ИЗЛЕЗТЕ ИЗСРЕД ТЯХ И ОТДЕЛЕТЕ СЕ, КАЗВА ГОСПОД!

2 Коринтяни 6:14-7:1 2 Коринтяни 6:14-7:1 14 Не се впрягайте несходно с невярващите; Защото, какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината? 15 и какво съгласие има Христос с Велиал? или какво съучастие има вярващия с невярващия? 16 и какво споразумение има Божият храм с идолите?Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде". 17 Затова - "Излезте изсред тях и отделете се", казва Господ, "И не се допирайте до нечисто"; и "Аз ще ви приема, 18 И ще ви бъда Отец, И вие ще Ми бъдете синове и дъщери", казва всемогъщият Господ. 1 И тъй, възлюбени, като имаме тия обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенствуваме в светост със страх от Бога. ЗАКОНИ ПРОТИВ СМЕСВАНЕТО В този пасаж ап. Павел аргументира отделянето на вярващите от невярващите. За да го направи, той започва с един призив идващ от Стария Завет. "Не се впрягайте несходно с невярващите!" Идеята за несходен впряг между вярващи и невярващи идва от Второзаконие 22:10. Там Бог забранява да се впрягат заедно животни от различни видове. Около този закон в същия пасаж има и други странни закони. Като например: "Да не сееш лозето си с разнородни семена" (Второзаконие 22:9) или пък "Да не обличаш дреха направена от вълна и лен смесени заедно." (Второзаконие 22:11). Според вас защо Бог даде тези странни заповеди и дори нареди на Мойсей да ги впише в Свещеното писание? Дали защото беше загрижен за това как биха изглеждали, ако носеха дрехи, изработени от смесена прежда от вълна и лен? Имаше ли някаква сериозна причина земеделците да не сеят разнородни семена? И какво толкова лошо имаше в това някой да си впрегне вола и магарето заедно, ако въобще биха могли да му вършат работа? Господ даде тези закони на народа си, защото искаше те да научат някои духовни уроци от тях. Като не предяха смесена прежда от вълна и лен, и като не смесваха семената на нивата, и като не впрягаха заедно вол и магаре, Божиите хора запомняха, че те самите не трябва да се смесват с невярващите народи, които живееха около тях. Бог искаше да пази хората си отделени от всички други. Той не желаеше людете му да бъдат отклонени от поклонение само на Него под влияние на околните народи. Езичниците около Израил живееха живот противен на Божията воля и тяхното непокорство на Божиите заповеди беше противно и отвратително в Божиите очи. И Бог знаеше, че ако народът му се смеси с тези езичници, те скоро ще започнат да живеят и да постъпват по същия начин като тях (Исус Навиев 23:1-16). Именно затова Бог каза: 10 Да не ореш с вол и осел заедно. Волът е чисто животно, докато оселът - нечисто. Освен това начинът по който те вървят и дърпат ралото не е еднакъв. Както волът и магарето са различни животински видове, така и вярващият и невярващият са различни духовни видове. И както в Стария Завет, така и в Новия, Бог е против смесването. Всъщност, думата "освещение" означава "отделяне за специална употреба". Това отделяне не е външен акт, а вътрешно отношение на сърцето. СЛАВНИ ОБЕЩАНИЯ Като вярващи ние не само сме отделени от света, но сме отделени за Бога. Ние сме Неговия храм, ние сме неговия народ, ние сме неговите деца. Всъщност, това са едни невероятни обещания. Във 2 Коринтяни 7:1, който е последния стих от пасажа се казва: 1 И тъй, възлюбени, като имаме тия обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенствуваме в светост със страх от Бога. Забележете, обещанията, които имаме би трябвало да ни мотивират за очистване, усъвършенстване, освещение и отделяне от невярващите. Ако се замислим за обещанията, дадени в ст.16 и 18, ние ще бъдем смаяни от широтата на техния обхват. Какви са тези обещания? Да бъдем Божии хора - Бог да ходи всред нас; да бъдем Негов храм - Той да обитава в нас; да бъдем осиновени от Него - Той да ни бъде Татко, и ние да му бъдем синове и дъщери (ст.16,18). Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: "Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде".и "Аз ще ви приема, 18 И ще ви бъда Отец, И вие ще Ми бъдете синове и дъщери", казва всемогъщият Господ. Това означава да имаме пълното божествено подсигуряване, цялата сила и мощ, всичката грижа и протекция от които се нуждаем, изобилие от помазание, пълнота от неизказана и преславна радост - всичко онова, което сърцето ни желае. УСЛОВИЕТО ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА ОБЕЩАНИЯТА Но, тези прекрасни обещания не са безусловни. Те са квалифицирани. Осъществяването им не зависи само от Бог, но и от нас. Какво е условието? Отделяне от останалите - от езичниците, от невярващите, от онези, които не са Божии, колкото и добри и симпатични да са те. Всъщност структурата на стихове от 16, 17 и 18 е като на един сандвич. Стихове 16 и 18 са като филиите на този сандвич - те и двата съдържат превъзходните обещания. Но, плънката на сандвича е ст.16 - условието, което гарантира изпълнението на обещанията. То съдържа посланието на целия параграф. Какво е това условие (ст.17)? "Излезте изсред тях и отделете се", казва Господ, "И не се допирайте до нечисто"; Да "излезем" изсред кои? Да "се отделим" от кои? От невярващите. Защо? Защото невярващите живеят в грях и "беззаконие"; Защото очите им са заслепени и те ходят в "тъмнина", недопускайки да бъдат огрети от славната светлина на Христовото благовестие (2 Коринтяни 4:4), Защото са предадени под властта на Сатана, и ако се обвържем прекалено много с тях, рискуваме и ние да изпаднем под неговата власт; Защото както ние сме Божий храм, така те са езически храм; Защото, ако се обвържем прекалено много с тях, има опасност да отпаднем от вярата и да споделим участта им. А каква е тя? В Откровение 21:8 се казва, че тяхната участ ще бъде "втората смърт" в "огненото езеро". А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудниците, чародейците, идолопоклонниците и всичките лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт. Освен това, забележете, че това не са просто думи на някой човек, това са думи на Господ (ст.17): "Излезте изсред тях и отделете се", казва Господ! Тези думи са взети от Исая 52:11. Там те са едно обръщение към онези, "които носят съдовете Господни" 11 Оттеглете се, оттеглете се, излезте от там. Не се допирай до нечисто; Излезте изсред него; Очистете се вие, които носите съдовете Господни; Тези думи ни напомнят, че ние сме Божии свещеници, Божии служители, и като такива трябва да полагаме грижа за духовната си чистота. Съучастието с невярващите би ни осквернило. Затова трябва да се "оттеглим" и да "излезем" от тяхната оскверняваща компания. В текстът Павел не навлиза в подробности за какво точно отделяне от невярващите става въпрос. Вместо това, той ни дава един общ принцип, който ние трябва да решим как да прилагаме в живота си под водителството на Святия Дух. Обобщен, принципът би звучал така: "Не започвайте каквото и да е взаимоотношение с невярващите, било то временно или постоянно, което би довело до компромис с вашите християнски стандарти или до рискуване на последователността на вашето християнско свидетелство. И защо е нужно едно такова изолиране? Защото невярващият не споделя християнските стандарти, разбирания и цели." (Expository Bible Commentary) Ап. Павел аргументира отделянето на вярващите от невярващите като задава пет риторични въпроса, които включват всички важни взаимоотношения в живота (ст.14-16): какво общо имат правдата и беззаконието? или какво общение има светлината с тъмнината? 15 и какво съгласие има Христос с Велиал? или какво съучастие има вярващия с невярващия? 16 и какво споразумение има Божият храм с идолите? Всички тези взаимоотношения са неадекватни или с други думи те са пълен абсурд. Самата мисъл за тях е недопустима! КАКВО ОБЩО ИМАТ ПРАВДАТА И БЕЗЗАКОНИЕТО? Правдата и беззаконието включват целия диапазон на нравствено поведение. Някои хора защитават "свободата си" да се свързват с когото си искат и да изграждат взаимоотношения каквито си искат. Но така те допускат да бъдат измамени от греха. Да изграждаш дълбоки приятелски взаимоотношения с невярващ, било то мъж или жена е равносилно на това да влизаш във вода и да очакваш да излезеш сух. Такова поведение противоречи на Господната молитва. Не можеш да казваш "и не ни въвеждай в изкушение" (Матей 6:13) и в същото време с поведението си да каниш "лошите другари да покварят добрите ти нрави" (1 Коринтяни 15:33). Едно такова поведение е некоректно и непоследователно. КАКВО ОБЩЕНИЕ ИМА СВЕТЛИНАТА С ТЪМНИНАТА? Светлината и тъмнината засягат разбирането за Божиите неща. Какво разбиране има невярващия за Божиите неща? Приятелството ти с невярващ постепенно ще отнеме духовната ти сетивност и ще те доведе до състояние при което няма да можеш да осъзнаваш какво правиш и накъде се насочваш. Ще бъдеш като омаян от чародей. Както ап. Павел каза на Галатяните: "О, несмислени галатяни, кой ви омая, вас, пред чиито очи Исус Христос е бил ясно очертан като разпнат?" (Галатяни 3:1). Или както Христос каза: "слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата" (Матей 15:14). КАКВО СЪГЛАСИЕ ИМА ХРИСТОС С ВЕЛИАЛ? Христос и Велиал обозначават авторитета, личността или нещото, което един човек признава за господар в живота си. Името "Велиал" означава "нещо, което не струва" или "злина". Тук то е название на злия, нашия противник, на "онази старовременна змия, която се нарича дявол и Сатана, която мами цялата вселена" (Откровение 12:9). Кой е господарят на вярващия? Исус Христос. Него ние наричаме не само Спасител, но и Господ. А кой е господарят на невярващия? Сатана. Едно от местата, където най-точно е описано духовното състояние на невярващите е Ефесяни 2:1-3. Те са духовно мъртви, напълно отделени от Бога поради греховете и престъпленията си, влачени от течението на този свят,...