ЕЛАТЕ ДА ГРАДИМ ЗАЕДНО!

Преди няколко седмици ние се молихме тук в църквата, една сряда, и вярвам, че тогава Господ положи в мен тези послания — да ви споделя неща, които Той желае във връзка с нашия духовен живот и с нашето ходене с Господа. Едното послание беше върху книгата Малахия, и миналия път говорихме за него. Трябва да помним на кого служим, да помним пред кого стоим, защото Бог е свят и праведен. Той е нашият баща, Той е нашият господар, и ние трябва да Го почитаме с всичко, което правим. Ние трябва да Му отдаваме благодарност и да имаме това отношение — че общуваме с един свят и велик Бог. И да имаме този личен живот с Бога, в който се покланяме лично на Него, не само тук в църквата, но и в нашия живот. Че четем Неговите думи, че очакваме Той да ни говори, че живеем с Него всеки миг от живота си. Когато сме на работа, Той е с нас. Когато сме в училище, Той е с нас. И във всичко, което правим, ние трябва да постъпваме така, че постъпките ни да бъдат съобразени с това, че Той ни вижда през цялото време. Дали Той ще одобри това, което ще направя? Както имаше един такъв призив преди време — винаги да си задаваме въпроса: какво би направил Исус? Във всеки момент, във всяко предизвикателство, във всяко решение — какво би направил Исус? Дали аз постъпвам така, както Той би постъпил в моята ситуация? Дали правя това, което Той прави? Защото това е ученичеството — да бъдем подобни на Исус. Да растем в христоподобие. Това означава да бъдем подобни на Христос. НАШЕТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ЦЪРКВАТА — БОЖИЯ ДОМ, КОЙТО ТРЯБВА ДА ГРАДИМ ЗАЕДНО. И второто послание е върху книгата на пророк Агей. И това е послание за нашето отношение към църквата. Защото тези две отношения са в основата на нашия живот. Първото е нашето отношение към Бога — като наш баща, като наш господар, като източник на живота, като Този, поради Когото съществуваме, Този, Който ни е изкупил, Този, с Когото ще прекараме вечността. Но Бог желае ние да имаме също правилно отношение и към църквата, която е Неговото тяло. Статутът на църквата в Библията е твърде издигнат. Казва се, че глава на тялото е Христос. Главата на църквата не е папата или някой председател, или някой голям човек, но Исус Христос. Той е главата на църквата, а църквата е Неговото тяло. И нашата църква тук е израз на тази духовна църква. Това е съборът на осветените — тоест всички, които са били изкупени с драгоценната кръв на Исус. Господ е сърцеведец и знае сърцата. И всички, които са изкупени и чиито сърца са измити с драгоценната кръв на Исус, са осиновени от Бога и са части на Христовото тяло. Те са тази невидима църква, която е по целия свят. Когато ти повярваш и изповядаш Исус Христос за свой Господ, ти ставаш част от тази невидима духовна църква. Но има също и една видима църква, и това са местните църкви. И Господ направи така, че тук да има една местна църква, която да е израз на тази духовна, световна църква. Слава на Бога! По подобен начин в Стария завет Бог беше свят, и Той обитаваше в тъмнина. 3 Царе 8:12 12 Тогава Соломон каза: Господ е казал, че ще обитава в мрак. В скинията, там, където беше пресвятото място, нямаше осветление, защото Божията светлина осветяваше всичко. Но се казва и за Соломон, при освещаването на храма: „Господ каза, че ще обитава в мрак.“ Господ обитава в мрак, защото Той няма нужда от светлина, за да Му е светло — понеже самият Той е светлина. И макар че е дух, че е навсякъде, и се казва, че никой никога не е видял Бога, Той пак се изявява. И макар че е вездесъщ и обитава в целия свят, пак каза на Своя народ да построят светилище, за да обитава в него. И те построиха скинията, после храма, така че Бог благоволи да има едно място, където Той да се изявява. А в Новия завет това място не е сградата, но е събранието на светиите. Тоест ако ние не сме в тази сграда, но се съберем отзад в двора, Господ ще е там между нас, и там ще бъде църквата. Ако сме събрани в една къща, там, където сме събрани, ще бъде църквата. Но събранието на светиите е свято, защото Святият Дух обитава в тази църква. Агей 1:1 1 Във втората година на цар Дарий, в шестия месец, на първия ден от месеца, Господнето слово дойде чрез пророк Агей към управителя на Юдея Зоровавел, Салатииловия син, и към първосвещеника Исус, Йоседековия син, и каза: И нашето отношение към църквата трябва да бъде много сериозно и добре обмислено. Вижте какво се казва тук, в пророк Агей. Агей пророкува по времето, когато народът се връща от плена във Вавилон, под ръководството на Исус, Йоседековия син, който беше първосвещеник, и най-вече на управителя на Юда, Зоровавел, Салатииловия син. Те се върнаха в земята, след като не бяха я обитавали седемдесет години. Те положиха основите на храма много бързо, но след това се заеха с други неща. „Това трябва да направим, онова трябва да направим“ — и храмът стои непостроен. И тогава Агей, заедно със Захария, пророкуват. Господ им дава слово към народа, за да могат те да се мобилизират и да построят храма. И днес ние също сме започнали църквата тук. Господ е положил основите на църквата през 1990-та година. И ако трябва да го приложим лично за нас — ние сме имали време, когато църквата е започнала да се развива и да расте, но дали не сме зарязали църквата и не сме си казали: „Тя ще си върви, дай да си гледаме нашите неща.“ ЕЛАТЕ ДА ГРАДИМ ЗАЕДНО — ВСЕКИ Е НЕОБХОДИМ. Бог желае ние да проверим нашето отношение към църквата. И призивът е този: елате да градим заедно. Елате да градим заедно. Всеки един е необходим. Заедно ние трябва да градим Божия дом. Заедно трябва да строим църквата. И вижте какво се казва тук. Книгата на пророк Агей, първа глава: „Във втората година на цар Дарий, в шестия месец, на първия ден от месеца...“ — конкретна дата. Дарий не е юдейски цар, а е персийски цар. „Господното слово дойде чрез пророк Агей към управителя на Юда Зоровавел, Салатииловия син, и към великия свещеник Исус, Йоседековия син, и рече: Така говори Господ на Силите.“ Господ на Силите — това е Господ Саваот. Това е Бог, който се изявява в Своята мощ, в Своята сила, и е страшен. Това е Господ, който воюва, Господ на войнствата, Господ, който е воин и е всемогъщ. Господ на Силите казва: „Тия люде думат: Не е още времето, което трябва да дойде, времето да се построи Господният дом.“ Агей 1:2 2 Така говори Господ на Силите: Този народ казва: Не е още времето, което щяло да дойде, времето да се построи Господният дом. Какво означава това? Означава, че Господ внимава на това какво си говорим. И в случая в тази глава става дума за какво? „Не е още времето да се построи Господният дом.“ Какво е това? Мързел. Мързел и оправдание. Така че Бог желае днес всеки един да си замисли за своите оправдания. Какви са оправданията ни, за да не служим на Бога с цялото си сърце? Какви са оправданията ни, за да бъдем мързеливи? Какви са оправданията ни, за да не се молим? Може би сме заети. Заети сме, няма време. Има време за други неща, защото вижте — въпросът е за времето. „Не е още времето.“ Като дойде съживление, тогава ще ходим на църква. Ама сега няма съживление, за какво да ходим? Дойде ли съживлението, ще се стремим. Ама сега още не е дошло времето; като дойде, тогава. Обаче Господ казва — затова Господното слово дойде чрез пророк Агей и рече: „Време ли е сами вие да живеете в своите с дъски обковани къщи, докато този дом остава пуст?“ Агей 1:4 4 Време ли е самите виеда живеете в своите с дъски обковани къщи,докато този дом остава пуст? Господ не благоволи в това Неговият дом да остава пуст. Това, че Божият дом остава пуст, говори за нашите приоритети. Значи това са нещата, за които да мислим днес. Помисли за извиненията, които имаш, за да не служиш на Бога. Помисли за приоритетите си — кое е на първо място и кое е на второ. И третото нещо, за което се говори тук, е, че има криза. Има криза в живота ти. И ти казваш: ох, не се чувствам добре. Може би казваш: не ми стигат парите. Може би казваш: не съм щастлив. Но може би причината да не си щастлив, да не ти стигат парите и да си в тази криза, е точно това, че не си поставил първите неща на първо място в живота си. Защото вижте какво се случи там. „Сега, прочее, така казва Господ на Силите: Помислете за постъпките си.“ Това е, което Бог ни казва тази сутрин: помисли за постъпките си. Това означава да си направиш анализ на живота, да погледнеш назад и да видиш какъв е моят живот, какво правя. Агей 1:5-6 5 Сега така казва Господ на Силите:Помислете за постъпките си.6 Посяхте много, но малко събрахте;ядете, но не се насищате;пиете, но не се напивате;обличате се, но на никого не му е топло;и надничарят приема заплата, за да я сложи в скъсана кесия. И това, което правя — дали ме води на добро място, или на лошо. Защото това, което се случи там, е, че те бяха в криза. Бяха в икономическа криза. Вижте какво им се казва: „Посяхте много, а събрахте малко; ядете, но не се насищате; пиете, но не се напивате; обличате се, но никому не е топло; и надничарят приема заплата, за да я сложи в скъсан мешец.“ Взимаш заплатата, и хоп — изчезва. Така казва Господ: помислете за постъпките си. Тук става въпрос за това: доволни ли сме от нашия духовен живот? Бог ги пита: доволни ли сте от живота, който живеете? Ако сте доволни — добре; но ако не сте доволни, причината е във вашите извинения. Ако сте недоволни, причината е в разминаването на приоритетите ви. Така че нека тази сутрин да помислим за тези неща — за постъпките си, за приоритетите си и за извиненията си. И когато помислим за всичко това... защото Сатана също може да дойде и да ни накара да се чувстваме виновни. Един брат каза наскоро, че ако пасторът не накара църквата да се чувства виновна, за какво проповядва в неделя. Но моята цел не е да ви карам да се чувствате виновни, а да ви накарам да предприемете действия. И това беше целта на Агей. Той не им каза само... Това е разликата между сатанинското обвинение и обвинението на Святия Дух. Сатанинското обвинение идва и те кара да се чувстваш виновен, без да ти дава изход....