но въпросът е „Господ ли е Той в твоя живот“? Защото Исус Христос, Неговите титли са: Господ Исус Христос. Христос означава Помазаникът, Царят. Исус означава Спасител. Той е този, който ни спасява, но за нас Той е не само Спасител, не само Цар, но също е Господ. Господ означава Бог. Божий Син, Господар. Ако Той е наш Господар, почитаме ли Го като такъв. В Малахия се говори за Бог Отец, но Бог Отец и Бог Син – те са едно, те са една и съща Троица. И вижте какво се казва в Малахия 1:6: 6 Син почита баща си, И слуга господаря си;Ако, прочее, съм Аз баща, къде е почитта към Мене?И ако съм Господар, где е страхът от Мене?Казва Господ на Силите на вас,Свещеници, които презирате името Ми“ Ние не трябва да забравяме, че сме свещеници на Господ (Откровение 1:6). Ние сме живи камъни, които се съграждат заедно в Божият Дом (1 Петрово 2:5). Така че не може да си казваш: „Е, тя църквата си се събира, може и без мен.“ Но не може без теб, защото ти си жив камък в този дом, в този храм. Така, че ако ти си жив камък в този дом, то бъди част от този дом. Ние се радваме за това,...