ГРАНИЦИТЕ НА БОЖИЕТО ЦАРСТВО – 1

ПРОБЛЕМЪТ С ГРЕХА Тази сутрин бих желал да се спрем върху един много голям проблем. И това е проблемът с греха. Защо казвам, че това е голям проблем? Проблемът с греха е голям, защото грехът води до смърт. Той има неговата измама, с която ни лъже, че няма да имаме последствия, но всъщност, в крайна сметка, Божието Слово ясно ни казва, че причината, поради която ние умираме, е грехът. Нашето тяло ще умре физически, заради това, че грехът е навлязъл в тялото ни. И ако нашата душа не бъде изкупена, ако не бъдем спасени от греха, то душата ни ще умре. В библейския смисъл на думата, смърт е отделяне от Бога. При физическата смърт душата се отделя от тялото, а при духовната смърт духът и душата се отделят от Бога. И това е всъщност най-опасното нещо, което може да се случи. Няма нещо по-лошо, което да се случи на човека, от духовната смърт. Защото духовната смърт е за вечността. И затова грехът е такъв голям проблем. И преди всичко, ние бихме желали да поставим този проблем на масата, защото много хора в този свят, когато започнем да говорим за Исус Христос, те не могат да разберат защо имаме нужда от Исус, защо имаме нужда от спасение. Те казват: „Аз не съм лош”. Така че, от една страна, ние трябва да разбираме греха, за да можем да благовестваме по най-добрия начин. Ако се учим от апостол Павел, когато той започва да говори в Римляни и там излага благовестието, той не започва с благата вест за Исус, но започва с разпространението на греха. И той доказва, че грехът е разпространен в цялото човечество – между езичниците, между юдеите, и както казва той, че Писанието заключва всичко под грях. Но грехът е важен също и за нас, които сме повярвали, защото това е още по-големият проблем. След като веднъж си повярвал и знаеш истината, ако продължаваме да живеем в грях, ние няма да бъдем спасени. Но отново ще получим заплатата на греха, която е вечно отделяне от Бога. Именно затова ние трябва да имаме ясно съзнание за греха. Грехът е границата на Божието царство. Божието царство се състои от правда, мир и радост в Святия Дух. В Божието царство има святост, там има правда. В Божието царство няма грях. И ние като изкупени и новородени, сме граждани на това небесно царство. И ние желаем да живеем във вечността с Бога и да живеем живот на правда и освещение. И всъщност това е борбата и динамиката на християнския живот, че въпреки че ние сме осветени и оправдани, ние не сме направени напълно святи, така че да не съгрешаваме. Но поради това, че грехът все още е в нас, ние падаме в грях. Но ако падаме в грях, това трябва да бъде еднократно и случайно, и ние да се помолим за прошка и Господ да ни очисти от този грях. Но ако ние продължим да живеем в грях, то ние разпъваме втори път Христос в себе си и за нас не остава надежда за спасение. Затова и въпросът за греха е толкова важен. НИЕ СМЕ БОЖИИ ЧЕДА 1 Йоаново 3:1 1 Вижте каква любов ни е дал Отец, да се наречем Божии деца; а такива и сме. Затова светът не познава нас, защото Него не позна. Слава на Бога! А такива и сме! Това не е само на думи, но това си е факт. И само това, че сме Божии чеда, предполага, че ние трябва да се стремим към безгрешност, защото има ли в Бога грях? Няма! Ако Бог няма грях, и в Неговите деца би следвало да няма грях. Ефесяни 5:1 1 И така, бъдете подражатели на Бога като възлюбени чеда Там апостол Павел използва това нещо и казва да бягаме от греха, да бъдем святи, да бъдем следователи на светлината, да бъдем послушни Божии чеда. И тук също се казва, че затова светът не познава нас, защото Него не позна. 1 Йоаново 3:2-3 2 Възлюбени, сега сме Божии деца и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни на Него, защото ще Го видим, Какъвто е.3 И всеки, който има тази надежда в Него, очиства себе си, както Той е чист. Ето това е освещението. Тоест ние трябва да очистваме себе си. От какво? От греха. Виждате ли, когато става въпрос за борбата с греха в живота ни, Божието Слово ни мотивира и ни дава причина. Например, в 12 глава на Римляните апостол Павел, когато започва да говори в последната част от неговото послание, която е свързана с наставлението за това как да живеем като християни, започва с тези думи: Римляни 12:1 1 И така, моля ви, братя, поради Божиите милости да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение. Тоест това е мотивът – Божиите милости. Ние трябва да сме ги осъзнали и не трябва да ги забравяме. И поради тези Божии милости ние да бъдем мотивирани да живеем свят живот. Така че поради миналото, това, което Бог е направил за нас, ние трябва да бъдем мотивирани да живеем живот на освещение. А също и поради бъдещето. Както тук Йоан казва, понеже ще бъдем подобни Нему. 2 Петрово 3:11-12 11 И така, понеже всичко това ще се разпадне, какви трябва да сте вие в свят живот и в благочестие,12 като очаквате и копнеете за идването на Божия ден, когато небето възпламенено ще се разпадне и стихиите нажежени ще се стопят! Така че Божието Слово ни насърчава ние да живеем живот на освещение и борба с греха. 1 Йоаново 3:4-9 4 Всеки, който върши грях, върши и беззаконие, защото грехът е беззаконие;5 и вие знаете, че Той се яви да носи греховете. В Него няма грях.6 Всеки, който пребъдва в Него, не съгрешава; всеки, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал.7 Дечица, никой да не ви заблуждава: който върши правда, е праведен, и Христос е праведен.8 Който върши грях, от дявола е; защото дяволът отначало съгрешава. Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола.9 Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото Неговият зародиш пребъдва в него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога. Сега, разбира се, тук важни са времената, защото ние знаем, че по-напред Йоан, който пише това послание, казва: 1 Йоаново 1:8 8 Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас. Но тук става въпрос за времето на гръцки, което е такова, че означава постоянно да се съгрешава. Значи никой, който постоянно съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал. Дечица, никой да не ви заблуждава, който върши правда, е праведен, както Христос е праведен. Който върши грях – тоест не само върши един грях, не само пада в изкушение, но има постоянство в греха – той е от дявола. Защото дяволът отначало съгрешава. Затова се яви Божият Син – да съсипе делата на дявола. Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото Неговият зародиш пребъдва в него и не може да съгрешава, защото е роден от Бога. Този свят зародиш в новородения човек, който е в нас, той не може да съгрешава. Децата, родени от Бога, те са Божиите чеда. Божиите чеда не живеят в грях. 1 Йоаново 3:10-12 10 По това се разпознават Божиите чеда и дяволските чеда; всеки, който не върши правда, не е от Бога, нито онзи, който не обича брат си.11 Защото поръчението, което чухте отначало, е това: Да се обичаме един друг;12 и да не бъдем както Каин, който беше от лукавия и уби брат си. И защо го уби? Защото неговите дела бяха нечестиви, а на брат му – праведни. Трябва да обичаш брат си. Защото поръчката, която чухте отначало, е това – да любим един другиго и да не бъдем като Каин, който беше от лукавия и уби брат си. И защо го уби? Защото неговите дела бяха нечестиви, а братовите му – праведни. Така че ние трябва да живеем живот на святост и живот на любов. И всъщност границата на Божието царство е там, където започва грехът. И в Божието Слово ние виждаме седем списъка с грехове в посланията на апостол Павел. В Евангелието също има списъци с грехове. Марко 7:21-23 21 Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства,22 прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство.23 Всички тези зли неща излизат отвътре и оскверняват човека. Там се казва, че всичко, което излиза от сърцето на човека – зли помисли, блудства, убийства, прелюбодейства – това е, което осквернява човека. Там има един такъв списък. Но списъците в посланията на апостол Павел са по-дълги. Аз бих желал да прочетем тези списъци, защото всъщност те очертават границите на Божието царство. Ако ние ходим в правда, в святост, в освещение – ние сме Божието царство. Ако ние започнем да вършим и да се предадем на някои от тези неща, които той споменава, ние излизаме от Божието царство и влизаме в царството на Сатана. И ако ти влезеш в царството на Сатана, вече той става твой господар. Ако ти влезеш в царството на Сатана, ти си в територия, на която можеш да бъдеш атакуван и убит. Затова ние трябва да знаем много добре тези граници на Божието царство и къде започва сатанинското царство. За да не прекрачваме тези граници, защото, както ви казах, въпросът с греха е двоен. От една страна ние трябва да знаем колко огромен и тежък е той, за да можем да потърсим Христос и да дойдем при Него, защото само Христос е Този, Който ни освобождава от греха. Обаче след като дойдем при Христос и Той ни освободи от греха, Той не ни праща обратно да живеем в греха. Но Той ни праща при Закона, при Божието Слово, което учи кое е добро и кое не е, за да може Той да ни освещава. Спомняйте си, когато който и да е грешник дохождаше при Исус, както онази жена, която беше хваната в самото дело на прелюбодейството и главните свещеници и хората искаха да я убият с камъни, Исус не позволи. Той каза: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък“. Йоан 8:3-11 3 И книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, хваната в прелюбодейство, и като я поставиха насред, Му казаха:4 Учителю, тази жена бе хваната в самото дело на прелюбодейство.5 Моисей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни. А Ти какво ще кажеш за нея?6 И това казаха да Го изпитат, за да имат за какво да Го обвиняват. А Исус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята.7 Но като продължаваха да Го питат, Той се изправи и им каза: Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък по нея....