КАК ДА ДАВАМЕ НА БОГ, КОГАТО ИМАМЕ САМО МАЛКО?

Слава на Бога! Това, което аз имам така като една практика, която съм придобил в моето служение в годините и което съм чул от други пастори, е че в началото на годината обикновено това, което винаги е добре да се споделя, е първо видението, което Бог има за църквата и след това да се говори с финанси, защото за всички видения са нужни финанси. Тази година през януари обаче аз бях в Щатите и не можах така да проповядам по тези неща, но видях, че и там пасторите проповядват същите неща. Обикновено в началото на годината говорят за видението на църквата и това, какво Бог желае да постигнем, и също те говорят и за финанси. Ние го правим с малко закъснение, но мисля, че това е нещо, което е важно. И виждаме, че Исус говореше много за пари. Често хората обвиняват пасторите и казват: „Евангелските църкви казват: вие говорите само за пари“, но ние говорим за пари, понеже Исус говореше за пари и няма нищо лошо да се говори за пари, защото всъщност, когато се видим, обикновено ние пак за тези неща си говорим – за нашите проблеми, за различни други неща, но включваме във всичко това и въпроса за парите. В Новия Завет са записани 37 от Христовите притчи и в 16 от тях Той говори за пари, за бизнес, за икономика. Защо Исус говори толкова много за пари? Защото парите засягат всяка сфера на живота. Това, за което ги даваме, показва какво ценим, какви са нашите ценности в живота. Хора, които обичат алкохол, обичат цигари, обичат наркотици, те си дават парите за тези неща и за тях те не им се скъпят, защото това е нещо, което на тях им доставя удоволствие. Тези, които си дават парите за Божието дело, на тях тези пари не им се свидят, защото те обичат Бога и ценят това, което Бог им дава. Тези, които обичат децата си, дават за децата си, защото те обичат децата си. И всъщност това, за което ние даваме парите си, показва какви са нашите ценности в живота. Така че целта на това поучение тази сутрин е установяване на едни здравословни навици по отношение на всяка сфера на духовния ни живот и по-специално в областта на финансите. Тази сутрин ние ще говорим за една жена. Тази жена не е от някоя богата европейска страна или пък от Съединените щати. Съпругът ѝ е починал. Тя е вдовица. Това, което тя получава, са ограничени минимални приходи. Тя живее в една култура, доминирана от мъже. Няма пенсия. Така че ако си помислите за нея, бихте решили, че това е най-тежкият сценарий, за който сте чували. И ние не бихме искали да бъдем на нейно място. Един ден тази жена, която е крайно бедна, без никакви перспективи по човешки, влиза в една масивна религиозна сграда. Навсякъде, накъдето се оглежда, всичко е в злато. Ръчно изработени дърворезби по вратите. Специално изработени мебели. А в същото време тя е толкова пустоваща и толкова бедна. Но тя е дошла, за да се поклони на Всемогъщия Бог. И част от това поклонение е да даде принос на Бога. Така че тя бърка в джоба си и оттам изважда всичко, което има. А всичко, което има, са всъщност най-дребните монети, съществуващи на света. Най-дребните възможни стотинки. И ако трябва да бъдем точни, това са две монетки. Какво прави с тях? Би могла да даде една от тях, защото има две, и в този случай тя би дала половината от всичко, което има. Нека да погледнем обективно какво по-щедро дарение от половината от имота ти. Но вместо да даде само едната от двете, без никакво забавяне, с усмивка на лице и благодарно сърце, по един анонимен начин, без да привлича вниманието на хората около себе си, тя пуска и двете монети в дискуса и продължава със поклонението си, с живота си, с усещането, че не е направила нищо особено. Предполагам, че се сещате за кого говоря. Сещате ли се? Това е вдовицата, която Исус наблюдава един ден към края на Неговото служение. Спомняте ли си тази история за бедната вдовица, която пусна двете лепти? И все пак удивително е това, че Исус дори не разговаря с нея. Той само наблюдаваше отдалеч и извлече няколко урока, които Той сподели с учениците Си. Така че ако имате Библии тази сутрин, може да отгърнете на Марко 12 глава. Този случай е описан също и в Лука 21 глава. Контекстът в Марко е, че Исус току-що е предупредил учениците Си за опасността от лицемерието на религиозните водачи, защото те бяха арогантни и показни в тяхното поклонение. Исус каза на учениците Си да не бъдат като тях. Марко 12:41-44 41 И като седна Исус срещу съкровищницата, гледаше как народът пуска пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много.42 А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, т. е. един кодрант.43 И повика учениците Си и им каза: Истина ви казвам, тази бедна вдовица пусна повече от всички, които пускат в съкровищницата;44 защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко, което имаше – целия си имот. Независимо дали сме богати или бедни, този текст ни учи как да даваме на Бог. Защото Исус гледаше не колко даваха, но как те даваха на Бог. И всъщност това, за което ще говорим тази сутрин, е как да даваме на Бог, когато имаме само малко. И ако следваме Библията, ние ще видим, че за Бог всъщност стойността на нашето даване или колко ние даваме няма толкова голямо значение, колкото отношението, с което ние даваме на Бог. Може би в последните месеци някои от вас са загубили работата си или по някаква друга причина вие се оказвате в нужда от пари, но в Новия Завет ние откриваме, че дори и да имаме малко, ние все още можем да имаме щедри сърца. Няма връзка между това колко имаш и щедростта на сърцето ти. Така че това, което ще разгледаме днес, са четири принципа, които, вярвам, са универсални и приложими, валидни днес, както и в библейските времена. Първи от тези принципи е, че за да можеш да даваш на Бог, когато имаш само малко, трябва да имаш правилно отношение. Да имаме правилно отношение до голяма степен означава да бъдем смирени. Но нека да разгледаме по-задълбочено ситуацията, в която тази бедна вдовица се покланя на Бог. Мястото, в което се случва това, което Марко описва, е женският двор на храма. В тези храмове имаше няколко двора – това беше Иродовият храм, и там имаше двор на езичниците, имаше двор за жените, и след това имаше двор на евреите, и след това имаше Святото място и Пресвятото място. Но мястото, което тук е описано, е женският двор. В този женски двор е имало 13 медни съкровищници, които са имали устия с формата на фуния. Просто това са били като едни такива кутии или сандъчета, но отгоре на тези сандъчета е имало нещо като купа, която е била от метал, медна купа, с дупка в средата, така че като пуснеш монетите, по тази купа те се завъртат и падат в дупката. Но идеята е била да звънят. И поради това, че формата на тези дискуси е била като на музикален инструмент, като на тромпет. Вие знаете как тромпетите завършват с едно разширение. Така хората наричали тези дискуси, тези съкровищници – „тръбите“. Защото когато пускаш твоята монета се чува звук, който звъни и направо пее. Интересно, че в Матей 6 глава, втори стих, Иисус ни казва да не тръбим и Той използва подобна метафора за милостината. Той казва: „И когато правиш милостиня, не тръби пред себе си“. И може би ние се питаме как тръбим пред себе си, но по това време това тръбение е било просто като пускаш милостината и в тръбата тръби за тебе, че ти пускаш тая милостина. Защото Иисус казва, както правят лицемерите по синагогите и по улиците, за да бъдат похвалявани от човеците. Матей 6:2 2 И така, когато правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагогите и по улиците, за да бъдат похвалени от човеците. Истина ви казвам: Те са получили вече своята награда. Истина ви казвам, те са получили вече своята награда. А когато ти правиш милостиня, нека лявата ти ръка да не узнае какво прави десницата ти, за да става твоята милостиня в тайно и Твоят Отец, който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве. Слава на Бога! Но съкровищниците в женския двор на храма са били тринайсет според равините и те са били различни, понеже парите във всяка една от тези съкровищници са се използвали за различни цели във връзка с храмовото служение. Имало е в едната съкровищница, ако пуснеш, парите отиват за дървен материал, в друга съкровищница за темян, в друга съкровищница за украса на храма, в друга съкровищница за всеизгаряния. Както днес, ние също събираме пари за различни неща, събираме десятъци, събираме дарения, събираме пари за сградата, събираме пари за мисиите, имаме различни фондове. Така че подобно е било и по това време, и когато хората преминавали покрай тези съкровищници, които имали такива устия с формата на фуния, те пускали техните пари и те дрънчали и издавали силен звук, докато се спускали по фунията в отвора на съкровищницата. Това бил начинът, по който хората изразявали покорството си и любовта си към Бога чрез тяхното даване, но също явно те използвали това и за да привличат вниманието към себе си. Така че колкото по-силен и по-дълъг бил звукът от нечие даване, толкова по-духовен се считал той от останалите. Така че когато някой богаташ иска да подчертае колко е набожен, ако иска да даде някакво дарение, той разменя парите си. Запомнете, че Исус преди това изгони среброменителите, но явно от тях той можеше, този богаташ би могъл да размени парите си за по-дребни монети и за повече, така че като вземе да ги сипва, да се чуе един дълъг звук от много, много, много монети, които се сипват и по този начин той показва колко много той обича Бога. И те обичали да се наслаждават на този силен и дълъг звук, който привлича вниманието на хората към тях, така че когато някой сипва много и се чува голям звук, хората се обръщат и задават въпроса: „Кой е, бре, толкова много пари да вдига?“ И хората спечелвали това, те спечелвали уважението на другите заради тяхното даване, но те не спечелвали Божието уважение. Така че Исус обръща вниманието на учениците Си към това, а чрез тях и нашето внимание към контраста между даването на богаташите и даването на тази бедна вдовица, която пуска само две лепти. И помислете си на фона на това,...