Епизод 979 - Надяването и четенето на мисли не са добри стратегии - ИИ дискусия на глава 5 от книгата "Студен душ за мениджъри"

Епизод 979 - Надяването и четенето на мисли не са добри стратегии - ИИ дискусия на глава 5 от книгата "Студен душ за мениджъри"„Разкъсвани от колебания, често взимаме решения, които водят по пътя на нови съмнения.“Силвия Кристъл Много мениджъри се впускат по коридорите на криворазбраната дипломация, като премълчават неща, които не одобряват, но се надяват хората около тях да им прочетат мислите и сами да се коригират. И това се случва понякога. Най-често в сънищата.   В будно работно състояние, надяването, че някой ще ви прочете мислите и ще се досети за нещо, което ви пречи, е почти равносилно на това пролетният дъжд да се превърне в морзово стихотворение. С малки изключения, повечето хора не могат да четат мисли. И в същото време повечето хора разбират посланията на мениджърите си веднага, щом като ги превърнат от мисловни във вокални вълни.Въпреки, че четенето на мисли не е широко разпространено, надяването някой друг да го приложи и да ви прочете мислите, е.Никой не може да ви прочете мислите, например, че ви е неприятно някой да закъснява, да ви прекъсва, да си гледа телефона, докато му говорите, да си остава мръсна чашата в кухнята, да говори на висок тон, да сяда на стола си с парашутен скок и т.н.Това, което поражда самата фрустрацията при мениджърите, не са самите горe-посочени действия, а по-скоро обстоятелството, че хората, с които работят, сами не се сещат да ги прекъснат. Фрустрацията идва от това, че трябва да се водят подобни разговори. Повече от веднъж. Понякога повече от веднъж на ден.Истината е, че точно тези действия, които ви дразнят, могат да се превърнат от източник на раздразнение в източник на подобряване и сплотяване. Но не като някой друг се промени. А като вие се превърнете от цар на мълчанието в нормално общуващ мениджър. Но общуващ по един по-особен начин – такъв, при който говоренето и слушането е в пропорцията, която ни е подсказана от природата – два пъти повече слушане.Обратното на това „надяване за четене на мислите“ е директната комуникация. Тя се оказва проста. Но не винаги лесна. Единствената причина да не ви е лесна, е заради историите, които си разказвате в главата. Историята, че ако направите забележка, може да засегнете някого. Никой не може да засегнете без неговото съгласие.Нека да използваме един конкретен пример. Да речем, че ваш колега си оставя неизмита чашата от кафето в кухнята. Вместо да му казвате да си измие чашата директно, по-добре би било първо да му помогнете да осъзнае какво би означавало това за целия етаж, ако стотина души си оставят така чашите до 10.30 ч сутринта.Хората в екипите ви са по-умни, отколкото си мислите. Не е необходимо да се държите с тях като с малки деца. Защото това би довело именно до това – хората да започнат да се държат като 35-годишни малки деца. В детска градина с огромни стъклени прозорци. Преди да задавате въпроси, обаче, трябва да проверите дали сте в състояние да ги задавате с подкрепяща, а не с осъдителна и саркастична нагласа. Защото: Магистралата на сарказма ще ви отведе до града на апатията.