ИСТИНСКОТО УЧЕНИЧЕСТВО – ПРЕДНАМЕРЕНО И УМИШЛЕНО

ИСТИНСКОТО УЧЕНИЧЕСТВО – ПРЕДНАМЕРЕНО И УМИШЛЕНО Истинското ученичество е предумишлено и преднамерено. То е практикуване на духовни дисциплини с цел личен духовен растеж и преобразяване в христоподобие. Ученичеството не е само това, което ние правим за да помагаме на другите да познаят по-добре Христос, но и работата ни за развитието на Христовия характер в нас самите. Основание за развитие на духовните дисциплини ни дава 1 Тимотей 4:7-8. 7 А отхвърляй скверните и бабешките басни и обучавай себе си в благочестие. 8 Защото телесното обучение е за малко полезно; а благочестието е за всичко полезно, понеже има обещанието и за сегашния и за бъдещия живот. Думата за "обучавай" себе си в благочестие на гръцки е "гимназе" от която произлиза думите "гимнастика" и "гимназия". Тя означава също "тренирай" себе си. В следващия стих ап. Павел казва, че от физическите тренировки има само временна полза - на тази земя, а от духовните тренировки, от духовните дисциплини, които са един вид духовна гимнастика, ползата е двойна - "и за и за сегашния и за бъдещия живот". Духовните дисциплини са действия на ума и тялото ни, които ни помагат да стабилизираме елементите на душата ни - интелект, емоции и воля. Вършейки ги, ние достигаме до такова състояние на вътрешния ни човек при което Духът побеждава плътта в нас и Бог бива прославен в живота ни. Духовните дисциплини могат да бъдат категоризирани по различни признаци, но основно биват два вида - дисциплини на изключване и дисциплини на включване. Дисциплините на изключване се наричат така, понеже при тях обикновено изключваме нещо, с което сме свикнали, като например, храната, шума, говоренето, комфорта, похвалите, говоренето, секса и др. При дисциплините на включване, обратно, вместо да изключваме нещо, ние се включваме в нещо - например поклонение, изповед, общение, празник, или покорство на другите. Дисциплините на изключване ни помагат да съблечем старото си естество, а дисциплините на включване ни помагат да се облечем с новия човек, който е създаден по образа на Бога (Ефесяни 4:17-24). 17 Прочее, това казвам и заявявам в Господа, да не се обхождате вече, както се обхождат и езичниците, по своя суетен ум, 18 помрачени в разума, и странни на живота от Бога поради невежеството, което е в тях, и поради закоравяването на сърцето им; 19 които, изгубили чувство, са се предали на сладострастие, да вършат ненаситно всякаква нечистота.20 Но вие не сте така познали Христа; 21 понеже сте чули, и сте научени от Него, (както е истината в Исуса), 22 да съблечете, според по-предишното си поведение, стария човек, който тлее по измамителните страсти, 23 да се обновите в духа на своя ум, 24 и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и светост на истината. Дисциплини на изключване Дисциплини на включване Пост - въздържане от храна и/или вода за определен период от време; Мълчание - въздържане от говорене за определен период от време - противодействие на всеобщата тенденция да запълним тишината и да я наситим със звуци; Усамотяване - отделяне от останалите и отдаване на търсене на Бога - противодействие на прекалената презаетост в живота ни; Целомъдрие - въздържане от полови мисли и действия за определен период от време - помага ни да имаме сила да овладяваме нормалните полови инстинкти, които започват да ни контролират; Пестеливост - ограничаване на покупките ни в определени граници - развива чувството ни за мярка и грижа за по-бедните от нас; Поверителност - премълчаване за добрите дела, които сме извършили и за постиженията, които имаме в различни области; Настойничество - даване на десет процента от приходите ни за служението на Божиите хора; Жертвуване - лишаване от определени неща (включително пари, време и ресурси) в полза на Божието дело или на другите; Изповед - разкриване и споделяне на греховете и грешките ни пред Бога и други духовни и доверени лица Общение - да се събираш и да общуваш с други членове на Христовото тяло - това ни помага да се поддържаме Молитва - споделяне с Бога с цел изпълнение на Неговата воля. Редовната лична молитва е съществена за да може вярващият да се научи да откликва на Божието водителство и да се приближава при Бога. Размишление - подрежда мисловния ни живот и ни помага да разберем Божията воля. Чрез него ние започваме да гледаме на живота и служението от Божия гледна точка; Поклонение - отдаване слава на Бога - чрез него ние вдишваме Божието присъствие и каним Бога да навлезе в живота ни Празнуване - да се зарадваш за това което Бог е направил в живота ти - "поставяне на трапеза в присъствието на неприятелите ни" - донася ни радост и дръзновение Служение - да направиш нещо за някой друг без да очакваш той да ти се отплати - помага ни да се освободим от завист, негодувание, от желание за налагане и силно чувство за собственост Покорство (Отстъпчивост) - да се откажем от мисълта, че нашите собствени идеи са най-важните и че нашето решение е окончателно Обучението в благочестие е една вътрешна промяна при която ние се предаваме на Святия Дух, който обитава в сърцата ни. Така ние заживяваме Божия вид живот. Всичко това е възможно, понеже във 2 Петрово 1:3-4 се казва: 3 Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила; 4 чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите разтление в света; Ето, тук се казва, че ние имаме всичко, което ни е необходимо както за земния ни живот, така и за нашето общение с Бога. И не само това, но чрез вярата си в жертвата на Христос и умиването ни с Неговата драгоценна кръв ние ставаме Божии деца и членове на Божието семейство. С други думи, ставаме "участници в Божественото естество". И понеже сме такива чрез вяра и чрез обещание, то трябва да се държим като такива и на практика. Това означава промяна. Тази промяна в нас става чрез практикуването на духовните дисциплини (2 Петрово 1:5-7) 5 то по самата тая причина положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие, 6 на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие, 7 на благочестието си братолюбие, и на братолюбието си любов. Забележете как започва този списък: "Положете всяко старание и прибавете…". Това е наше действие, наша отговорност. Как да развиваме в себе си тези добродетели? Чрез духовните дисциплини. Истинското ученичество изисква от нас да бъдем предварително решени да развиваме и практикуваме духовните дисциплини. Божията работа и промяната в нас не е нещо, което се случва автоматично, само по себе си, или случайно. Тя се случва когато ние съзнателно включим нашата воля и започнем да търсим Божията пълнота във всяка сфера на живота ни. Това означава, че ние умишлено трябва да вършим нещата, които са необходими за духовния ни растеж. Ние трябва умишлено да предаваме нашата воля на волята на Бога, за да може Божията воля да стане наша воля. Умишлено трябва да отделяме време за Бога. Умишлено трябва да развиваме молитвения си живот. Умишлено да четем Божието Слово и слушаме с духовните си уши, за да чуем какво има Бог да ни каже чрез него. Духовните дисциплини ни помагат да мислим за Бога всеки ден и да Го обичаме повече днес отколкото сме Го обичали вчера. Те стимулират в нас желание да Му се покоряваме. Чрез с тях ние опознаваме Божието сърце и Бог изработва Неговия характер в нас. ЕНТУСИАЗЪМ И РЕВНОСТ ЗА БОГА Истинското ученичество изисква да бъдем ентусиазирани относно духовните дисциплини и ревностни за Бога. Ние ще имаме от Божието присъствие точно толкова, колкото наистина искаме. Защото Бог определено желае да присъства и да управлява живота ни. Въпросът е доколко ние ще му дадем място да го направи. Исус каза две притчи за да илюстрира това (Матей 13:44-46). 44 Небесното царство прилича на имане скрито в нива, което, като го намери човек, скрива го, и в радостта си отива, продава всичко що има, и купува оная нива.45 Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери, 46 и, като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко що имаше и го купи. Това, което забелязваме тук относно тези двама "късметлии", които са намерили скъпоценности, е че те са толкова радостни и ентусиазирани относно своите открития, че продават всичко, което притежават за да могат да получат това, което искат. Ние често слушаме за "цената на ученичеството" като че ли то ни причинява само загуби и лишения. Но това, което забелязваме тука е че тези двамата, които продават всичко, което имат не мислят че се отказват от нещо. Те мислят, че печелят нещо повече. Те са сигурни че ще получат нещо, което е несравнимо по-ценно от това, което те са имали до този момент. Те са повече от готови да се откажат от цялата си собственост за да спечелят нещо, което е по-ценно от всичко, което те притежават. ПЕРЛЕНАТА ОГЪРЛИЦА Веселото момиченце с буйни златни къдрици беше почти на седем. Като стигна с майка си до касата на магазина, тя ги забеляза - наниз от искрящи бели мъниста във розова станиолова кутийка. "О, мамо, моля те! Би ли ми ги купила!" Майка й най напред погледна обратната страна на опаковката, а после умоляващите очи на обърнатото на горе личице на дъщеря си. "Два и деветдесет и пет. Това е почти три лева. Ако наистина ги искаш и обещаеш да слушаш и да ми помагаш повече, ще ти ги дам парички, но ще трябва си ги заслужиш. Рожденият ти ден е само след седмица и тогава може и да получиш някое друго левче от баба си. Връщайки се в къщи Катя веднага изпразни касичката си и преброи стотинките в нея - бяха само тридесет и четири. След вечеря тя помоли майка си да й позволи да измие чиниите и след това веднага отида да изхвърли боклука. На рождения й ден баба й и даде една чисто новичка банкнота от два лева, така че най-накрая тя събра нужните парички за да си купи мънистеното герданче. ...