Епизод 847 | „Не подлежи на обсъждане“ = Пасивност и съпротива

Епизод 847 | „Не подлежи на обсъждане“ = Пасивност и съпротива Липсата на проактивност в екипите е следствие, а не първопричина. Но мениджърите се самозаблуждават и виждат тази липса на проактивност като причина за липса на резултати, а не като резултат на собствената си пасивност към работата и хората.   Нека да видим на какво у мениджърите може да се дължи липсата на проактивност в екипите:  -       Поставяне на нереалистични цели в словесната рамка „не подлежи на обсъждане“. Резултатът от това е, че се дава „мръсно да“ и нещата се случват в среда на токсично лицемерие. Няма двустранна комуникация. Няма изслушване и разбиране. Има преса, мачкане и растящо напрежение;  -       Хората стават заложници на всеки изпълнен бюджет и това води до изтощение, ако растящите цели не вървят с увеличаване на ресурсите за тяхното постигане;  -       Липса на подкрепа от страна на мениджърите (само искат без да дават);  -       Не просто липсва подкрепа от страна на мениджърите, но има и откровена агресия, обиди и снизходително отношение, които демотивират хората;  -       Пасивността в екипите се игнорира от страна на мениджърите. Дори се толерира – пасивните хора допускат по-малко грешки, оттам получават по-малко ескалации и по-малко критика; -       Появява се парадокса, че хората по-често получават позитивна обратна връзка от клиентите си, отколкото от мениджърите си. Въпреки, че мениджърите прекарват много повече време с хората и могат да забележат много повече неща, които се вършат отлично. Но за да се забележат тези неща, някой трябва да поиска да ги забележи. Липсата на позитивна обратна връзка от мениджърите се приема като негативна обратна връзка при някои от хората; -       Лошото отношение отгоре води до лошо отношение надолу по веригата. Дори това отношение да е против природата и характера на хората, то се случва по инерция и поставя неискреността на стероиди. -       Другият парадокс е, че колкото повече се говори да се действа, толкова желанието за действие намалява. Особено тогава, когато се работи в режим на „не подлежи на обсъждане“.   Няма логична причина мениджърите самостоятелно да могат да забележат всички тези неща у себе си. Но и няма друг начин за позитивна промяна в един екип, освен ако мениджърите не погледнат към себе си, преди да сочат с пръсти към другите.   Студените душове в работата са неизбежни. Въпросът е, дали човек сам си пуска студената вода и не се сърди на никой друг. Или прекарва ежедневието си, заливан със студени душове от другите. --Книги от Пламен Петров - "Студен душ за мениджъри", "Паркирай егото" и "Бариери пред промяната - как мениджърите ги преодоляват заедно с екипите си" - https://www.equinox-partners.bg/books.html---3-месечна програма на Equinox Partners Ltd за развитие на ключови мениджърски умения (в цялата страна по индивидуална заявка) - http://bit.ly/2Idlg3S