КАК ДА БЪДЕМ БЛАГОСЛОВЕНИ ОТ БИБЛИЯТА?

Яков 1:19-27 Слава на Бога! Тази сутрин, понеже е ден на Библията, ние ще говорим за Божието Слово. Преди години в България нямаше Библии, те се внасяха тайно и много хора нямаха Библии. Но след падането на комунизма, на тоталитарния режим, вече Библии се печатат навсякъде, те се разпространяват свободно. Също в България навлезе тази организация, която се нарича „Гидеон”, които разпространяват Библии. Така че те разпространяват Библии по училищата, по хотелите, по болниците. Така че Божието Слово днес е навсякъде и всеки може да го намери. Ние не сме без достъп до Библията. Освен това, преди години много от хората са били неграмотни, не са можели да четат. Но днес повечето от хората, един голям процент, над 95 процента, може би, в България поне, могат да четат. Така че те могат да отворят страниците на Свещеното Писание, да почетат Божието писмо до човечеството. Въпреки това, обаче, много хора остават без силата на Словото в техния живот. Защо? Защото те не знаят как биха могли да се възползват от Писанията. И тази сутрин ние ще говорим за това как да можем да се възползваме от Библията. Как Библията да ни бъде полезна в нашия живот. И текстът за нашето размишление ще бъде от Посланието на Яков, първа глава, от деветнадесети до двадесет и седми стих. И в този текст ние бихме могли да кажем, че Яков ни дава три стъпки, които ние да предприемем, за да можем да се възползваме от Библията, за да може тя да действа за нас, да може тя да бъде нещо, което да промени живота ни и да ни благослови. Яков 1:19-27 19 Вие знаете това, възлюбени мои братя. Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;20 защото човешкият гняв не върши Божията правда.21 Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви.22 Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.23 Защото ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото;24 понеже се оглежда, отива си и веднага забравя какъв е бил.25 Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянства, като не е слушател, който забравя, а деен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.26 Ако някой смята себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.27 Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да се грижи човек за сирачетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света. НАЧИНЪТ ДА ПРИЕМЕМ БЛАГОСЛОВЕНИЕ ОТ БОЖИЕТО СЛОВО Първа стъпка: Да приемем Словото И първият от тези начини е, че за да може Божието Слово да действа в нашия живот, на първо място ние трябва да приемем Словото. Тоест, то трябва да стане част от нашия живот. В стих 21 се казва: „Затова, като отхвърляте всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви”. Слава на Бога! Това необикновено Слово е спасително Слово. То спасява душите ви. Яков 1:21 21 Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви. То дава вечен живот. Слава на Бога! Обаче за да може това Слово да подейства в нас, ние трябва да го приемем. И това всъщност е един от основните проблеми с Божието Слово днес. Това, че и не само днес, но и във време на цялата история, хората просто не приемат Словото. Има проблем с възприемчивостта. Господ говори, но хората си правят каквото си искат. Тоест, те имат това, което в Стария Завет Бог казва: „закуравих ти врата”. Това „закуравиш врата” означава, че навремето, когато хората са орали с волове, с животни, и те са направлявали тези животни с остен, с пръчка, обаче когато животното се мушка на едно и също място, обаче непокорно на това място, му става белег и това място става безчувствено. И тогава, когато това място е безчувствено, ти да удряш в това място, то нищо не усеща. И същото се получава и с хората, че Бог говори, но когато човек не се покорява на нежното докосване, той вече закоравява сърцето си и сърцето му става невъзприемчиво. Това се отнася същото и за врата на тези животни, това се отнася също и за почвата, защото има различни видове почва, а Словото е сравнено със семе. Така че, когато семето се посее — едно и също семе, но на различни видове почва — на една почва то ще даде един плод, но на друга почва може въобще да не даде плод. Както Исус Христос казва в притчата за Сеяча. Така че това, което определя — семето е безгрешно, семето е Словото на Бога, то е съвършено. Но това, което определя дали то ще подейства, е почвата. Тоест, за да може Божието Слово да действа в живота ни, за да можем да бъдем благословени от Божието Слово, на първо място ние трябва да го приемем в нашия живот. И това се вижда и днес в нашите църкви. Двама души могат да бъдат на една и съща служба, да слушат едно и също Слово. И след службата единият човек казва: „Това Слово беше точно за мен. Аз бях благословен от това Слово”. А другият човек казва: „Нищо не разбрах”. Защо? Защото единият е дошъл в Божия дом с отворено сърце. Дошъл е с подготвена душа. И когато нашата душа е подготвена, когато ние сме отворени, когато ние сме гостоприемни за Словото, топли за нашите сърца, тогава то ни благославя. Така че, за да бъдем благословени от Словото, на първо място ние трябва да бъдем гостоприемни. Ние трябва да бъдем възприемчиви към Словото. Има и други примери в Библията за невъзприемчивост. За пророк Езекиил се казва, че той отива при хората и Бог му казва: „Вие сте като такива хора, които идват да ме слушат, и аз съм като някой изпълнител, който свири добре”. Слушате пророка или идвате на църква, слушате проповедника и казвате: „Ей, този проповедник много хубаво говори”. Но това ви е като една песен, която така ви харесва да слушате тази песен. Обаче след това си отивате и не прилагате това в своя живот. След това то остава само в рамките на църквата или в рамките на богослужението. Но то трябва да влезе в нашия живот. Ние трябва да отворим сърцето си за Словото, ако искаме да бъдем благословени чрез него. И начинът да можем да бъдем гостоприемни към Словото е, че ние трябва да имаме четири отношения, за които тук се говори. Първото отношение, което трябва да имаме, е ние да бъдем внимателни. Защото се казва в 19 стих: „Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори”. Яков 1:19 19 Вие знаете това, възлюбени мои братя. Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи; Нека всеки човек да бъде бърз да слуша. Да бъдеш бърз да слушаш означава, още докато не съм казал думата, вече да си я уловил. Докато четеш още от Словото, то да влиза в сърцето, да бъдеш бърз да слушаш. И това да бъдеш бърз да слушаш означава също да се откажеш от собствените си предразсъдъци, да се откажеш от собствените си претенции. Много често в училище, това ми беше направило впечатление, когато говорих с един брат, който отишъл в друга държава. И той казва: „Това, което ми направи впечатление в училището беше, че тук в България, когато учителят преподава урока, учениците винаги вдигат ръка и всеки иска да покаже колко много знае”. А там казва: „Те само слушат учителя какво иска да каже”. И аз като започнах да вдигам ръка на всяко нещо, те започнаха да ме гледат по странен начин и аз се коригирах след това. Защото ако си седнал пред един учител, по-добре не му показвай какво ти знаеш, а всъщност какво той знае, за да може да ти каже повече и да научиш. А той казва: „Отначало аз си мислех, че те като не вдигат ръка, сигурно нищо не знаят. Ама те не че не знаят. Те знаят повече от мене, но те са бързи да слушат, а бавни да говорят”. И също в Притчи се казва: „Не имай себе си за мъдър”. Бой се от Господа и прави доброто, но казва се: „Не имай себе си за мъдър”. Тоест, не си мисли, че си по-умен от Божието Слово. И именно това означава, че ние трябва да бъдем бързи да слушаме. Разбира се, в тези стихове в 19 и 20 се говори също и за взаимоотношенията между хората, но това може да се приложи и за нашето отношение към Божието Слово. Ние трябва да бъдем бързи да слушаме. Това означава да бъдем внимателни. Когато слушаме Словото, да слушаме с едно внимателно отношение, да внимаваме, да бъдем готови да приемем Словото. Също трябва да бъдем спокойни, защото се казва всеки човек да бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи. И това е нещо, в което Сатана особено ни атакува. Защото Бог желае, когато ние дойдем в църква, ние да бъдем спокойни. За да може Божието Слово да влезе в нас, ние трябва да бъдем спокойни. Яков 1:19 19 Вие знаете това, възлюбени мои братя. Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи; Обаче Сатана точно преди службите обикновено така прави, че ние да имаме проблеми. Вкъщи ние бързаме, закъсняваме, караме се, нещо става. И ако ти дойдеш в църквата разгневен, тогава как ще слушаш Божието Слово? Затова ние трябва да бъдем, може би, по-организирани. Да може да идваме по-рано на службите, за да може да се успокоим. Ако нещо има гняв, ние да предадем това огорчение на Бог. Защото ако в сърцето ни има огорчение, Бог няма да ни говори. Така че нека да вземем предвид тези неща. И когато искаме да приемем Божието Слово, ние да имаме отношение на внимание, отношение на желание да чуем, отношение на спокойствие и мир, с което ние да възприемем Словото, то да влезе в нашите сърца. Защото за да може да стигне до сърцето ни, Словото трябва да мине през ума ни. Но ако остане само в ума ни, то няма да ни ползва. То трябва да влезе в нашето сърце. И това ще бъде следващата стъпка, за която ще говорим. За да може ние да стигнем до размишлението, ние трябва да бъдем спокойни. Веднъж ходех на масаж в един хотел. И това, което ми направи впечатление, беше, че там, където правят масажите, имаше някакъв надпис, който казваше, че човек може да се огледа само във вода, когато водата е спокойна....