ИМА БОГ!

Псалом 14:1-7 Слава на Бога! Днес ще прочета Псалом 14. За първия певец, Давидов псалом. Безумният рече в сърцето си: „Няма Бог“. Поквариха се, сториха развалени дела. Няма кой да прави добро. Господ погледна от небесата на човешките чада, за да види има ли някой разумен, който да търси Бога. Всички се отбиха от пътя. Заедно се развратиха. Няма кой да прави добро. Няма ни един. Безразумни ли са всички, които беззаконстват, които изпояждат людите Ми, както ядат хляб, и не призовават Господа? Тогава ги нападна голям страх, защото Бог е в поколението на праведните. Посрамихте намеренията на бедния, Господ обаче му е прибежище. Дано дойде от Сион избавление на Израиля! Когато Господ върне Своите люде от плен, тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил. Вижте, ние сме разглеждали този псалом най-вече в светлината на Новия Завет и разбира се, това е правилно. Римляни 3:10-12 10 Както е писано:„Няма праведен нито един;11 няма никой разумен,няма кой да търси Бога.12 Всички се отклониха, заедно се развратиха;няма кой да прави добро, няма нито един.“ Павел цитира първи до трети стих от този псалом и го използва като доказателство, че всички човеци са грешни. Няма кой да прави добро и няма ни един. Той заключва цялото човечество под грях, за да ги доведе при Христос, за да може да се оправдаем не чрез дела, а чрез жертвата на Господ Исус Христос. Слава на Бога! Това, разбира се, е една основна спасителна истина. Обаче някога може би прекаленото взиране в Новия Завет и влиянието му върху Стария ни пречи ние да погледнем старозаветното писание в неговата цялост. Защото Божието Слово има своето значение и така, както апостол Павел го използва в Новия Завет, за да потвърди своята мисъл на благовестието, но също така и само по себе си. Това, което е интересно в този псалом, е, че той има една добра вест. И добрата вест е, че има Бог. Всъщност в псалома се казва, че няма ни един, който да прави добро, но това не включва всички човеци в този псалом. Защото в същия този псалом, в следващия стих, се говори за Божиите люде. Така че има неправедни, има безумни, но има и Божии люде, има и праведни. Защото се казва, че Бог е в поколението на праведните и се казва, че Господ е прибежище на бедния. Бог е с бедния, Бог е с праведния, Бог е с людите Си. И Той ще върне Своите люде от плен. Слава на Бога! Всъщност този псалом е една история. Днес бих желал ние да погледнем този псалом отделно от това, което апостол Павел говори за него, просто цитата, който той взема. Разбира се, в неговата мисъл апостол Павел не разглежда този псалом, той просто взема цитати от него, за да подкрепи своята мисъл, която вече той доказва дори независимо от този псалом. Но днес да се молим с Божията помощ ние да погледнем този псалом сам по себе си, защото всеки псалом има свой характер и всеки псалом има свое послание. Аз размишлявах върху този псалом и стигнах до извода, че той е една история за това как безумният става безумен и как във своето безумство той с голяма скорост се влошава. Става все по-покварен и все по-покварен. И във своето покварение и злина обаче, в един момент той започва да засяга не само себе си, но той започва да засяга Божиите хора. Защото се казва в стих 4, че те изпояждат людите Ми, както ядат хляб. И в този момент, в който вече безумието засегне Божиите хора, той засяга не само тях, но той засяга зеницата на Божието око. Защото Бог казва: „Който засяга вас, той засяга Мене“. И затова се казва, че тогава ги нападна голям страх. Защото тогава, когато безумието засяга Божиите люде, тогава Бог се надига и Той освобождава народа Си от плена на безумието. Слава на Бога! Така този псалом, който започва със съмнението на безумния, че няма Бог, ни оставя с едно още по-дълбоко убеждение, че има Бог. Слава на Бога! Така че нека Бог да ни помогне ние да прозрем Божията благодат, Неговата истина и насърчението, които са скрити в този псалом. Но за да го разберем, ние трябва да разберем кое е безумието. Защото първият стих на този псалом започва като ни представя безумния. И за да разберем останалата част от псалома, ние трябва да зададем въпроса: „Кое е безумието?“. Защото се казва: „Безумният рече в сърцето си: няма Бог“. Трябва да отговорим на този въпрос, че безумието не е глупавост. Безумните не са глупави, безумните не са прости. Но безумният е този, който взема решение на базата на погрешно предположение. Той предполага, в един момент той решава, че няма Бог. Това е погрешното схващане, на което той се обляга и започва да действа въз основа на него, независимо дали го осъзнава или не. И днес също виждаме на практика, че хората не са глупави, напротив, много от тях са умни, интелигентни. Но проблемът е, че въпреки че много хора са умни, интелигентни, а доста от тях са и богати, те пак казват или си мислят, че няма Бог. Така че тук не опираме до това колко е умен човекът, а до това каква светлина има той върху духовните истини. В определен момент безумният решава, че няма Бог и на базата на това свое предположение той започва да действа. И нещо, което може да ни даде духовна светлина в тази насока, е значението на думата „безумен“ на еврейски. На еврейски думата „безумен“ е „навал“. Спомняте ли си кой се казваше „Навал“? Мъжът на Авигея. 1 Царе 25:3 3 Името на човека беше Навал, а името на жена му Авигея. Жената беше благоразумна и красива, а мъжът – опак и нечестив в делата си; той беше от Халевовия род. Той беше богат и влиятелен човек, той не беше прост. И това е същата дума, която е използвана в този псалом, където се казва „безумния“. И името на човека беше Навал, а името на жена му беше Авигея. Жената беше благоразумна и красива, а мъжът – опак и нечестив в делата си. Каква беше грешката на Навал? Значи, когато Давид изпрати при него своите момчета и му каза: „Дай ми каквото ти даде ръка, каквото пожелаеш според сърцето си за моите хора и за мен, защото ние нямаме подкрепа“, тогава Навал отхвърли Давид и той го обиди. И в този момент Навал взе решение на базата на погрешното схващане, че той е нещо повече от Давид и че Давид няма да му направи нищо, Давид не може да му направи нищо, защото той бяга от царя и затова той няма да направи нищо на Навал. Обаче Давид, когато чу какъв отговор е дал Навал, се засегна и тръгна да убие Навал. И ако не беше Авигея, Наваловата жена, която беше мъдра, тогава Давид щеше да извърши едно огромно кръвопролитие и Навал щеше да бъде убит. Но Авигея възпря Давид от това, което щеше да извърши, което беше решил в сърцето си. И в своето обръщение към Давид, тя му казва за Навал: 1 Царе 25:25 25 Нека господарят ми не обръща никакво внимание на този злонрав човек Навал; защото каквото е името му, такъв е и той. Навал е името му и безумие обитава в него. А пък аз, твоята слугиня, не видях момците на господаря си, които си пратил. Защото каквото е името му, такъв е и той. „Навал“, т. е. безумен, е името му и безумие обитава в него. Така че запомнете, че именно в това се състои безумието или така започва безумието. Защото ние ще видим след малко, че безумието не остава просто едно такова невинно решение. Защото веднъж взето това решение, то се задълбочава все повече и повече и с бясна скорост се развива до нещо ужасно, което може да се нарече „подлост“. И нещо, което е много зло. 1 Царе 25:25 25 Нека господарят ми не обръща никакво внимание на този злонрав човек Навал; защото каквото е името му, такъв е и той. Навал е името му и безумие обитава в него. А пък аз, твоята слугиня, не видях момците на господаря си, които си пратил. Но то започва по един невинен начин. Това е да вземеш решение въз основа на погрешно предположение. Едно такова погрешно предположение би могло да бъде първо да си помислиш, че няма Бог. Просто свиваш сърце и си казваш: „Те знаят, че има Бог, ама дали има, дали няма?“ „Те знаят, че има. Няма Бог.“ И когато започнеш да действаш така, като че няма Бог. Така че това е едно неправилно предположение. И второто неправилно предположение е да си помислиш, че можеш да си играеш с греха и да останеш ненаказан. Има хора, които си казват: „Е, всички грешат, и другите грешат, мислят, те грешат и аз греша, голяма работа.“ Никой не се признава, че има грях. Никой не се признава, че има грях. Това е едно неправилно схващане. Защото в Писанието ясно се казва, че Бог има, първо. И второ, че Той е въздавател за всяка неправда. Например, в Псалм 50 се казва, че Бог няма да остави нечестивия ненаказан. Там се казва: „Но на нечестивия казва Бог.“ Вижте, Бог говори не само на праведниците, но и на нечестивите. И другаде се казва: „Но на нечестивия казва Бог: Що правиш ти да разгласяваш Моите повеления?“ И това е точното, че в същност, когато тук се говори за безумие, което е рекло в сърцето си, че няма Бог, е твърде възможно да се отнася и не само за хора, които въобще не познават Бога, но се може да се отнася и за хора, които са познавали Бога, хора, които познават Бога и знаят за Бога. Но в един момент те закоравяват сърцето си. В един момент тяхното сърце прегаря. Защото тук се казва на нечестивия, и нечестивия ние очакваме той да бъде някой, който е враг на Бога, но вижте какво се казва за него: „Що правиш ти да разгласяваш Моите повеления и разказваш заветът Ми с устата си?“ Значи това е човек, който познава Бога и говори за Божия завет. „Тъй като сам ти мразиш поука и хвърляш зад себе си Моите думи, ако видиш крадец, тичаш с него и с прелюбодейците участваш, предаваш устата си на зло и езикът ти отстройва коварство. Като седиш, говориш против брата си, разсяваш клевета против сина на майка си.“ Вижте, тук са различни грехове изброени. Грехове на езика, грехове на плътта, кражба и така нататък. И понеже се стори от това, и Аз премълчах, си си помислил, че съм съвсем подобен на тебе. Поради това, че Бог не ни наказва непосредствено след като извършим греха, това е много голям повод да си мислим, че ако Той не ни наказва веднага, Той няма да ни накаже. Бог казва: „Но Аз ще те изоблича и ще изредя всичко това пред очите ти....