ИЗКУПИТЕЛНО МИСЛЕНЕ

Рут 4:1-12 Рут 4:1-12 По идея на Steve Zeisler В Матей 5:16 се казва: 16 Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата. В четвърта глава на книгата Рут виждаме изпълнение на този стих. Два пъти в този пасаж чуваме хваление към Бог от страна на местните жители. Първият път мъжете на Витлеем благославят Рут и Вооз. Те се молят Бог да продължи да работи чрез Рут, така както е действал чрез жените които са съградили Израилевия дом (ст. 11,12). След това жените благославят Господа за Неговия промисъл за Ноемин (ст.14,15). Как ние можем да бъдем като Рут и Вооз? Как да живеем така, че да произведем подобно хваление от страна на хората в нашето населено място? Отговорът е: като живеем нелицемерен праведен живот и практикуваме изкупително мислене. НЕЛИЦЕМЕРНА ПРАВЕДНОСТ Нека си припомним какво се случи предишната нощ. Вооз и Рут прекараха нощта след празника по случай края на жътвата заедно на хармана. Те разговаряха помежду си и за пръв път достигнаха до една истинска свобода във взаимоотношенията си. Вооз разбра, че страховете му, че Рут не се интересува от него поради напредналата му възраст са били неоснователни. Сега в четвърта глава виждаме как той започва да предприема необходимите стъпки за разрешаване на проблема с по-близкия сродник. Забележително обаче е въздържането, което проявяват и двамата. Те не се възползват от тъмнината, от падналите бариери и от романтичната атмосфера след празника, за да си позволят една по-голяма физическа близост. Осъзнават, че за да останат почтени, те трябва да се съобразят с Бога и с мъжа по-близък сродник, който има по-висша отговорност да се ожени за Рут. Какво във взаимоотношението между Вооз и Рут кара мъжете и жените от техния град да възхвалят Бога? Какво запалва огъня на вярата и благочестието в сърцата на техните съседи и приятели? Това, че Рут и Вооз правят един и същ избор, постъпват по един и същи начин, и когато никой не ги вижда, и когато са центъра на общественото внимание. Мнозина от нас могат да изглеждат "солени" само когато са в една християнска среда. Но Рут и Вооз са "солени" и когато са насаме, в тъмнината. Когато никой не ги вижда те продължават да бъдат въздържани и да полагат упованието си в Бога. Не се спускат по преките пътеки, не правят компромиси и не служат на самите себе си дори когато са "в тайно". Нищо не остава завинаги скрито. Истината винаги излиза на бял свят. Но ние имаме възможността да видим Рут и Вооз, и на открито, и когато никой освен Бог не ги наблюдава. И в двата случая те са праведни и коректни. Хората около нас наблюдават също и нас. Как се държим в обществото? Как се отнасяме към нашите колеги и към нашите съседи? Какви сме ние и как постъпваме, когато се касае не само за църковни въпроси, но и за светски дела, и за неща свързани с нашето ежедневие? Ако служим на Бог по един и същи начин, и публично, и когато сме насаме, тогава нашите съграждани ще видят нашата светлина и ще прославят Онзи от когото идва тя (Матей 5:16). Нашето поведение в църква или в религиозна среда не може да компенсира лицемерието в останалата част от живота ни. Трябва да бъдем последователни. Да бъдем решени да живеем праведно - посвещение, което започва в сърцето ни и преминава във всичко, което правим - в целия ни живот. Когато хората около нас видят, че ние сме почтени, праведни и нелицемерни, те ще реагират така както и жителите на Витлеем спрямо постъпките на Вооз и Рут - ще отдадат слава на Бога! ИСТОРИЧЕСКИ НЮАНСИ Това, което ще окуражи хората от нашето общество да се надяват на Бог освен налицемерната праведност е изкупителното мислене. Но нека преди да продължим нататък да се спрем за момент на някои исторически нюанси на повествуванието в тази 4 глава. В нея има редица неща, които са ни непознати - старейшини, които седят при градските порти; събуване на обувката... Тези хора са част от една различна култура. Нека да си спомним историята на Божия народ. Съществуват два важни белега, които отличават израилтяните. Първо, това са специалните обещания които се отнасят за Авраам и неговото потомство. Всяко семейство което произлиза от Авраам наследява Божиите обещания към патриарсите. Ето защо в Израил родословните дървета, семейните връзки и запазването на рода бяха от изключителна важност. Вторият отличителен белег на израилтяните е връзката им със земята. След като ги извежда от египетско робство, Бог въвежда израилтяните в тяхната обетована земя. Обещаната земя е толкова важна, че тя продължава и днес да бъде в центъра на международната политика. Законът обезпечаваше правото на семействата да защитават себе си и наследниците си и да запазват земята си - да не я продават, тя да не преминава в нечии чужди ръце. Когато Вооз се обръща към отговорния роднина, който беше "по-близък сродник", той повдига и двата въпроса - за запазването на земята и за продължаването на рода. Ако родът на Елимелех не беше продължен, имаше опасност нивата на Ноемин да бъде продадена на трето лице или дадена под наем без да има по-късно на кого да бъде върната. Така че роднините трябваше да предприемат съответните мерки за да може земята да остане собственост на рода им. А проблемът беше, че всички мъже от семейството на Ноемин - Елимелех, Маалон и Хелеон бяха починали преди да могат да създадат наследник. И ако сега Рут не се успееше да се омъжи за някого, който да се съгласи първото им дете да носи името на починалия й съпруг, част от рода им щеше да се изгуби завинаги. Какво казваше Закона по тези въпроси? * По въпроса за земята се прилагаше Закона за по-близкия сродник (Левит 25:23-28). Според него, ако даден род имаше жив наследник, нямаше опасност той да остане без земя. В годината на юбилея /всяка 50-та/ година имота му щеше да се върне при него. 23 Земята да се не продава за всегда, понеже земята е Моя; защото вие сте чужденци и пришелци при Мене. 24 За това в цялата земя, която притежавате, позволявайте откупване на земята. 25 Ако осиромашее брат ти и продаде нещо от притежанието си, нека дойде най-близкият му сродник и да откупи онова, което брат му е продал. 26 Но ако човекът няма сродник да го откупи, и, като се улесни, сам намери с какво да го откупи, 27 тогава нека сметне годините от продажбата му, и нека повърне излишъка на онзи, комуто го е продал, и нека се върне на притежанието си. 28 Но ако не може да намери колкото трябва да плати, тогава продаденото да остане в ръката на купувача му до юбилейната година; и в юбилея да се освободи, и той да се върне на притежанието си. Всяка петдесета година родовете възвръщаха земята си. Какво би станало обаче, ако дадено семейство няма наследник? То би изгубило не само името, но и земята си. Затова чрез Законът Бог се беше погрижил не само за земята, но и за наследника! * По въпросът за наследника се прилагаше Закона за девера (Второзаконие 25:5-10). 5 Ако живеят братя заедно, и един от тях умре бездетен, жената на умрелия да не се омъжи вън от семейството му за чужд; братът на мъжа й (нейния девер) да влезе при нея и да я вземе за своя жена, и да изпълни към нея длъжността на девер. 6 И първородният, когото тя роди, да наследи в името на умрелия му брат, за да се не изличи името му от Израиля. 7 Но ако човекът не желае да вземе жената на брата си, тогава братовата му жена да отиде на градските порти при старейшините и да рече: Деверът ми отказва да възстанови името на брата си в Израиля; не иска да изпълни към мене длъжността на девер. 8 Тогава старейшините на града му да го повикат и да му говорят; и ако той постоянствува и казва: Не желая да я взема, 9 тогава братовата му жена да пристъпи при него пред старейшините, и като изуе обувката от ногата му да плюе на лицето му, и да проговори и рече: Така ще се прави на човек, който не иска да въздига дома на брата си. 10 И той да се нарича в Израиля с името: Домът на изутия." Ако човек откажеше да изпълни този закон той се считаше за изменник и биваше опозорен завинаги. БОГ Е ИЗКУПИТЕЛ! И двата закона бяха изкупителни - първият обезпечаваше възстановяването на изгубената земя, а втория обезпечаваше възстановяването на изгубената фамилия. Два пъти в Рут 4 (ст.5.10) се говори за "възстановяване": 5 И рече Вооз: В деня, когато купиш нивата от ръката на Ноемин, трябва да я купиш и от моавката Рут, жена на умрелия, за да възстановиш името на умрелия над наследството му. 10 А още и моавката Рут Маалоновата жена, придобих за жена, за да възстановя името на умрелия над наследството му, за да се не изличи името на умрелия измежду братята му и из града на обитаването му; вие сте свидетели днес. Изкупление е възстановяването на нещо, което е било изгубено. Много от новозаветните притчи всъщност са изкупителни истории - притчите за изгубената овца, изгубената драхма, блудния син. Всички те представят Бог като изкупител! Изкуплението произхожда и сочи към Бог! Хората не прославят Бог когато победителите получават награда или красивите хора възхищение. Това е нещо естествено и нормално. Нашият небесен Отец се прославя: * когато нуждаещите се, забравените и провалилите се бъдат въздигнати; * когато хора, които са били отстранени от живота и считани за външни и ненужни са поставени обратно в центъра на нещата; * когато животи, които са били пропилени биват възстановени чрез евангелието. В Първо Коринтяни 1:26-31 се казва: 26 Понеже, братя, вижте какви сте вие призваните, че между вас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни. 27 Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните; 28 още и долните и презрените неща на света избра Бог, да! и ония, които ги няма, за да унищожи тия, които ги има, 29 за да не се похвали ни една твар пред Бога. 30 А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас мъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление; 31 тъй щото, както е писано, "който се хвали, с Господа да се хвали". БЕЗИМЕННИЯТ СРОДНИК-ИЗПОЛЗВАЧ ...