Итро - Благодарността за доброто на другия

ПАРАШАТ АШАВУА - ИТРО (1) Итро, свещеникът на Мидян, тъстът на Моше, чу всичко, което Бог направи за Моше и за Исраел, народа Си, как Господ изведе Исраел от Египет. (2) Итро, тъстът на Моше, взе Ципора, съпругата на Моше, след като тя беше изпратена [у дома], (3) и нейните двама сина - името на единия беше Гершом, защото [Моше] каза „бях чужденец (гер) в чужда земя“; (4) а единия името му беше Елиезер, защото: „Бога на баща ми ми беше на помощ и Той ме избави от меча на фараона.“ (5) И дойдоха Итро, ​​тъстът на Моше и синовете му и жена му при Моше в пустинята, където той лагерувал там, Божията планина. (6) И казал на Моше: „Аз, тъстът ти Итро, ​​идвам при теб, с жена ти и двамата й синове, които са с нея.“ (7) Моше излезе да пoсрещне тъста си; той се поклони [ниско] и го целуна; те се поздравиха един друг (איש לרעהו) с мир и влязоха в шатрата. (8) Моше разказа на тъста си всичко, което Господ направил на фараона и на Египет заради Исраел, всички трудности, които ги сполетяли по пътя, и [как] Господ ги избавил. (9) Итро се зарадва на цялото добро, което Господ направил за Исраел, когато ги избавил от ръцете на Египет. (10) Каза Итро: „Благословен е Господ, ​​ който ви избави от ръцете на Египет и от ръцете на фараона, който избави народа изпод ръцете на Египет. (11) Сега знам, че Господ е по-велик от всички богове, защото нещото, което кроели, [се случило] на тях (египтяните).“ (12) Итро, ​​тъстът на Моше, донесе всеизгаряне и жертви за Бог, а Аарон дойде с всички старейшини на Исраел, за да ядат хляб с тъста на Моше пред Бог. (13) На следващия ден Моше седна да съди народа, докато народа стоя над Моше от сутрин до вечер. (14) И видя тъстът на Моше всичко, което той правил на народа, той каза: „Какво е това, което правиш на народа? Защо седиш сам, докато всички хора стоят над теб от сутрин до вечер? " (15) Моше каза на тъста си: „[Това е така,] защото народа идва при мен, за да се допитат до Бог. (16) Когато имат нещо (т.е. спор), той идва при мен и аз отсъждам между единия и другия (בין איש ובין רעהו) и оповестявам законите на Бог и ученията Му “ (17) Тъстът на Моше му каза: „Това, което правиш, не е добро; (18) със сигурност ще се изтощиш, и ти и този народ, който е с теб. Защото нещото е по-тежко от теб; няма да можеш да го направиш сам. (19) Сега послушай гласа ми. Ще те посъветвам и Бог да бъде с теб! Ти ще [представляваш] народа пред Бог, ще донасяш нещата им (т.е. споровете им) пред Бог. (20) Ще ги предупреждаваш за законите и ученията и ще им оповестяваш пътя, по който да вървят, и делото, което трябва да сторят. (21) И ще намериш измежду целия народ способни мъже, страхуващи се от Бог, надеждни хора, които отхвърлят неправомерно извлечената печалба. Постави над тях водачи на хиляди, водачи на стотици, водачи на всеки петдесет и водачи на десетина, (22) и нека винаги те да съдят хората. И така ще стане, че всяко голямо нещо ще доведат на теб, а всяко малко нещо ще отсъдят те. И ще ти олекне, защото те ще носят [тежестта] с теб. (23) Ако направиш това - и Бог ти заповяда - ще можеш да отстоиш и целият народ също ще се прибере на мястото си с мир." (24) Моше се вслуша в гласа на тъста си и направи всичко, което му каза. (25) Моше избра способни мъже измежду целия ​​Исраел и ги назначи за глави над народа - водачи на хиляди, водачи на стотици, водачи на всеки петдесет и водачи на десетина; (26) и те съдиха народа по всяко време: трудното нещо довеждаха при Моше, а всяко малко нещо те отсъждаха. (27) И Моше изпрати тъста си и той си отиде в своята земя.