ИСТИНИ ОТ ГОРЧИВИТЕ ВОДИ НА ЖИВОТА

Изход 15:22-27 Изход 15:22-27 22 Тогава Моисей дигна израилтяните от Червеното Море и излязоха към пустинята Сур; и като вървяха три дена в пустинята не намираха вода. 23 После дойдоха в Мера, но не можеха да пият от водата на Мера защото беше горчива; (затова се наименува Мера {Т.е., Горчивина.}*). 24 Тогава людете роптаеха против Моисея, казвайки: Що да пием? 25 А той извика към Господа, и Господ му показа дърво; и като го хвърли във водата, водата се подслади. Там им наложи повеление и наредба, и там ги опита, като рече: 26 Ако прилежно слушаш гласа на Господа своя Бог, и вършиш онова, което Му е угодно, и слушаш заповедите Му, и пазиш всичките Му повеления, то не ще ти нанеса ни една от болестите, които нанесох върху египтяните; защото Аз съм Господ, Който те изцелявам. 27 После дойдоха в Елим, гдето имаше дванадесет водни извори и седемдесет палмови дървета; и там се разположиха на стан при водите. Често, научаването на определени уроци е една горчива опитност. Но, също така е вярно и това, че опитът е най-добрия учител. Например, вие можете да казвате на едно дете, че огънят, че печката пари, но то никога няма да го разбере, докато самото то не се опари. Когато това се случи, детето вече започва да разбира какво означава думата „пари". И това е един урок, който то няма да забрави през целия си живот. Но за него това е било една горчива опитност. За съжаление, изглежда, че ние всички в много отношения сме като това дете. Трябва да се опарим, преди да се научим. В пасажа, който прочетохме Израел влиза след преживяване на една огромна духовна победа. Те са били освободени от робството, даден им е нов живот и те са били свидетели на начинът по който Бог потопи враговете им в дълбините на червеното море. Но сега, три дни по-късно, те се сблъскват с едно изпитание. След три дни без вода те идват до място, наречено „Мера". Докато са тук, те научават три ценни урока. Може би днес ти преминаваш през подобно изпитание. Ако е така, то от тези стихове, ти можеш да научиш някои добри уроци. А, ако всичко в живота ти върви по вода, то внимавай и бъди нащрек. Защото рано или късно и ти ще дойдеш до водите на твоята Мера. И е твърде възможно, когато това се случи ти да имаш нужда от духовните уроци, които научаваме днес. Затова, нека да направим заедно едно мислено пътуване във времето назад към времето на изхода и да размислим заедно за истините от горчивите води на живота. НЯКОИ ИСТИНИ ЗА ЖИВОТА ВКУСЪТ НА ЖИВОТА Първата истина за живота, която можем да извлечем от нашия текст е, че горчивите води са част от живота. Животът е една смесица от сладки и горчиви моменти. Животът не е само сладък или само горчив, той е горчиво-сладък. В нашия текст виждаме, че Израил току що беше преживял една огромна духовна победа, но сега те трябваше да срещнат и трудностите. След това като премина това горчиво време, те отново имаха време на благословение в оазиса Елим. 22 Тогава Моисей дигна израилтяните от Червеното Море и излязоха към пустинята Сур; и като вървяха три дена в пустинята не намираха вода. 23 После дойдоха в Мера, но не можеха да пият от водата на Мера защото беше горчива; (затова се наименува Мера {т.е., горчивина.}). 27 После дойдоха в Елим, гдето имаше дванадесет водни извори и седемдесет палмови дървета; и там се разположиха на стан при водите. Днес много хора вземат за дадено, че след като са последвали Господа, от тук нататък всичко в живота им ще бъде съвършено и няма да има неравности по пътя им. За съжаление това е просто едно погрешно мислене. Според Божието Слово животът е смесица между добро и зло. Един такъв възглед може да ви изглежда депресиращ, но трябва да помним, че живота има и своите хубави моменти - например, когато човек се влюби или му се роди дете и т.н. Така че когато знаем, че живота ни може да тръгне както в едната посока, така и в другата, ние ще бъдем подготвени и за двете. Водата на Мера беше горчива, затова се наименува „Мера", което значи горчивина. Това ни напомня за Ноемин, която желае да бъде наречена „Мара" (Рут 1:20-21): 19 И тъй, двете вървяха докато дойдоха във Витлеем. И когато стигнаха във Витлеем, целият град се раздвижи поради тях; и жените думаха: Това ли е Ноемин? 20 А тя им каза: Не ме наричайте Ноемин {Т.е., Благоугодност.}* наричайте ме Мара {Т.е., Горест.}† защото Всесилният ме твърде огорчи. 21 Пълна излязох; а Господ ме доведе празна. Защо ме наричате Ноемин, тъй като Господ е заявил против мене, и Всесилният ме е оскърбил? В този момент Ноемин беше огорчена поради загубата на синовете си и поради бедността в която беше изпаднала. Но, в края на книгата четем възстановяването, радостта и промисъла, който Бог имаше за Ноемин (Рут 4:13-15) 13 И така, Вооз взе Рут, и тя му стана жена; и като влезе при нея, Господ й даде зачатие, и тя роди син. 14 И жените казаха на Ноемин: Благословен Господ, Който днес не те остави без сродник; нека бъде прочуто Името Му в Израиля. 15 Тоя син ще ти бъде обнова на живота и прехрана в старините ти; защото го роди снаха ти, която те обича, която е за тебе по-желателна от седем сина. Така че, нека да не се отчайваме! Ако сме в Мера, нека да знаем, че след Мера следва Елим! След пустинята следва оазиса, след скитането следва влизането в Обещаната земя! КОНСТАНТАТА НА ЖИВОТА Втората истина за живота, която научаваме от този пасаж е, че ако и да е смесица от добро и зло, животът има един Господар, който не се променя. Така че, ако и животът да се променя, Господарят на живота не се променя. В Малахия 3:6 Господ казва за себе си: 6 Защото, понеже Аз Господ не се изменявам, Затова вие, Яковови чада, не загинахте. А в Евреи 13:8 авторът на това чудно послание ни напомня: 8 Исус Христос е същият вчера днес и до века. Когато израилтяните стигнаха до Мера, те изглежда забравиха всички чудеса, които Господ беше извършил за тях. Забравиха язвите, които Господ нанесе върху египтяните и боговете им, забравиха освобождението, забравиха преминаването на Червеното море. Забравиха, че до този момент Бог е бил в пълен и абсолютен контрол над живота им. Забравиха, че Бог е Господарят на живота. Не сме ли и ние същите. За известно време плаваме наслаждавайки се на Божиите благословения и тогава често започваме да ги вземаме за дадени. Но, само да дойде трудността и ние започваме да кършим ръце в отчаяние, д свеждаме главите си в знак на поражение и започваме да се вайкаме и да се чудим какво да правим. Забравяме, че същият Бог, който е бил в контрол в добрия ден, в злия продължава да бъде на своя трон. Той е в контрол над целия ни живот! В Римляни 8:28 се казва: 28 Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение. СЛУЖЕНИЕТО НА ЖИВОТА Третата истина за живота, която можем да извлечем от нашия текст е, че животът има служение. Неговата задача е да ни научи какъв е Бог и какво може да направи Той за нас. Когато израилтяните преминаваха през различни трудности и изпитания, Бог използваше тези времена - както добри, така и лоши - за да служи на израилтяните. И това, което те научиха за Бога както в добрите, таке и в лошите времена оформи тяхната представа за това Кой е Бог и какво може да направи Той за тях. Същото нещо е вярно и за нас. Всяка ситуация в живота ни служи на Бога. Той използва всичко през което преминаваме за да извая своя образ в самите нас. Както за децата често се казва, че те са продукт на своята среда, така и за християнина може да се каже, че той е продукт на изпитанията, с които се е сблъсквал в живота си. Във всичко това бавно, но сигурно Бог просто постепенно ни преобразява, за да бъдем повече като Самия Него. Затова в своето послание Яков казва (Яков 1:2-4): 2 Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни, 3 като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост. 4 А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък. НЯКОИ ИСТИНИ ЗА САМИТЕ НАС Горчивите води разкриват и оформят характера ни. Животът е една гигантска лаборатория. И всяка опитност, която имаме, всяка ситуация в която попадаме, независимо дали добра или лоша изявява сърцето ни и разкрива какво се крие в нас. Трудното време при Мера разкри определени качества на израилтяните, които те вероятно не знаеха, че притежават. Но се опасявам, че ние се хващаме в същото. Нека да си го признаем. Ние можем да научим много за себе си когато изпаднем в някаква криза. С МИСЪЛ САМО ЗА СЕБЕ СИ 22 Тогава Моисей дигна израилтяните от Червеното Море и излязоха към пустинята Сур; и като вървяха три дена в пустинята не намираха вода. 23 После дойдоха в Мера, но не можеха да пият от водата на Мера защото беше горчива; (затова се наименува Мера {Т.е., Горчивина.}*). 24 Тогава людете роптаеха против Моисея, казвайки: Що да пием? Единственото за което бяха загрижени израилтяните беше тяхното собствено физическо задоволяване. Великите неща, които Бог току що беше извършил в живота им бяха забравени. Вместо да бъдат впечатлени от Божиите чудеса и слава и да започнат да Му е покланят, израилтяните бяха напълно погълнати от своите лични нужди. Когато се намерим на тясно, ние изведнъж забравяме за Божието величие и нашия кръгозор неимоверно бързо се стеснява. Ние стесняваме границите му до тогава докато ние се превърнем в центъра и фокуса на всяка наша мисъл и мотив. Но, трябва да помним, че Бог не желае ние да живеем за себе си и за своите егоистични нужди. Той желае ние да живеем за Него. И когато го правим, той е обещал, че ще се погрижи за трудностите на живота. В Матей 6:33 се казва: 33 Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави. ХОДЕНЕ ЧРЕЗ ВИЖДАНЕ Израилтяните ходеха не чрез вяра, а чрез виждане. Техният поглед беше насочен към света около тях, вместо към Бога. И когато техните очаквания не се оправдаха, те се разочароваха от Бога. Колко пъти и ние сме били виновни за същото? Очакваме нещо, някоя работа, или някой да ни направят щастливи и през цялото време ние никога не потърсваме радостта на единственото