Изложба през 2226

Всичко пазим. В облака. На телефона. На „няколко сигурни места“.И въпреки това има голям шанс след 200 години никой да не може да отвори нито едно от тях.В този епизод на „Бошлаф“ си говорим за дигиталната илюзия за вечност. За снимки, които имат повече резервни копия от смисъл. За файлове без формат, пароли без наследници и спомени, заключени в устройства без зарядно.Какво ще сложим в музея на нашето време?Скрийншот?Ъпдейт?Линк, който вече не работи?🎧 Един БОШЛАФ за това как дигиталното може да се окаже най-краткотрайното нещо в историята.И за въпроса, който леко ни притеснява: ако всичко изчезне… ще има ли кой да разкаже, че сме били тук и какви сме били?Натисни play, преди форматът да се смени. 😌💾🖼️🎧 Бошлаф — за времето, в което кризата ни напомня, че още сме живи.🌿Вече можете да ми оставяте коментар тук.Ако харесвате този подкаст, абонирайте се за него в платформата, в която го слушате в момента. Споделете го с приятели.Намерете ни във фейсбук и ни кажете какво мислите: https://www.facebook.com/boshlaf.Гледайте ни и в YouTube, където имаме специални епизоди: https://bit.ly/2xTw1Ev.Бошлаф е подкаст на български, в който разказваме истории, с които искаме да се замислим за света около нас.Music by ⁠⁠Grand_Project⁠⁠ from ⁠⁠Pixabay⁠⁠Music by ⁠⁠Maksym Dudchyk⁠⁠ from ⁠⁠Pixabay