ИЗВИНЕНИЯТА НА МОЙСЕЙ

Слава на Бога! В този стих, за който прочетохме преди молитвата, е описана срещата на Господ с Моисей. Това е в откъса от 3 глава, от първи стих до 4 глава, 17 стих. Дълго време Израил беше в египетско ропство и до едно време Бог ги изведе от ропството. Той беше пророкувал на Авраам, че ще заведе народът, който ще се роди от него в Египет. Те ще бъдат там роби за 400 години. След това Той каза на Авраам, че ще ги възвърне обратно в обещаната земя. И това време дойде и Бог чу въздишката, страданията, викът на Израил от ропството и тогава Той се спомни завета с Авраам, Исаак и Яков. Той погледна на израилтяните и Той познаваше положението. И по това време Бог беше подготвил Моисей. Моисей беше се опитал да направи нещо със собствени сили, когато беше видял, че един египтянин се отнасяше зле с един негов народник. Тогава той стана, посегна на египтянина и го уби. И го скри в пясъка, обаче това стана известно. И затова, когато се караха неговите народници, той се опита да ги помири, но те го отхвърлиха, отхвърлиха авторитета му. И независимо от това, ние виждаме, че Бог беше подготвил Моисей за това време. Защото когато се роди Моисей, това беше време, в което египетският цар беше заповядал всички мъжки първородни да бъдат унищожавани, да бъдат избивани. Но Моисей беше запазен по чуден начин и за това време, когато той трябваше да бъде употребен от Бога, той вече беше пораснал и беше отишъл в пустинята. И това беше Синайската пустиня, където по-късно той ще заведе народа в тази пустиня да принесе жертва на Бога. На същото това място виждаме призоваването на Моисей. Моисей вижда една къпина, която гори, но не изгаря. Това, че къпината гори, но не изгаря, говори за вечност, защото ние знаем, че когато нещо гори, то изгаря и се превръща в пепел. За тази къпина се казва, че тя гореше, но не изгаряше. И това беше чудо. И всъщност това ни говори за същността на Бога, защото Бог се разкри при тази среща на Моисей с думите „Аз съм Онзи, Който съм“. Изход 3:14 14 И Бог отвърна на Моисей: Аз съм Онзи, Който съм. Каза още: Така ще кажеш на израилтяните – Онзи, Който съм, ме изпрати при вас. „Аз съм Онзи, Който съм“. Тези думи означават, че Бог е вечносъществуващ, и Той не е само вечносъществуващ, защото Той е вечен, но Той също е самосъществуващ. Тоест, Той няма нужда от някой друг да Го е създал да съществува, но Той има причината за собственото си съществуване в самия Себе Си. Слава на Бога! И също виждаме, че този огън, който се виждаше в къпината, всъщност беше един ангел Господен, защото се казва в този стих: „И ангелът Господен му се яви в пламъка“. Изход 3:2 2 Там ангел Господен му се яви в огнени пламъци изсред един бодлив храст; и Моисей видя, че бодливият храст не изгаряше, макар да бе обхванат от пламъци. И ние виждаме, че тези явления на Бога в Стария Завет, те са наричани богоявления, в които Бог се явява в човешки образ или в образ на огън, който не изгаря, или в образ на ангел. И това е някакво особено явление на Бога, в което обаче Самият Той присъства, защото Бог е вездесъщ и Бог е Дух. И Той не е само някакъв ангел, или само някакъв огън, или само някакъв глас, или само някакъв човек, но Той е Дух и никой никога не е видял Бога. Той не може да бъде възприет с човешките възприятия, защото е твърде свят и твърде по-велик от нас. Но в определен момент, когато Бог желае да осъществи контакт с човека и да му предаде някакво послание, Той му се представя във вид, в който човек може да Го види. И точно тези представяния се наричат теофания или богоявления. Така че тук виждаме едно богоявление, при което Бог се яви на Моисей сред къпината и Той му казва: „Събуй обувките от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя“. Изход 3:5 5 И Господ каза: Не се приближавай насам; събуй обувките от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя. И Той му казва, че Той е Бог Авраамов, Исааков и Яковов. И Моисей се изплаши и той закри лицето си, защото се казва, че се боеше да погледне към Бога. Изход 3:6 6 Каза още: Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов. А Моисей закри лицето си, защото се боеше да погледне към Бога. И тогава Господ рече и Той му казва Своя план. И Той му казва: „Наистина видях страданието на людите Ми и чух вика им поради разпоредниците им, защото познах неволите им. Слязох да ги избавя от ръката на египтяните и да ги изведа от онази земя в земя добра и пространна, в земя, където текат мляко и мед, в земята на ханаанците, хетите, аморейците, ферезейците, евейците, йевусейците“. Слава на Бога! И сега ето, викът на израилтяните стигна до Мене, още видях притеснението, с което ги притесняват египтяните. Ела сега и ще те изпратя при фараона, за да изведеш людите Ми, израилтяните, из Египет. Изход 3:7-8 7 Господ каза: Наистина видях страданието на народа Ми, който е в Египет, и чух вика му поради гнета на разпоредниците му; защото знам неволите му.8 И слязох, за да ги избавя от гнета на египтяните и да ги заведа от онази земя в земя добра и пространна, в земя, където текат мляко и мед, в земята на ханаанците, хетите, аморейците, ферезейците, евейците и йевусейците. Изход 3:10 10 И така, ела сега и ще те изпратя при фараона, за да изведеш народа Ми, израилтяните, от Египет. Слава на Бога! Също това, което виждаме в начина на действие на Бог в цялата Библия е, че винаги когато Бог желае да направи нещо, Той използва човек. Винаги когато Бог желае да направи нещо, Той използва човек. Виждаме, когато Бог желаеше да създаде еврейския народ, Той избра Авраам и Той го призова. Когато Бог желаеше да запази Израел от глада, Той изпрати Йосиф в Египет. Когато Бог желаеше да изведе Израел от Египет, Той призова Моисей. Когато Бог желаеше да издигне цар, Той избра Давид. И виждаме в цялото Божие Слово, че дори когато Бог пожела да изкупи човечеството, Той изпрати Своя Син, Който стана човек и стана един от нас. И Йоан Кръстител също беше призван от Бога. И виждаме в много, много случаи, че винаги когато Бог желаеше да направи нещо, Той винаги имаше нужда от човек. И също е валидно и днес. Когато Бог желае да спаси някого, когато Бог желае да употреби някого за съживление, когато Бог иска да направи нещо, Той има нужда от човек. И аз вярвам, че Бог има план и за нас. Вярваш ли го това нещо? Бог има план за тебе, Бог има работа за тебе. За някои тази работа може да бъде по-изявена, както при Моисей. За други може да бъде по-невидима, както например тази Анна, която беше в храма и която ходатайстваше и се молеше. Но се казва, че тя през цялото време прекарваше в Божия дом, в молитва и във връзката с Бога. И тя ходатайстваше и беше употребена от Бога за измолването на пророчеството за Месия, за да може Исус Христос да дойде на тази земя. Така че, дали ще бъдеш на видимо място или не, имаме много невидими герои в Библията, за които дори не знаем имената им. Например, тази малка мома, която каза на Нееман, че ако отиде при Божия пророк Елисей в Израил, той ще бъде изцелен от проказата си. И тя каза това нещо на господарката си, господарката каза на Нееман и той отиде. И ние не знаем името на тази мома, но чрез нея Бог прослави името Си в Израил, слава на Бога. И Нееман беше изцелен. Или пък онова момче, което спаси живота на Павел, казва се Павловият сестрин син. И не му знаем името, но когато евреите направиха заговор срещу Павел, този Павлов сестрин син разбра за този заговор и той каза на стотника, който отговаряше за Павел, за този заговор срещу Павел и животът му беше спасен. Ние не знаем името на този племенник на Павел. Но въпреки това те имаха място и план. Място в Божия план. Те имаха място в Божия план. Така че аз вярвам, че Бог също има планове за нас. И ако не е друго, Той желае и ние да бъдем свидетели за вярата си. Всеки един, който е повярвал в Исус Христос, има отговорността да бъде свидетел, за да може и други да повярват и да се спасят чрез свидетелството за Исус Христос. Амин. И така виждаме, Бог желаеше да избави народа Си и Той потърси Моисей. Той го беше приготвил. Той го беше предизбрал. Той го беше предопределил. И на определеното време, когато Моисей беше съкрушен и когато Той беше вече готов, тогава Бог му се яви. И тук тази вечер ви желая да ви обърна внимание върху извинението на Моисей. Защото, когато Бог призоваваше Моисей и Той му каза какво Моисей трябваше да направи, Моисей започна да се извинява. И в същност, ние също, когато Бог ни призовава, започваме да се извиняваме и сме склонни да се извиняваме. Склонни сме да бягаме от отговорност. И друго, когато чуваме такива думи от амвона, че Бог желае да употреби тебе, ние казваме: „А, нека сестрата до мен да употреби, нека малкият брат, нека малкият ще да употреби“. Но ние сега гледаме да прехвърлим отговорността си. Но в същност, белегът за зрялост, както каза пастор Живко Тончев, е че белегът за зрялост е когато човек желае да поеме отговорност. Да поеме отговорност за служението, за църквата, за каквото да било в живота си. И виждаме тук тези четири извинения на Моисей. Първото от тях беше един комплекс за малоценност. И ние също, много от нас, може би имаме такъв комплекс за малоценност. Значи, вижте, Бог му каза: „Ела, прочее сега, ще те изпратя при фараона, за да изведеш людете Ми, израилтяните от Египет“. Изход 3:10 10 И така, ела сега и ще те изпратя при фараона, за да изведеш народа Ми, израилтяните, от Египет. И Моисей рече: „Господи, кой съм аз? Кой съм аз?“ Много често и ние казваме: „Кой съм аз?“ Сега, когато трябва да кажем някой да излезе да пее отпред, някой казва: „Кой съм аз, че ще изляза да пея?“ Когато трябва някой да свърши нещо друго в църквата, ние казваме: „Кой съм аз, че ще правя това или нещо друго?“ Когато трябва да благовестваме, ние казваме: „Кой съм аз, че ще благовествам? Нека пасторът да благовества.“ Но в същност Бог желае тези да благовестват, защото пасторът е много ограничен. Той не може да свърши нищо. Бог желае всеки един от нас да участва в служението и да намери своята дар