ЕВАНГЕЛИСТ МАРК – 2

Цитирайки Папий, т.е. по времето на Евсевий, писанията на Папий са били запазени. И когато Евсевий пише неговата история на църквата, той цитира Папий. И казва какво Папий е казал; Папий вероятно го е написал около 115 година след Христос. И Папий каза така: „И презвитерът“ – Папий като говори за презвитера, става въпрос за Йоан – „каза също и това“, т.е. това, което казва самия Йоан, който е написал Евангелието, по-явно. Той каза също и това, че бидейки преводач на Петър, Марк е записал с голяма точност това, което той е проповядвал. Т.е. дали другите свидетелстват за Марк, че той е написал всичко точно, но няма в порядъка или реда, в който е било изговорено или извършено от нашия Господ. Т.е. Евангелието не е някакъв хронологичен запис, защото самият той, Марк, нито го е чул, нито е следвал нашия Господ. Защото той не е бил един от работниците. Марк е бил по-младен. Но както вече казах, казва Папий, той е съпровождал Петър, който му е дал необходимите инструкции, но не за да съставя история на словата на Господ и някакъв каталог. Следователно, казва Папий, Марк не е сбъркал в нищо, когато е записал някои неща, според както той ги отбелязва, защото е бил особено внимателен за едно нещо: нито да пропусне нещо, което е чул, нито да каже нещо невярно в неговите писания. Т.е. свидетелството на тези, които са били най-близки до събитията, потвърждава, че Марк е бил точен в това, което той е казал. И това ние можем да го видим в Евангелието според Марк. И в това, което изказва Папий, подчертават, че макар нещата, които Марк казва в Евангелието, да не са написани като един хронологичен доклад, а по-скоро са написани с определена цел да представят Исус. Те са абсолютно точни в това, което Марк е казал, така както го е разказал самият Петър. Така че, като четете Марк, все едно че слушате Петър да говори. Защото в Евангелието от Марка вие ще забележите, че начинът, по който са описани нещата, е с много детайли. За разлика от, примерно, Матея и Лука. Но при Марка всичко е описано много живо. С какви вериги е бил вързан този, примерно, беснуем и така нататък. Как те са седели на тревата по групи и така нататък. Това е описано все едно че Петър е бил там, видял го е и той го казва по един много жив начин. И също Евсевий цитира Климент Александрийски, който е живял в 187 година след Христос, според когото слушателите на апостола Петър насърчавали Марк да запише учението, което Петър е проповядвал, и че апостол Петър одобрява Евангелието да бъде четено в църквата. Т.е. Климент Александрийски също подчертава това. Ориген, който е бил приемник на Климент, той казва, че Марк е написал своето Евангелие така, както Петър му го е обяснявал. И Ириней потвърждава това твърдение, като казва, че след смъртта на апостол Петър и Павел, Марк ни оставя в писмен вид това, което апостол Петър е проповядвал. Т.е. вече тези са богословите, които са след апостолските мъже, като Ориген, Ириней и т.н. Достоверността на тези предания може с някаква степен да бъде оспорена, тъй като те не произхождат от първи век, но достоен за внимание е фактът, че те всички са съгласни, че Марк е авторът на второто Евангелие и че всички те го свързват с проповядването на апостол Петър. Така че Петър е бил за Марк това, което Павел е бил за Тимотей. И Марк е бил преводач на Петър. Когато си преводач, ти слушаш това, което той говори, запомняш, ти записваш. И той може би е записвал неговите думи и по този начин той е написал Евангелието. Аз лично смятам, това е мое мнение, може да не съм прав, но аз не мисля, че Евангелието е било написано на едно сядане. Тоест, на едно сядане е написал цялото Евангелие. Мисля, че той е записвал една реч, втора реч, трета реч и вече когато има всички тези речи записани, той ги е репетирал, обединил ги е и, разбира се, под ръководството на Святия Дух, е съставил и е написал Евангелието. И от всичко, което виждаме оттук, може да се каже без съмнение, че Марк е бил в църквата от самото ѝ възникване, бил е свързан активно с благовестието от Ерусалим до Рим в годините между 30-65 г. сл. Хр. Според Евсевий, този църковен историк, за когото ви казах, Марк след това е основал църквите в Александрия. Тоест той се е преместил в Александрия и там е станал епископ Марк в късните си години. Защото Александрия е била много важна в Римската империя. Александрия е в Египет. ИЗВОДИ ЗА НАС ДНЕС Така че от тези факти, които говорихме миналия път и днес, можем да направим следните изводи. Първо, Марк е бил възпитан в религиозната атмосфера на юдаизма, бил е племенник на Варнава. И тук ние можем да кажем какво може да вземем като извод за нас днес. Това, че тези, които израстват в една благочестива среда – ако ти имаш майка и баща, които се молят, които ходят на църква, Бог работи в теб. И Той иска да употреби теб за Неговото служение, да продължиш факела на Благовестието. Както Марк продължава това, което майка му Мария е започнала, тя се е отворила дома за църквата и т.н. Това има влияние, когато ние живеем благочестив живот. Също Марк е бил могъл да бъде очевидец на някои от събитията, които се споменават в Евангелието, което носи неговото име. Бил е близък съработник на водачите на апостолската църква и бил напълно запознат с тяхното проповядване на Исус и Благовестието, което те са разпространявали. Павел проповядва, а са отишли в Кипър, а слушаше Петър как проповядва и т.н. И какви по-добри учители би могъл да искаш от самите апостоли Павел и Петър? Павел и Петър са били неговите духовни бащи. Самият той е бил между проповедниците, бил е свидетел на началото на международната работа с езичниците, както казах миналия път, участва и в първото международно пътуване на Павел и Варнава. Той е бил пастор на най-ниско ниво в църквата в Антиохия. Към тези факти може да се добавят точно някои неща, за които свидетелства самото Евангелие. Първото е, че авторът поставя акцент повече върху делата и действията, отколкото върху темите или словата на Исус. Защото в това Евангелие, според Марк, няма дълги речи, както да кажем в Матея, където има пет блока с речи, тук са само два блока, предвид последните времена. Но той акцентира върху действията, защото римляните са били хора на действията, не ги е интересувало много какво приказва един човек, а какво прави. И Марк описва делата на Исус, какво Той е направил, какви чудеса е направил, как Той е действал, как е пожертвал Себе Си и т.н. Т.е. акцентът е върху действията и делата, според римския начин на мислене. Също е възможно Марк да е бил свидетел на ареста на Исус в Гетсимания. Това се споменава само в Марк 14 глава, 51-52, това са интересни препратки. Там се говори за един млад мъж, който е следвал Исус. Не се споменава нищо за неговата самоличност, т.е. когато някой пише за себе си историята, но не казва кой е той. И той няма някаква роля в изложението, т.е. няма някаква роля в действието. Марк 14:51-52 51 И един младеж Го следваше, обвит с плащеница на голо; и те го хванаха.52 А той, като остави плащеницата, избяга гол. Марк 15:21 21 И накараха да носи кръста Му някой си Симон Киринееца, баща на Александър и Руф, който минаваше на връщане от нива. Деяния 10:34-43 34 А Петър отвори уста и каза: Наистина, виждам, че Бог не гледа на лице;35 но във всеки народ онзи, който се бои от Него и върши правото, Му е угоден.36 Словото, което Той изпрати на израилтяните и им благовестяваше мир чрез Исус Христос (Който е Господар на всички),37 това слово вие знаете, което след кръщението, проповядвано от Йоан, се разпространи по цяла Юдея, като започна от Галилея;38 как Бог помаза със Святия Дух и със сила Исус от Назарет, Който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола; защото Бог беше с Него.39 И ние сме свидетели на всичко, което извърши Той и в Юдейската земя, и в Йерусалим; Когото те убиха, като Го повесиха на дърво.40 Него Бог възкреси на третия ден и Му даде да се яви41 не на целия народ, а на нас – предварително избраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него, след като възкръсна от мъртвите.42 И ни заповяда да проповядваме на народа и да свидетелстваме, че Той е определеният от Бога Съдия на живите и мъртвите.43 За Него свидетелстват всички пророци, че всеки, който повярва в Него, ще получи чрез Неговото име прощение на греховете си. Дори споменаването му, като че ли, нарушава целостта на разказа. Ако не се говори за него, това не би нарушило изложението на мисълта. И поради това ни е трудно да не видим в този младеж личността на самия автор. Марк 14:51-52 51 И един младеж Го следваше, обвит с плащеница на голо; и те го хванаха.52 А той, като остави плащеницата, избяга гол. Откъде той знае и как е облечен? Дали има нещо отдолу или няма? „Обвит с плащеница на голо; и те го хванаха. А той, като остави плащеницата, избяга гол.“ Как виждат, че той е гол? Това, което никой от другите не споменава, или това, което се споменава в Марк, е повърхностно, метафорично. И ако този пасаж се отнася за Марк, тогава той е бил свидетел на последните часове на Исусовия живот и християнският свят сигурно е благодарен за това, че ги е записал. Това, което аз си мисля, е, че Марк е бил проповедникът на Петър. Такъв проповедник на Петър. И слуша Петър, че той, Петър, говори за това как три пъти се е отрекъл от Исус. Не един път, не два пъти, а три пъти. И колко смирен е бил Петър да се признае, че той се е отрекъл от Исус, но Исус му е простил. И Марк си е казал: „След като Петър се е отрекъл три пъти от Исус, аз трябваше да направя нещо за Него.“ И аз някога съм направил, и тогава е написал как е избягал. Колко е бил голям? Бил е колкото тийнейджър. Тийнейджър. Момък. Като тия двама, които тръгват преди. Те вече са големи, но трябваше Исус да не живее с Петър две години, за да стане и Бог. Той е бил 20 години по-млад от тях. Може би да им бъде син, но сега той е син на Марк. Но има един автор, който се казва Блейк Флог. И той предлага следната въображаема, макар и не невъзможна, т.е. възможна история за Марк....