ЯКОВ – ГРЪМОТЕВИЦАТА

ЦЕНАТА НА ИЗБУХЛИВОСТТА Ако има нещо, което да пречи на християнинът да бъде продуктивен, то е звярът, наречен „невъздържаност". Избухливостта и липсата на търпение са разрушили повече взаимоотношения от всеки друг грях. Може би точно затова в Библията срещаме толкова много предупреждения за това да обуздаваме гнева си, да не се караме, да не се бием, да не роптаем един против друг и да не се караме. В Галатяни 5:15 ап. Павел ни казва дори да не се „хапем" един друг, да не би да се изтребим. Гневът, е нещо много лошо, защото когато изразява себе си по нечестив начин той наранява не само този, върху когото се излива, но и този, който го освобождава. Един човек на име Киро Кибрита имал проблем с избухливостта - бил кибритлия и „палел на четвърт". Една сутрин той се събудил около пет часа сутринта от страхотен пукот, който звучал като картечен откос и идвал от покрива на къщата му. Шумът бил толкова силен, че Киро не можел да заспи отново. Колкото по-дълго лежал в леглото си в очакване шумът да отмине или да спре, толкова повече гневът му се надигал в него. Накрая, той станал и излязъл навън, за да види какво причинява този странен шум на собствения му покрив. Открил, че това бил един кълвач, който със всичка сила си блъскал главата в сателитната му антена, кълвал я, правейки безуспешни опити да издълбае дупка в метала. Киро Кибрита дотолкова се ядосал на глупавата птица, че грабнал един камък и го запокитил по кълвача. Камъкът излетял на високо, но не улучил целта си. Вместо това, падайки от другата страна на къщата, той халосал предното стъкло на колата му и го счупил. Избухвайки още повече поради това, че кълвачът продължавал да кълве антената му, а сега и стъклото на колата му било счупено, в гнева си Киро ритнал една буца пръст, която била наблизо. Спомнил си, обаче, твърде късно, че като излязъл от къщи, в бързината той забравил да си обуе чорапи и обувки. Сигналите от острата болка в пръстите на крака му, и мисълта за това колко ли ще струва новото стъкло за колата му му напомняли за високата цена която има избухливостта. Яков Заведеев е кибритлията на апостолската група. Много лесно се ядосваше. С течение на времето, обаче, неговата избухливост и чувство за превъзходство бяха смекчени от Святия Дух. Когато Яков се научи стои под контрола на Святия Дух, вместо да се ръководи от собствената си избухливост той стана един от най-великите водачи на ранната църква. Той е насърчение за нас, защото от една страна ние виждаме слабостите в характера му, но също така и това, че неговата слабост, всъщност е неговият потенциал и неговата сила. Защото гръмотевицата е нещо добро. Гръмотевицата е електричество, гръмотевицата е сила. Въпросът е дали тази мощ е случайна и разпръсната или е поставена под контрол. Докато Яков не беше поставил характера си под контрол, той имаше проблеми. Но в същото време Исус Христос виждаше потенциала, който е в него. Яков стана водач на Ерусалимската църква след Петдесятница. Ирод Агрипа го разпозна като най-ключовата фигура в църквата от онова време, затова уби Яков с меч. Той стана първият мъченик от апостолите. Така че, в огъня, който Яков притежаваше имаше един огромен потенциал. Библията ни учи, че Бог желае ние да укротяваме избухливостта си, да имаме себеобуздание и самоконтрол върху гнева си. Ако бъде канализиран, огънят на гръмотевицата може да бъде доста мощен и да служи за доста прекрасни неща, но ако поразява на посоки, той не оставя след себе си нищо друго освен огромни белези и непоправими поражения. ЧОВЕК ОТ „ГОЛЯМОТО ДОБРО УТРО" В Новия Завет има достатъчно информация, за да можем да изградим един психологически портрет на Яков Гръмотевицата. Яков беше един от дванадесетте. Той беше син на Заведей и брат на Йоан. Наричаха го още „Големият Яков" за да го различават от Яков Алфеев, който беше наречен „Малкия Яков" (Марко 15:40). В Марко 3:13-19 четем за това как Исус избра на дванадесетте апостоли. 13 След това се възкачи на хълма и повика при Себе Си ония, които си искаше; и те отидоха при Него, 14 И определи дванадесет души, за да бъдат с Него и за да ги изпраща да проповядват, 15 и да имат власт да изгонват бесове. 16 Определи: Симона, на когото даде името Петър; 17 и Яков Заведеев и Якововия брат Иоан, на които даде и името Воанергес, сиреч, синове на гърма, 18 и Андрей и Филип, Вартоломей и Матей, Тома и Яков Алфеев, Тадей и Симона Зилот, 19 и Юда Искариотски, който Го и предаде. Бащата на Яков се казваше Заведей, а майка му - Саломия. Тя беше сестра на Исусовата майка Мария - нещо, което правеше Исус и Яков и Йоан да бъдат първи братовчеди. От Йоан 19:25 научаваме, че Дева Мария е имала сестра. 25 А при кръста на Исуса стояха майка Му, и сестрата на майка Му, Мария Клеопова и Мария Магдалина. При сравняване на този стих с Матей 27:56 където се описва същата сцена вместо „сестрата на майка му" се споменава „майката на Заведеевите синове". 55 Там бяха още и гледаха отдалеч много жени, които бяха следвали Исуса от Галилея, и Му служеха; 56 между които бяха Мария Магдалина, и Мария майка на Якова и на Иосия, и майката на Заведеевите синове. Майката на Заведеевите синове е сестрата на майката на Исус. От Марко 15:40, където се описва същата сцена пък разбираме, че „майката на Заведеевите синове" не може да е друга, освен Саломия. 40 Имаше още и жени, които гледаха отдалеч, между които бяха и Мария Магдалина, и Мария майката на малкия Яков и на Иосия, и Саломия; В Новия Завет Исус има доста роднини по плът. Освен братята Му, той имаше една леля -  Саломия, чийто деца - Яков и Йоан му бяха братовчеди, а също и една „сродница" на майка му - Елисавета, чийто син - Йоан Кръстител, също му беше втори или трети братовчед. В Новия Завет има трима Якововци. Единият е Яков Заведеев, Големият Яков, братът на Йоан, който написа евангелието според Йоан, другият е малкият Яков или Яков Алфеев, който също е един от апостолите. Третият Яков е плътски брат на Исус, който след смъртта на Яков Заведеев стана пастир на Ерусалимската църква и написа Посланието на Яков. Днес говорим за първият от тези трима Якововци - Яков Заведеев. Семейството на Яков трябва да е било заможно, тъй като се споменава, че Заведей е имал риболовен кораб - „ладия", и слуги („надничари") на нея (Марко 1:20). Възможно е също така той да е имал не само една, а няколко ладии. Само едно богато семейство би могло да си позволи да има имот и слуги - затова предполагаме, че Яков произхожда от богато семейство. Йоан 18:15-16 ясно ни посочва, че, Йоан, братът на Яков е бил в добри взаимоотношения с първосвещеника Каиафа. Това му даваше възможността, за разлика от другите ученици, той без проблеми да има достъп до дома на първосвещеника. За да разберем тези стихове, трябва да знаем в евангелието си Йоан се представя като „един друг ученик". 15 И подир Исуса вървяха Симон Петър и един друг ученик; и този ученик, като беше познат на първосвещеника, влезе с Исуса в двора на първосвещеника. 16 А Петър стоеше вън до вратата; и тъй другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе та каза на вратарката и въведе Петра. От казаното до тук можем да заключим, че Яков най-вероятно е произхождал от богато и влиятелно семейство, което е имало връзки с религиозните власти. Със слуги в дома си, Яков сигурно е бил свикнал на разкошен живот, често са му прислужвали и е бил навикнал на всяка цена да постига своето си. Може би няма да сбъркаме, ако кажем, че дори е бил малко поразглезен.  Освен това, поради връзките на баща му с първосвещеника, Яков е знаел какво е „да имаш специални привилегии". Това може донякъде да ни обясни по-късния инцидент при който Исус беше помолен да даде на него и на брат му да седят от ляво и отдясно му при установяване на Божието царство. В крайна сметка, Яков и Йоан вече бяха свикнали да бъдат донякъде „втори след първосвещеника" и сега те искаха да бъдат втори след Исус Христос. Ако нещо не станеше по начина по който го искаше, Яков, най-вероятно се ядосваше. Той беше свикнал да дава заповеди и неизпълнението на желанията му го изнервяше. Когато нещо не ставаше на неговата, той най-вероятно избухваше. Яков знаеше какво значи да имаш бизнес - беше свикнал да работи много, да работи усърдно, да си върши работата докрай, каквото и да му костваше това. Така че, когато другите не се „престараваха" толкова много в работата си, това го дразнеше неимоверно и може би той избухваше и се караше с тях. С други думи Яков беше труден характер. Освен това беше малко заядлив. Интересно, че когато Исус призова Яков и Йоан за апостоли, той ги нарече „Воанергес" - нещо, което означава „синове на гръм". Това, че Исус им даде това име означава, че това беше най-отличителната черта на характера им до този момент. Те вече имаха репутация на избухливи хора, затова Исус им сложи този прякор - „гръмотевиците", „синове на гръм". Само можем да предположим как семейството им прие решението им да зарежат бащиния си бизнес, за да последват Исус. Ако съдим по характерите им, тази тяхна постъпка със сигурност е довела до размяната на някои „огнени" реплики между тях и родителите им. Може би родителите им са казали: „Какво става сега? Тръгвате след този равин. А тук имате работа, имате бизнес. Яков и Йоан, обаче, бяха твърдо решени да следват Исус. А и по-късно - в началото на тях със сигурност им е било трудно да бъдат Исусови последователи поради възпитанието, което са имали. Вместо да им слугуват, както бяха свикнали, Исус е искал от тях те да служат на другите. Вместо да бъдат егоисти, Исус искаше от тях да бъдат алтруисти. Вместо да разчитат на връзки и привилегии, те трябваше да не се мислят за нещо повече от другите. Вместо да се възгордяват - трябваше да се смиряват. Това със сигурност е било трудно за едни „синове на гръм". Исус не би им дал прякор, който не съответства на характера им. Такива хора често пропускат голямата и цялостна картина и започват да се ядосват не за важни неща, а за маловажни, второстепенни неща. За Яков трябва да е било трудно да бъде част от организация,...