ИЗСЛЕДВАНЕ НА СЪРЦЕТО

2 Летописи 16:9 2 Летописи 16:9 Във 2 Летописи 16:9 четем: 9 Защото очите на Господа се обръщат {еврейски: тичат} насам-натам през целия свят, за да се показва Той мощен в помощ на ония, чиито сърца са съвършено разположени към Него. Кой от Божиите атрибути можем да видим в този стих? Кое от Неговите качества на Бог? Бог е сърцеведец. Това означава, че Бог не гледа на лицето на човека, а на Неговото сърце. Този факт се потвърждава и от други пасажи на Божието Слово. Например в 1 Царе 16:6-7 четем думите на Бог към пророк Самуил по отношение на Елиав, най-големия Есеев син: 6 И като влизаха и видя Елиава, каза си: Несъмнено пред Господа е помазаникът му. 7 Но Господ каза на Самуила: Не гледай на лицето му, нито на високия му ръст, понеже съм го отхвърлил; защото не е както гледа човек, понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце. Ето, това е разликата между човека и Бога – човек гледа на лице – той гледа на видимото, а Бог – Бог гледа на сърцето – на мотивите, на вътрешния човек. Тази духовна истина се потвърждава и от ап. Петър в неговата първа проповед пред езичниците в Корнилиевия дом (Деяния 10:34-35). 34 А Петър отвори уста и рече: Наистина виждам, че Бог не гледа на лице; 35 но във всеки народ оня, който Му се бои и върши правото, угоден Му е. Това, че Бог е сърцеведец е свързано с едно друго Негово качество – липсата на лицеприятие у Бога. Бог не се впечатлява от външността на човека. Той няма любимци. За Него расата, произхода, социалния статус и материалното състояние на човека са без значение. В Яков 2:1-9 четем неговото увещание и ние да бъдем като Бога: 1 Братя мои, да не държите вярата на прославения наш Господ Исус Христос с лицеприятие. 2 Защото, ако влезе в синагогата ви човек със златен пръстен и с хубави дрехи, а влезе и сиромах с оплескани дрехи, 3 и погледнете с почит към оня, който е с хубавите дрехи, та речете: Ти седни тука на добро място; а на сиромаха речете: Ти стой там, или: Седни до подножието ми, 4 не правите ли различия помежду си, и не ставате ли пристрастни съдии? 5 Слушайте любезни ми братя: Не избра ли Бог ония, които са сиромаси в светски неща, богати с вяра и наследници на царството, което е обещал на тия, които Го любят? 6 А вие опозорихте сиромаха. Нали богатите ви угнетяват и сами ви влачат по съдилища? 7 Нали те хулят почтеното име, с което се именувате? 8 Обаче, ако изпълнявате царския закон, според писанието: "Да обичаш ближния си като себе си", добре правите. 9 Но ако гледате на лице, грях правите, и от закона се осъждате като престъпници. Когато Му се молим, Бог не се интересува от човешките препоръки. Нито от формалностите (;). Бог се интересува от сърцето. В Йоил 2:12-14 се казва: 12 Но, казва Господ, даже и сега се обърнете към Мене С цялото си сърце, С пост, с плач, и с ридание; 13 И раздерете сърцето си, а не дрехите си, Та се обърнете към Господа вашия Бог; Защото е милостив и щедър, Дълготърпелив и многомилостив, И разкайва се за злото. 14 Кой знае дали Той не ще се повърне и разкае, Та остави благословение след Себе Си, Колкото за хлебен принос и възлияние на Господа вашия Бог? Господ Исус изобличаваше фарисеите особено остро за тяхното лицемерие. Например, в Матей 23:27-28 четем: 27 Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! защото приличате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота. 28 Също така и вие от вън се виждате на човеците праведни, но отвътре сте пълни с лицемерие и беззаконие. Виждате ли, ние можем да лицемерим пред човеците. Можем да си слагаме различни маски и да се представяме като такива, каквито не сме. Но Бог не можем да измамим. Защо? Защото Той е сърцеведец – не гледа външността на човека, а го изпитва отвътре. Нашето ходене с Бог е преди всичко една вътрешна реалност. Ето защо състоянието на сърцето ни е толкова важно. Какво е сърцето? Сърцето е тази част от нас в което вземаме съзнателни решения, тази наша най-вътрешна част от която произтича нашата духовна активност; сърцето е нашата личност като цяло – там където ние желаем, там, където са нашите страсти, разбиране и воля. Там, където Бог се среща с нас. Новият Завет съдържа обещания за сърцата ни. Езекиил 36:26-27: 26 Ще ви дам и ново сърце, и нов дух ще вложа вътре във вас, и, като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце. 27 И ще вложа Духа Си вътре във вас, и ще ви направя да ходите в повеленията Ми, да пазите съдбите Ми, и да ги извършвате. И Новият Завет е вече факт. В Лука 22:20 евангелистът разказва: 20 Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива. Новият Завет е свързан със сърцето, защото Бог се интересува от сърцето. Така, поради това, че Бог е сърцеведец и Той не се променя, и поради това, че Новият завет е свързан със сърцето, можем да бъдем сигурни, че 2 Летописи 16:9 се отнася не само за старозаветните хора, но и за нас днес. Нека да го чуем отново: 9 Защото очите на Господа се обръщат {еврейски: тичат} насам-натам през целия свят, за да се показва Той мощен в помощ на ония, чиито сърца са съвършено разположени към Него. Забележете, Бог не просто търси някакви сърца. Той търси сърца, които са "съвършено разположени към Него". Преди време сърцето на цар Аса беше съвършено разположено към Господа. Точно преди нашия стих (2 Летописи 16:9) във 2 Летописи 16:8 четем: 8 Етиопяните и ливийците не бяха ли огромно множество, с твърде много колесници и конници? Но пак, понеже ти упова на Господа, Той ги предаде в ръката ти. Виждате ли, в началото на царуването си, цар Аса беше опитвал Божията сила. Тогава сърцето му беше съвършено разположено към Бога и той Му се молеше и Бог му отговаряше по чуден начин, като му даваше невероятни победи над враговете му (2 Летописи 14:2-5; 9-13; 15:1-17). След това, обаче, сърцето на цар Аса се промени (2 Летописи 16:1-7). Когато се сблъска с подобен проблем, вместо отново да уповае на Господа, той предпочете да се довери на парите си, на дипломатическите си способности и на един езически цар. Три години след това той отново закорави сърцето си (2 Летописи 16:12-13). 12 А в тридесет и деветата година от царуването си, Аса се разболя от болест в нозете; обаче, макар болестта му да ставаше твърде тежка, пак в болестта си той не потърси Господа, но лекарите. 13 И Аса заспа с бащите си; и умря в четиридесет и първата година от царуването си. Какъв е извод можем да си направим въз основа на всички тези факти? За мен изводът е следния: "Бог изследва състоянието на сърцата ни и то е от съществена важност за нашия духовен живот, нашето ходене с Него  и за Неговата намеса в живота ни." Какво гледа Бог, когато изследва сърцата ни? В Библията, в Божието Слово можем да намерим поне шест показателя или критерия, които определят състоянието на сърцето ни. Ако ги следваме, ние можем да си направим една духовна кардиограма. Готови ли сме да махнем външната си обвивка, готови ли сме да свалим маските си и да се оставим в Божиите ръце? Защото в Евреи 4:12-13 се казва: 12 Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето. 13 И няма създание, което да не е явно пред Бога; но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме. Нека да бъдем като цар Давид. Помните ли какво каза той в Псалом 139:23-24? 23 Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми; И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечния път. Колко прозрачен беше цар Давид! Той не криеше сърцето си, не криеше плановете и мислите си. Но, беше готов да се разкрие пред Бога. Бог и без това знае всичко. Но е важно за нас ние да изповядаме греховете си, за да можем да ги намразим и оставим. Какво гледа Бог? ВЯРА Първото нещо, което гледа Бог, когато става въпрос за сърцата ни е как е вярата ни. Защото, в Евреи 11:6 се казва: 6 А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят. Вярата е свързана със сърцето. Човек не вярва просто с ума си или просто с чувствата си. Вярването е нещо, което правим със сърцето си. Не случайно в Римляни 10:10 ап. Павел казва: 10 Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява. И явно, че в последното време, точно преди Христовото пришествие вярата ще бъде дефицит на земята. Защото в притчата за неправедния съдия Господ Исус каза: "Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?"  (Лука 18:1-8). 1 Каза им една притча как трябва всякога да се молят, да не ослабват, думайки: 2 В някой си град имаше един съдия, който от Бога се не боеше и човека не зачиташе. 3 В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми. 4 Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам, 5 пак, понеже тая вдовица ми досажда, ще й отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане. 6 И Господ рече: Слушайте що каза неправедният съдия! 7 А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях? 8 Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята? СТРАХ ОТ ГОСПОДА Вторият показател по който Бог претегля сърцата ни е страха ни от Него. Ние вече прочетохме думите на ап. Петър в Корнилиевия дом (Деяния 10:34-35). 34 А Петър отвори уста и рече: Наистина виждам, че Бог не гледа на лице; 35 но във всеки народ оня, който Му се бои и върши правото, угоден Му е. Виждате ли, страха от Господа е началото на мъдростта (Притчи 1:7) и той ни кара да "вършим правото" пред Господа. В Изход 20:18-20 четем каква е ролята на страха от Господа. 18 И всичките люде гледаха гърмежите, светкавиците, гласа на тръбата и димящата планина; и,...