ЮДА – ПРЕДАТЕЛЯТ

Името „Юда Искариотски" е станало нарицателно за предател. Когато някой извърши предателство, обикновено казват за него, че той е „Юда Искариотски". Но ние не трябва да си мислим, че сме застраховани от това и ние да станем като него. Потенциално предателството е в сърцето на всеки човек. В Матей 26 четем, че когато Исус каза на учениците, че един от тях ще го предаде, какво направиха те? Казаха ли си: „О, аз не съм предател, това не ме засяга..." Не. Те всички в един глас започнаха да го питат: „Да не съм аз, Господи!". Това е едно основателно опасение, защото както казва моята баба Олга: „Няма нищо по-измамливо от човешкото сърце." Дори и самите ние не знаем какво има в сърцата ни. Ако не Юда, то спомнете си поне Петър... как след като Му се кле във вярност, след това при други обстоятелства три пъти се отрече от Исус. Никой човек не знае дали е верен до момента в който получи повод и причина да бъде неверен. Защото, докато всичко е наред, никой не мисли затова да бъде предател. Едва когато получим повод да бъдем неверни, едва тогава се разкрива истинското ни „аз". Когато отношенията се обтегнат, когато възникнат пресичания на интереси, противоречия, поводи и причини, тогава ние може да решим да направим нещо, което считаме, че е „добро"... Аз не вярвам, че когато Юда реши да предаде Исус, той реши да направи нещо лошо. Не. Той си мислеше, че това е добро дело - той да предаде Исус... Затова смятам, че Юда и това, което е писано в Словото за него е едно много отрезвяващо послание за всеки един от нас. ПОВОДЪТ ЗА ПРЕДАТЕЛСТВОТО За решението на Юда да предаде Исус четем в Матей 26:14-16. 14 Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски отиде при първосвещениците и рече: 15 Какво обичате да ми дадете и аз ще ви Го предам? И те му претеглиха тридесет сребърника. 16 И от тогава той търсеше удобен случай да им Го предаде. Забележете, тук Юда е наречен „един от дванадесетте". Той беше апостол, един от дванадесетте апостоли. Какво предизвика Юда да отиде и да предаде Исус? Някой сеща ли се какъв беше конкретния повод? Жестът на Мария, която строши съдът с  прескъпото миро и помаза с него Исус (Йоан 12:1-5). 1 А шест дни преди пасхата Исус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите. 2 Там му направиха вечеря, и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тия, които седяха с Него на трапезата. 3 Тогава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исуса, и с косата си отри нозете Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото. 4 Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, рече: 5 Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите? Като видя, че Исус отхвърли позицията му, Юда се ядоса до там, че реши да Го предаде. Юда видя жеста на Мария като прахосничество. Огорчението на Юда срещу Исус отвори място в сърцето му да Сатана (Йоан 13:2). В Лука 22:3 четем: 3 Тогава влезе Сатана в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванадесетте; Така че, поводът, това което предизвика предателството беше жеста на Мария - нейното „прахосване" на миро за помазване на Исус. Исус го одобри. Той каза, че това, което тя направи ще се проповядва по целия свят за неин спомен. Жестът на Мария ни учи, че Бог желае ние да му се отдадем сто процента. Не да задържаме нещо, не да Му дадем малка част, а да Му се посветим напълно, да му дадем всичко от себе си. „СЛУЖЕНИЕТО" НА ЮДА Исус знаеше предварително какъв е Юда. Още преди да дойде този момент, още от началото на служението си Исус знаеше, че Юда ще бъде този, който ще го предаде. Защото в Йоан 6:70-71 четем: 70 Исус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесетте, и един от вас е дявол? 71 А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде. Въпреки, че още от самото начало Исус знаеше, че между учениците му има предател и кой е той, Исус не показваше предпочитания към някои от учениците за сметка на останалите. Исус се доверяваше на Юда. Той беше наречен „един от дванадесетте" (Лука 22:47). Нещо повече, той беше „касиера на църквата" - той беше „доверения човек" в апостолската група, защото той държеше касата (Йоан 13:27-29). 27 И тогава подир залъка, сатана влезе в него; и така, Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро. 28 А никой от седящите на трапезата не разбра защо му рече това; 29 защото някои мислеха, понеже Юда държеше касата, че Исус му казва: Купи каквото ни трябва за празника, или: Дай нещо на сиромасите. Юда държеше касата. Той управляваше финансите и беше отговорен да прави това, което Исус му казваше. Не може на всеки да довериш финансите. Човекът трябва да бъде честен, точен, компетентен и доверен. И Исус оказа това доверие на Юда. Юда, обаче не оправдаваше доверието, което му се оказваше. Той злоупотребяваше с позицията си като крадеше от касата на Исус и апостолите (Йоан 12:4-6). 4 Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, рече: 5 Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите? И тук се казва каква беше истинската причина за това на пръв поглед „благочестиво" предложение на Юда - уж да ги дадат на сиромасите и да не се „прахосват". 6 А това, рече не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец, и като държеше касата, вземаше от това, което пускаха в нея. Това беше Юда Искариотски. Той имаше отговорна позиция. Беше касиер на Исус и апостолите. И той беше с Исус през цялото време. Виждаше това, което Исус правеше - как живееше, как проповядваше, как изцеляваше и вършеше чудеса. В Деяния 1:17 ап. Петър казва за Юда след смъртта му: 17 той се числеше между нас, и получи дял в това служение. Може би Юда дори изгонваше демони. Когато Исус даде власт на дванадесетте, несъмнено Юда също получи тази власт. И въпреки това той крадеше, и въпреки това той предаде Исус. Предателството не е невъзможно за онези, които са преживели Божията слава и чудеса. Затова трябва да бъдем много внимателни за нашето сърце. Да не би в нас да се намери огорчение към Бога или към братя и сестри, да не би да си помислим, че можем да живеем живот на компромиси, да не би да допуснем в себе си измамата на греха. А, тя е, че можем да вършим грях без да носим последствията от този грях. Но, истината, която виждаме в Божието Слово е, че всеки грях има своите последствия. Това се казва както в Стария завет (Числа 32:23). 23 да знаете, че грехът ви ще ви намери. Така и в Новия Завет (Галатяни 6:7-8) 7 Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне. 8 Защото, който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот. Така че, нека Бог да ни помага. Да не би в нас да се загнезди този предателски дух. Но, да имаме едни чисти сърца - сърца отворени за Бога. И да изпитваме себе си непрекъснато - дали сме в правилни отношения към Него. ОПИТИТЕ ЗА СМЕКЧАВАНЕ НА СЪРЦЕТО НА ЮДА Това, което е интересно е, че въпреки, че Исус знаеше какъв е Юда, Исус пак му се доверяваше. Когато окажеш доверие на някого, ти го предизвикваш той да оправдае това доверие. Защото, когато някой ти довери нещо, ти си казваш: „Да, този човек ми има доверие, той ме цени и аз искам да оправдая това доверие." Така че, като му се доверяваше, Исус предизвикваше Юда да бъде верен. Нещо повече, въпреки че Юда злоупотребяваше с Исусовото доверие, Исус пак искаше да смекчи сърцето му и да му даде възможност да се покае. Колко милостив е Бог! Той яде пасхата заедно с него. Исус сподели с Юда последната вечеря от живота си преди разпятието, въпреки че знаеше кой е той. Изми краката му. Когато стана от вечерята и започна да мие нозете на учениците си, Той не се отвърна дори от предателските нозе - изми краката и на Юда. Какво смирение! Каква благодат! И въпреки това Юда не осъзна Божията милост. Намекна му, че има съвършено знание за това какво е намислил и какво прави. Докато миеше нозете на Петър в Йоан 13:10-11 Исус каза на Петър: 10 Който се е окъпал няма нужда да умие друго освен нозете си, но е цял чист и вие сте чисти, но не всички. 11 Защото Той знаеше онзи, който щеше да Го предаде; затова и рече: Не всички сте чисти. Това беше намек за Юда. Той да се осъзнае и да разбере, че за него се отнасят тези думи. В началото, когато Бог желае да се покаем, Той обикновено ни го намеква чрез Словото или по някакъв друг начин. Намеква ни, че ни познава и знае какво има в нас. По-надолу, в ст.18-19 Исус го направи още по-ясно: 18 Не говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал; но това стана, за да се сбъдне писаното: "Който яде хляба Ми, той дигна своята пета против Мене". 19 Отсега ви казвам това нещо преди да е станало, та когато стане да повярвате, че съм Аз това, което рекох. Исус каза тези думи в присъствието на Юда. Но, Юда беше дотолкова закоравил сърцето си, че не разбра намека. След като намека не подейства на Юда и не го доведе до покаяние, Исус публично го предизвика да изповяда греха си (ст.21). 21 Като рече това, Исус се развълнува в духа Си, и заяви, казвайки: Истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде. 22 Учениците се спогледаха помежду си, недоумявайки за кого говори. А този, който щеше да го предаде може би гледаше невинно. След това Исус му даде знак, че знае какво прави (Матей 26:22-23) 22 А те, пренаскърбени, почнаха всички един по един да Му казват: Да не съм аз, Господи? 23 Той в отговор рече: Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде. Това беше знак. И когато Юда натопи ръката си в блюдото, Исус също я натопи. Това беше знак за него, че Исус знае какво е намислил. Освен това този знак стесняваше кръга от възможни предатели само до двама души - тези, които бяха до него - от двете Му страни. За да потопиш ръката си в блюдото на някого трябва да си най-много на една ръка разстояние от него, нали. Не можеш да си простреш ръката до другия край на масата, нали? Юда беше до Исус! От едната му страна беше Йоан,...