ИСТОРИЯТА НА ПРОРОК ЙОНА

Йона 1:1-4:11 Слава на Господа! Тази вечер бих желал да размишляваме малко върху книгата на пророк Йона. Той беше един мисионер, когото Бог изпрати да отиде в друга държава и там да проповядва Божието Слово. Защото Йона беше от Израил, а Бог го изпрати да проповядва Словото в Ниневия. Йона обаче опита да се скрие от Божието присъствие, но разбра, че не може да се скрие от Божието присъствие. И Бог му даде втори шанс. Тогава Йона се покори. И той отиде и проповядва проповедта, която Бог му беше дал. И хората се обърнаха и се покаяха. Слава на Бога! Така че това е една история, която има такъв чудесен край. Въпреки че накрая Йона беше малко разочарован. Той проповядваше, че Ниневия ще бъде засипана, но тя не беше засипана поради Божията милост. И Йона се ядоса заради Божията милост. Така че тук имаме едно послание, което ни изобличава да бъдем благодатни хора. Ако Бог показва милост към нечестивите, не да се чудим защо, но да се радваме. Защото Бог е чуден. Слава на Бога! Това са добри вести. И Бог не желае да приличаме на онзи сърдит брат, който, когато блудният син се завърна, се ядоса, разсърди се и не искаше да влезе. И въобще не искаше да го приеме като „свой брат”, но каза на баща си „този твой син”. Така че той не искаше да влезе вътре, затова че баща му е показал милост към брат му и е заклал заради него угоеното теле, а заради него не го е заклал. Нека ние да бъдем хора, които да бъдат благодатни към другите. Йона 1:1-2 1 Господнето слово дойде към Йона, Аматиевия син, и каза:2 Стани, иди в големия град Ниневия и викай против него; защото нечестието му излезе пред Мене. Амин. Ето как започва книгата: „Господното Слово дойде към Йона, Аматиевия син, и рече: Стани, иди в големия град Ниневия, проповядвай против него, защото нечестието му възлезе пред Мен”. Амин. Виждате, това е един много ясен призив. Бог призовава Йона. Той да отиде и да говори Божието Слово против Ниневия, против града. И Бог му казва: „Стани, иди”. Преди време имахме една такава песен, която пеехме: „Стани, стани и иди. Време е да побеждаваш с радост и мир”. Слава на Бога! Йона беше призван да отиде в Ниневия и да провъзгласи Божието Слово там. И ние също сме призвани от Бога да излезем в този свят и да проповядваме благовестието на всяка твар. Така ли е? Послуша ли обаче Йона Божия призив? Не. Йона направи точно обратното. Някой път може би и ние сме така. Бог ни призовава да бъдем благовестители, а ние мълчим. Бог ни призовава да отидем някъде, а ние отиваме точно в обратната посока. Обаче искам да ви кажа, че това създава проблем. Йона 1:3 3 Но Йона стана да побегне в Тарсис от Господнето присъствие; и като слезе в Йопия, намери кораб, който отиваше в Тарсис, плати за превоза си и се качи на него, за да отиде с тях в Тарсис, бягайки от Господнето присъствие. Защото, виждаме тук, Йона става да побегне в Тарсис от Господното присъствие. И като слезе в Йопия, намери кораб, който отиваше в Тарсис. Плати за превоза си и влезе в него, за да отиде с тях в Тарсис от Господното присъствие. Значи, най-вероятно Йона по това време беше в Ерусалим. И той слезе в Йопия. Това е едно пристанище на Средиземно море. И той хвана кораб, който пътуваше на запад. А той трябваше, вместо да отива на запад, да отива на североизток. Там, където е Ниневия от Израил. Тоест, той е тръгнал точно в обратната посока. И си мисли, че като влезе в един кораб, ще се скрие вече от Господното присъствие. За мен това е малко странно, защото той беше пророк. Би следвало да знае може ли някой да се скрие от Божието присъствие. Не, обаче Йона искаше да избяга. И защо? Той искаше да избяга, защото знаеше отначало, че Бог няма да унищожи Ниневия. Че Бог по някакъв начин ще запази Ниневия. А Ниневия беше враг на Израил. Ниневия беше столицата на Асирия. Асирийците бяха враг на Израил. Йона 4:2 2 И се помоли на Господа: О, Господи, не беше ли това, което казах, още когато бях в отечеството си? Това беше причината, заради която избързах да избягам в Тарсис, защото знаех, че си Бог жалостив и милосърден, дълготърпелив и многомилостив, Който се разкайваш за злото. И в 4 глава, 2 стих Йона казва: „О, Господи, не беше ли това, което казах още когато бях в отечеството си? Това бе причината, поради която побързах да бягам в Тарсис. Понеже знаех, че си Бог жалостив и милосърден, дълготърпелив и многомилостив, Който се разкайваш за злото”. Йона много добре познаваше Бога. Че Бог е милостив, че Бог е милосърден, че Бог е жалостив, че Бог е дълготърпелив и многомилостив. И тук се казват толкова синоними за Божията добрина. И това е толкова подчертано: жалостив, милосърден, дълготърпелив, многомилостив и Който се разкайва за злото. Слава на Бога! Обаче, един такъв Бог, когато каже, че ще съсипе един град, ако градът се покае, може да се разкае и да не го направи. Тогава пророкът ще излезе като лъжлив. Защото казва, че ще се съсипе, пък той не се съсипа. Те ще му кажат: „Ти не си истински пророк, защото това, което казваш, не става”. Ще го изкарат лъжепророк. Или пък Йона искаше градът да бъде съсипан, но Бог беше милостив и Той не го съсипа. Така или иначе, Йона побягна от Божието присъствие. Обаче това реши ли проблема? Йона 1:4 4 Но Господ повдигна силен вятър по морето и настана голяма буря в морето, така че имаше опасност корабът да се разбие. Четвърти стих казва: „Но Господ повдигна силен вятър по морето. И стана голяма буря в морето, тъй че корабът имаше опасност да се разбие”. Вижте, когато ние бягаме от Божието присъствие, това създава проблеми. Когато ние не правим това, което Бог ни заръчва да правим, това създава проблеми. Бог ни наказва, защото се казва, че Господ повдигна този силен вятър. Имаше такава буря, че корабът щеше да се разпадне на парчета. И тогава всички други започнаха да се молят, а пък Йона спеше. Това беше голям парадокс. Йона 1:5 5 Тогава моряците, уплашени, извикаха всеки към своя бог и хвърлиха в морето стоките, които бяха в кораба, за да олекне от тях; а Йона беше слязъл и легнал в дъното на кораба, и спеше дълбоко. Тогава моряците, уплашени, извикаха всеки към своя бог. Според тяхното знание, може би те не познаваха истинския Бог на Йона, но те се молеха към техните богове и хвърляха в морето стоките, които бяха в кораба, и хвърляха товара. Това означава, че техният курс ще бъде напразно, само и само да олекне корабът от техните стоки. А Йона беше слязъл и легнал във вътрешността на кораба и спеше дълбоко. Горкият! Спеше дълбоко. Може би си мислеше, че като се скрие от Божието присъствие и има буря, а той е слязъл в този кораб, който се тресе, е намерил такова местенце и хърка здраво. Но тук мисля, че това е една картина на църквата. Защото ние, вместо да отидем да помогнем на погиващия свят... Погиващият свят не знае какво да прави. Той се суети, хората нямат посока. Те знаят, усещат, че нещо не е наред, но не могат да намерят истинския Бог. И затова имат проблеми в живота си. И ние сме тези, които трябва да отидем и да им кажем истината. Обаче, вместо да им кажем истината, ние спим. Йона 1:6 6 Затова капитанът на кораба се приближи до него и му каза: Какво става с тебе, спящи? Стани, призови Бога си, дано Бог си спомни за нас и не загинем. И затова капитанът на кораба се приближи при него и му рече: „Защо така ти, който спиш?” На този капитан му направи впечатление, че всички се молят, а пък той не се моли. Пророкът спи. И може би тази вечер това е Божието слово към нас: „Защо така ти, който спиш?” Ако си заспал, събуди се. Стани, призови Бога си. Бог желае ние да се молим, ние да бъдем будни. Нека Бог се спомни за нас и да не загинем. Нашата отговорност е да се молим за невярващите. Нашата отговорност е да им кажем Божието слово. А вместо това ние бягаме от призива на Бога и заспиваме. Но това не трябва да бъде така. Защото тогава може да има проблеми. И да има проблеми не само за нас, но и проблеми дори за хората около нас. Защото дори тази буря дойде върху тия хора заради нас. Ние бяхме виновни. И ако Йона не се беше покаял, не се беше осъзнал, те щяха да изгубят живота си заради него. Йона 1:7 7 После си казаха един на друг: Елате, да хвърлим жребий, за да разберем поради каква причина е това зло върху нас. И като хвърлиха жребий, той се падна на Йона. Но те хвърлиха жребий. Казва следният стих: „После си казаха един на друг: Елате, да хвърлим жребий, за да разберем поради каква причина е това зло върху нас.” Сега, те бяха невярващи и хвърлиха жребий. Ние не трябва да бъдем водени от жребий, но трябва да бъдем водени от Святия Дух. Те обаче хвърлиха жребий и като хвърлиха жребий, той се падна на Йона. Падна се точно на подходящия човек. Така че в Притчи се казва, че жребият се хвърля в скута, но решението му е от Господа. Обаче трябва да бъдем внимателни в това отношение, защото това е основата на хазарта. БОГ И ХАЗАРТЪТ Бог одобрява ли хазарта? Играта на късмета. Някой ще каже: „Когато избираха заместник на Юда Искариотски, нали пак те хвърлиха жребий?” Да, когато избираха заместник на Юда Искариотски, те хвърлиха жребий, но тогава жребият беше между еднакви възможности. Защото бяха подбрани двама души, които отговаряха на едни и същи условия — трябваше да бъдат с Исус от началото до края, да бъдат хора, които са посветени на Бога, които са ученици на Исус Христос. И всъщност нямаше никаква разлика между тях. В такъв случай може да се хвърли жребий, когато са равни възможностите. Но играта на късмета — това не са равни възможности. Трябва да разберете, Бог е против хазарта. Познавате ли хора, които са изхарчили парите си на бинго? Познавате ли? И по телевизията виждате реклами, а вие не бива да се съблазнявате. Защо хората не могат да разберат това? Защото трябва да бъдем внимателни в това нещо. Не трябва да бъдем водени от хазарта. Но тук виждаме за Йона, че когато хвърлиха жребия, Бог направи така, че той да падне на Йона. Йона 1:8-10 8 Тогава му казаха: Кажи ни, молим ти се, каква е причината за това зло върху нас?...