ИЗЦЕЛЕНИЕ ЧРЕЗ ВЯРА – 1

Слава Бога! Тази вечер желая да започнем да разглеждаме една тема, която е свързана с изцелението. Тази вечер ние чухме, че бяха представени нужди от изцеление. Хора, които боледуват, имат нужда от здраве. И всъщност искам да ви насърча, че в Божието Слово намираме начини, по които човек може да получи изцеление от Бог. И тези начини сами по себе си говорят, че Бог е Изцелител. Защото, ако Той не беше Изцелител, нямаше да ни остави начини, чрез които ние да получаваме изцеление. Но в Библията виждаме повече от 5-6 начина, по които ние можем да получим изцеление. Първият от тези начини е чрез вяра. Виждаме в Марко 5 от 25-ти до 34-ти стих една жена, която имаше кръвотечение 12 години. Тази жена беше болна, имаше тежка болест и страдаше от тази болест 12 години. И беше дала за лекари целия си имот. Беше ходила по лекари и беше давала пари за лечение. И от тези пари за лечение тя беше изхарчила целия си имот. Беше продала всичко, което имаше, и нищо не ѝ беше останало. Марко 5:25-34 25 И една жена, която беше имала кръвотечение дванадесет години26 и беше страдала много от мнозина лекари, и беше похарчила за лечение целия си имот, без да види някаква полза, а, напротив, беше ѝ станало по-зле,27 като чу отзивите за Исус, промъкна се сред навалицата отзад и се допря до дрехата Му.28 Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.29 И веднага кръвотечението ѝ престана и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.30 И веднага Исус, като усети в Себе Си, че от Него излезе сила, обърна се към множеството и попита: Кой се допря до дрехите Ми?31 Учениците Му отговориха: Ти виждаш, че народът Те притиска, а казваш: Кой се допря до Мене?32 Но Той се оглеждаше, за да види тази, която беше направила това.33 А жената, уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина.34 А Той ѝ каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир и бъди здрава от болестта си. Без да може да се излекува от никого. Тя отиде при лекарите, но нито един лекар не можеше да ѝ помогне. И тогава тази жена се приближи отзад. Тя се приближи до Исус от мястото, от което Той да не може да я види, хората да не могат да я видят. Така се приближи, както се казва, крадешком. И се допря до полата на дрехата Му. Нито говореше на Исус да Му обяснява надълго и нашироко от какво е болна, нито се молеше с големи, дълги молитви. Но просто се допря. Тя вярваше. Вярата беше тази, която Исус казва, че е каналът, по който ние да получим изцеление. Тя се допря до полата на дрехата Му и на часа, в същия момент, престана кръвотечението ѝ. В същия момент тя оздравя моментално. И рече Исус: „Кой се допря до Мен?“ И когато всички се отричаха, Петър и ония, които бяха с Него, казаха наставнически, че народът Те притиска отвсякъде, тълпата всички се бутат в Тебе, а Ти казваш: „Кой се допря до Мен?“ Но Исус каза: „Някой се допря до Мен“. Защото Аз усетих, че сила излезе от Мен. Тази сила, която излезе от Исус, беше Божествена сила. Това беше силата на Святия Дух. И тя излезе от Исус, влезе в жената и силата съвършено я изцели. И тя оздравя. Исус каза: „Усетих, че сила излезе от Мен“. И жената беше там. И тя гледа, че Исус не се оставя и казва: „Искам да ми кажете кой се допря до Мен“. Той се обръща и казва: „Кой се допря до Мен?“ Исус каза: „Някой се допря“. Учениците се изумяват и тя накрая се почувства неудобно, защото тя се беше допряла до Него. И жената, като видя, че не се укри, дойде разтреперана. Тя се притесни, беше ѝ много неудобно, разтреперана, и падна пред Него и извика пред всичките люде. „По каква причина се допря до Него?“ И тя каза: „Господи, аз бях болна 12 години и се допрях до Тебе, за да бъда изцелена. И на часа, когато се допрях до Тебе, кръвотечението ми престана“. А Той рече: „Дъще, твоята вяра те изцели. Иди си със мир“. Тя се мислеше, че Исус ще ѝ се скара, но Исус не я търсеше, за да ѝ се скара, а Той я търсеше, за да я похвали. Защото Той искаше да даде за пример, че това е начинът, по който ние трябва да подхождаме към Бога, ако искаме да получим нещо от Него – с вяра. „Дъще, твоята вяра те изцели“. Така че това е първият канал, по който ние можем да получим изцеление – чрез вяра. Това е ясно казано в Божието Слово. Господ Исус го каза на тази жена. Тя се допря до Исус и в момента, в който тя се допря до Исус, тя получи изцеление. Исус е същият вчера, днес и до века. Той е жив, Той е възкръснал, Той е в славата Си. И начинът, по който ние можем да се докоснем до Него днес, е чрез молитва. Вярата има основоположна роля в отношението ни с Бога. В Евреи 11:6 се казва: „А без вяра не е възможно да се угоди на Бога“. Защото който дохожда при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тия, които Го търсят. Евреи 11:6 6 А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тези, които Го търсят. Значи тази жена дойде при Бога и вярваше, че в момента, в който се докосне до Него, Бог ще направи чудо. Защото тя беше опитала с лекарите 12 години, но те нищо не можеха да направят. И просто нейната болест беше нелечима по човешки. Тя имаше нужда от чудо. И чудото се случи, когато тя се допря до Исус, Божията сила излезе от Исус, премина в нея и я изцели съвършено. И ако вярата е толкова важна, тогава какво представлява тя? Какво е вяра? Определение за вяра намираме в началото на тази 11-та глава на книгата Евреи, която се нарича „Главата на вярата“. И там се казва: „А вярата е даване на твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, убеждение за неща, които не се виждат“. Значи вярата се занимава с невидими неща. Това е важно да се знае. Значи, преди да се случи нещо, вярата вече знае, че Той е там. Значи, когато тази жена отиваше да се допре до Исус, изцелението не се виждаше. Евреи 11:1 1 А вярата е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат. Тя беше болна, но тя очакваше. Значи всъщност вярата е очакване нещо да се случи. Обаче това очакване не е 50 на 50, но това е 100% сигурност – очакване. Значи тази жена знаеше, че в момента, в който тя се допре, това ще се случи. Тя нямаше съмнение по този въпрос. Не си мислеше: „Абе, дай това да пробвам, да видим, може да стане. Ако стане – добре, ако не стане – не“. Разбирате ли? Това е съмнение. Тя вярваше 100%, че в момента, в който се допре до Исус, тя ще оздравее. Значи това беше силна вяра. Именно това е вярата. Вярата е даване на същественост, на осъществяване на нещата, за които се надяваме. Но тя се занимава с нещо, което не се вижда. Но преди тя да го е видяла, тя вече знае 100% сигурно, че това изцеление е там. Преди да се получи изцеление, тя е повярвала. Симптомите могат да ги има, обаче тя е повярвала, че е изцелена. Вярата е, докато ти имаш симптомите, ти да вярваш, че си изцелен. Защото Бог те е изцелил в отговор на твоята молитва. Защото има неща, които не се виждат, но това не им пречи да бъдат реални. Например, никой не вижда тока, обаче знаеш, че като цъкнеш лампата, светва. Защото някакви електрони, които не се виждат, се движат. Магнитното поле не се вижда, но се вижда, че като приближиш към метала, магнитното поле действа. По същия начин вярата се занимава с невидими неща, но неща, които са реални. И ние сме убедени в тяхното съществуване и в тяхното изпълнение. Защо? Защото Бог е казал, че те ще се случат. В случая с тази жена, тя вярваше, че докосвайки Исус, ще бъде изцелена, защото тя вярваше, че Исус е Божият Син. Тя вярваше, че в момента, в който се докосне до Бога, тя ще бъде здрава, заради това, че ще се докосне до самия Бог. И всъщност вярата е свързана с нещо или по-скоро с някого. И този някого, с когото вярата е свързана, е Бог. Защото нашата вяра не е вяра в самата вяра. Значи има някои такива източни религии, които учат хората да се концентрират и да си мислят, че ако те достатъчно се концентрират и достатъчно вярват в нещо, то ще стане заради самата им вяра. Но християнската вяра не е такава вяра. Християнската вяра е вяра в Бога. И християнската вяра има обект. Вяра в изкупителното дело на Кръста и в Божието Слово. Римляни 10:17 17 И така, вярата е от слушане, а слушането – от Христовото слово. Така че начинът, по който вярата идва в нас, е от Бога. Когато Бог изговори нещо и ние повярваме, че то действа, защото Бог го е казал. А за Него е невъзможно да лъже. Т.е. нашата вяра се основава на истинността на Бога. На това, че Той е истинен. И ако Той е казал нещо, то е валидно и то действа, и то ще се случи. Значи това, което ти казваш сега, това е втория начин да получиш изцеление. Втория начин да получиш изцеление е чрез Божието Слово. Аз вярвам, че тогава изцелението ми го оставя. И виж, има един стих, който казва Псалом 107, където се казва „Изпраща Словото Си и ги изцелява“. И на други места се казва, че Словото на Бога е благотворно лекарство. Така че сега, като четеш това Слово, и то действа в тебе. Като лекарство. Ти като го вземаш, и то става по-леко, и ти повярваш, че Бог се грижи за неговите кости, и това Слово действа в тебе, и ти твоите кости не те болят. Псалм 107:20 20 Изпраща словото Си и ги изцелява,и ги отървава от ямите, в които лежат. Така че всъщност това е втория начин да получим изцеление, но те са свързани двете неща. Защото ние можем да получим, защото вярата ни днес всъщност се базира на Христовото Слово. Христовото Слово се държи в Новия Завет, и също Стария Завет е Божие Слово. И в цялата Библия всъщност, Новия и Стария Завет, това е Библията. Тоест, в цялата Библия има стихове, които ни говорят за Божествено изцеление. И за да бъде стабилна, нашата вяра трябва да стъпи върху конкретна глава и стих от Божието Слово, в който Бог ни обещава изцеление. И това нещо да оживее в нас. Да кажем, от тази вечер, ние докато се молихме, брат Джех, когато се моли, той стъпи върху един стих от Библията. Защото каза: „Господи, Ти си казал: Молете се един за друг,...