Итро - Борбата за Тората

Итро Рав Исахар Абулафиа (1727, Измир - 1781, София). Шадар (шалиах дерабанан) за общността на Тверия, равин на Белград (1771 - 1773 г.), а по-късно равин и рош йешива в София (1773 - 1781 г.). Базирано на ръкопис. “И Моше се качи при Бога” (Шмот 19:3) - това е, което пише: “Ти се качи до висините, плени в пленничество; взе подаръци от хората” (Теилим 68:19) [...] Обикновено [човек] влизащ в град взима нещо, на което жителите на града не гледат, обаче Моше се качил на Небесата и взел Тората, към която всички гледали. Това е “Качи се до висините, плени в пленничество”. Може би [би казал, че] тъй като я пленил я е взел безплатно (חנם), затова стихът казва: “взе (лакахта/לקחת) подаръци за хората (ба’адам/באדם)” - взел я е като покупка (билкиха/בלקיחה). Може би [би казал, че] Му дължи пари, затова стихът казва: “подаръци” - дадена му е била като подарък. В този момент поискали служещите ангели да навредят на Моше. Светият, Благословен да е Той, направил облика на Моше подобен на този на Авраам. Казал им Светият, Благословен да е Той: “Не се ли срамувате от него? Не е ли той този, при когото се спуснахте, и в чийто дом ядохте?” Казал Светият, Благословен да е Той, на Моше: “Тората ти е дадена само в заслуга на Авраам.” Както е казано: “взе подаръци от човека (ба’адам/באדם)”, а човекът споменат тук не е никой друг освен Авраам, както е казано [за него]: “човекът (а’адам/האדם) най-велик сред Анаким” (Йеошуа 14:15). (ШМОТ РАБА 28:1) [...] и воювах с ангелите, и получих Тора от огън [...] и говорих с Него лице в лице, и победих небесната свита, и разкрих тайните им на хората, и получих Тората от десницата на Светия, Благословен да е Той, и научих еврейския на нея. (ДВАРИМ РАБА 11:10) "Защото тази заповед, [която Аз ти заповядвам днес, не е чудна за теб, и не е далечна тя]” (Дварим 30:11) - закон - някой евреин, който е станал да чете от Тората, как благославя? Така учили Мъдреците: “Започващият и завършващият [четенето на] Тората благославя преди и след” (Мишна, Мегила 4:2). А откъде [знаем,] че трябва да има благословия преди и след? Тъй като пише: “Благословен си Ти Господи”, а след това “научи ме на законите Ти” (Теилим 119:12) - ето благословия преди. А откъде [знаем,] че трябва да има благословия и след [четенето]? Казал Раби Шмуел бар Нахман, от името на Раби Йонатан: “Тъй като пише след песента [на Моше]: ‘И това е благословията’ (Дварим 33:1) - тъй като ги научил на Тората и благословил след това - ето благословия след. [...] Друго обяснение. Казали учителите: “Казал Светият, Благословен да е Той: “Когато благославяш Тората, благославяш себе си. Откъде [знаем това]? Както е казано: ‘Защото чрез Мен ще се увеличат дните ти, и ще ти се добавят години на живот’ (Мишле 9:11). А ако кажете, че за да ви навредя съм ви дал Тората, не, дадох ви я за ваше добро, защото служещите ангели я желаха, но тя беше скрита от тях, както е казано: ‘И скрита от очите на всяко живо същество, и от птиците небесни заключена’ (Ийов 28:21) - ‘и от птиците (уме’оф/ומעוף) небесни заключена’ това са ангелите. Откъде [знаем това]? Както е казано: ‘И долетя (вая’оф/ויעף) до мен един от серафимите’ (Йешаяу 6:6). Казал им: ‘Деца Мои, за служещите ангели е чудна, но за вас не е чудна.’ Откъде [знаем това]? От това, което четем по въпроса: ‘Защото тази заповед, която Аз ти заповядвам днес, не е чудна за теб’ (Дварим 30:11).” (ДВАРИМ РАБА 8:2) Изображението е страница от ръкопис на автора.