ИСТИНСКАТА ВЯРА ИСТИНСКИ ДЕЙСТВА

Яков 2:14-26 Слава на Бога! Ние говорихме последните 20 седмици за вярата и тази сутрин ще продължим да говорим за вярата. Ние говорихме за това, че вярата вярва, тя се уповава. Трябва да има 100% сигурност във вярата, 100% упование. Говорихме също, че вярата се занимава с невидими неща и също, че вярата говори, защото Бог желае това, което е в сърцето ни, да бъде изповядано, понеже от думите се задвижва целият ни живот. Но също последното нещо, което не можахме да разгледаме, е това, че вярата също действа. И, в същност, действието е крайният тест за истинността на вярата. Днес има много неща, които са фалшиви в този свят. Неща, които ние наричаме ментета. Например, вчера се говорихме с моя син Андрейчо и той каза: „Дайте, има една Кока-Кола, обаче тя е само 45 стотинки. Дай да си купим от нея.“ Която, в същност, не е истинската Кока-Кола, но е някакъв друг вид Кока-Кола, която не е точно Кока-Кола. Тоест, това е същото с всичко в този свят. Има оригинални неща и има и ментета. Също обаче има и оригинални вярващи, има вярващи ментета, които казват, че са вярващи, обаче не са истински вярващи. И каква е разликата между истинския вярващ и фалшивия вярващ? Разликата е в делата на вярата. В Яков 2 глава от 14 до 26 стих Яков говори за това и ние ще прочетем този пасаж, който ще бъде тема за нашите размишления тази сутрин. Яков 2:14-26 14 Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?15 Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна16 и някой от вас им каже: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?17 Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.18 Но ще каже някой: Ти имаш вяра, а пък аз имам дела; ако можеш, покажи ми вярата си без дела и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.19 Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят.20 Обаче искаш ли да познаеш, о, суетни човече, че вяра без дела е безплодна?21 Авраам, нашият отец, не се ли оправда чрез дела, като принесе сина си Исаак на жертвеника?22 Ти виждаш, че вярата действаше заедно с делата му и че чрез делата се усъвършенства вярата;23 и се изпълни Писанието, което казва: „Авраам повярва в Бога; и това му се вмени за правда“; и се нарече Божий приятел.24 Виждате, че чрез дела се оправдава човек, а не само чрез вяра.25 Така също и блудницата Раав не се ли оправда чрез дела, когато прие пратениците и ги изпрати бързо през друг път?26 Защото, както тялото без дух е мъртво, така и вярата без дела е мъртва. За много хора този пасаж е много труден за разбиране, защото той говори за вяра и дела, и някой го използва, за да докаже, че ние трябва да изработим или да заслужим нашето спасение в небето. До такава степен е имало объркване в някои периоди от църквата, че Мартин Лутер, който е реформаторът, е желаел да премахне посланието на Яков от Канона, защото Яков казва, че чрез дела се оправдава човекът, не само чрез вяра. Галатяни 2:16 16 като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исус Христос, и ние повярвахме в Христос Исус, за да се оправдаем чрез вяра в Христос, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никой човек. А Яков, както казахме, казва в 2 глава 24 стих: „Виждате, че чрез дела се оправдава човек, а не само чрез вяра.“ Има ли противоречие между Павел и Яков? Кое е право? Как се оправдаваме? Само чрез вяра или чрез вяра и дела? И двамата са прави. Просто за да можем да разберем този въпрос и това противоречие, за да може да ни се изясни, ние трябва да разбираме различните проблеми, срещу които пишат двамата апостоли и към каква аудитория адресират техните послания. Защото много е важно към кого говориш. Какъв е проблемът? И това дава светлина за разбирането на това, което даден автор казва. Проблемът, срещу който пише апостол Павел, е легализмът или законничеството. Затова той казва, че ние не можем да се оправдаем чрез делата, изисквани от закона. И това е така. Какъв е проблемът, срещу който пише Яков? Проблемът, срещу който пише Яков, не е законничеството, а е духовният мързел и номиналността. Тоест някой, който се нарича вярващ, а всъщност не е вярващ. Такъв християнин се нарича номинален християнин или християнин само на име. И затова той казва, че човек не се оправдава само чрез вяра или само чрез неговата номиналност или това, че на име е вярващ, но се оправдава и чрез дела. Самите дела, думата „дела“ – Яков и Павел влагат различен смисъл в думата „дела“. Защото делата, за които споменава Павел, са юдейските закони. И по-конкретно обрязването. Юдеите са казвали, че ако искаш да станеш християнин, то първо ти трябва да станеш юдеин и да спазваш юдейските закони, за да бъдеш християнин, да бъдеш спасен. Те са изисквали християните да се обрязват и да спазват техните закони, за да могат да се спасят. И разбира се, Павел отхвърля това твърдение, защото ние не се спасяваме чрез това, което ние сме направили, но се спасяваме чрез това, което Христос е направил за нас. Това, което пише Яков, не са делата на закона или законничеството, но това, което пише Яков, е липсата на християнския начин на живот. Или по-специално липсата на любов в действие. Т.е. тези, към които е писано това послание на Яков, те не са имали любов, те не са имали вяра в действие. Тяхната вяра е била номинална вяра. Те са били беззаконници. Т.е. има две крайности. Едната крайност е да бъдем законници. Ако сме законници, ние няма да се спасим чрез дела, изисквани от закона или правила, които ние си мислим, че ще угодим с нашите усилия пред Бог. Другата крайност е, обаче, да бъдем беззаконници. Да си мислим, че можем да живеем, като че ли въобще не сме повярвали в Бога, но ако нашият начин на живот не отразява вярата ни, тогава е съмнително дали ние въобще сме повярвали и дали имаме вяра. Т.е. нито законниците ще се спасят, нито беззаконниците. Но ще се спасят новите създания. И това е, за което Яков и Павел са съгласни по този въпрос. Така че те пишат срещу различни проблеми. Те влагат различен смисъл в думата „дела“. Също фокусите на Павел и на Яков са различни. Павел се занимава с корените на спасението, които са вътрешни и невидими, а Яков се фокусира върху плода от спасението, а именно делата на вярващия живот и дела, които биха могли да бъдат видени. Павел и Яков отговарят на различни въпроси. Ако в Галатяните Павел отговаря на въпроса „Как да стана вярващ?“, в неговото послание Яков отговаря на въпроса „Как да се държа като вярващ?“. Или ако ние разглеждаме спасението като едно дърво, както казахме, Павел се фокусира върху корените, които не се виждат, но Яков се фокусира върху короната, върху плода на това дърво, който се вижда. И ние виждаме, че в това отношение те не се противоречат, защото и апостол Павел, ако и да казва, че ние не се спасяваме чрез дела, той говори в неговите послания за плода на Духа. Плодът на Духа е нещо, което може да се види, защото той е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие. Това е променен начин на живот. И той говори за събличане на стария човек и обличане в новия. И когато се обличаш в новия, ти вече ходиш по Божията воля и по този начин ти имаш дела, съответствени на твоята вяра. Освен това изглежда, че в Ефесяни 2 глава, 8-10 стих, апостол Павел напълно се съгласява с Яков, понеже там той казва, че ако и да не сме спасени чрез дела, ние сме спасени за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим. Ефесяни 2:8-10 8 Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога;9 не чрез дела, за да не се похвали никой.10 Защото сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим. Вижте какво се казва: „Защото по благодат сте спасени чрез вяра и то не от самите вас. Това е дар от Бога. Не чрез дела, за да се не похвали никой. Защото сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.“ Т.е. ако и да не сме спасени чрез дела, ние сме спасени за дела. И ако Павел разглежда въпроса „Как да стана вярващ?“ и отговаря, че ние ставаме вярващи не чрез дела, то Яков отговаря на въпроса „Как да се държа като вярващ?“ А като вярващи ние трябва да се държим съответно на названието, което сме получили. Ние виждаме, че всъщност вторите части на Павловите послания, например втората част на посланието към римляните, към галатяните, към ефесяните, в тези части той говори за това как вярващите да се държат и там има обещания, насоки как да живеем. И в тези обещания и насоки всъщност се говори за това какви да бъдат нашите дела и това означава ние да бъдем съвършено предадени на Бога. Много интересни са първите стихове на тези части на посланието, например в Римляни 12 глава, където той започва да говори за това как трябва да живеем като вярващи. Апостол Павел казва: „И така, братя, моля ви поради Божиите милости да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.“ Това означава ние напълно да се предадем на Бога и оттам нататък той казва как ние да живеем и всичко това е поради Божиите милости. Римляни 12:1 1 И така, моля ви, братя, поради Божиите милости да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение. Т.е. ако ние сме приели тази милост, ако ние сме осъзнали колко милостив и добър е Бог към нас, ние ще желаем да живеем за Него. Не защото Той го изисква, но защото ние го желаем. И също в Ефесяни той казва: „Да живеем достойно за званието, което сме приели в Исус Христос.“ Слава на Бога! Така че няма противоречие между Павел и Яков, но Яков говори за начина на живот на вярващия, а не за начина на спасение. И всъщност това ни кара да си зададем въпроса: „Как мога да покажа, че съм истински вярващ?“ И ние ще разгледаме какво вярата не е и след това какво вярата е. Защото Яков разглежда нещата в този ред....