ep.07 | Дневниците на Бианка: Мишо от Бронкс

Много често американците говорят за емоционална подкрепа и колко важно е да я имаш. В България не обръщаме много внимание на емоционалното си здраве. Но пък това сигурно ни прави толкова корав и здрав народ. Тук, в Ню Йорк, много хора решават емоционалните си проблеми или с медикаменти, или с алкохол. Има и такива, разбира се, които залагат на силните усещания – скачане с парашут, какичка, която да те нашляпа с камшик, или да смесиш ксанакс с шампанско.Моят емоционален двигател обаче е доста по-простичък и наистина помага за стабилността ми. Той е един космат другар, който винаги е неотлъчно до мен. Само човек, който обича животните, ще ме разбере. А баба ми казваше, че човек, който не обича животните, не обича и хората. Аз не искам да издигам на пиедестал една котка, но истината е, че моят космат тигрец беше неотлъчно до мен, дори и в най-непоносимите моменти. Няма да забравя момента, когато загубих цялата си коса. Как падаше на валма, как оставаха грозни плешиви петна по цялата ми глава... А моят космат тигър стоеше неотлъчно до мен и ме гледаше с любов. На моя Мишо не му пука как изглеждам и никога няма да ме осъди какво съм казала и направила. Моят Мишо е намерен под кофа за боклук в не толкова приветливия квартал на Ню Йорк – Бронкс. www.bulevardi.bg