КАК ДА ИМАМЕ ПЛОД?

Миналият път ние говорихме за плодове, достойни за покаяние. Защото Бог е като един лозар, който идва при лозата и търси плод на нея. Той е един градинар. Идва при смокинята и търси плод на нея. Той търси плод в нас. И ако ние не даваме плод, тогава горко ни. Защото няма да бъдем спасени. Но това, всъщност, може да ни накара да си зададем въпроса: „Как можем да имаме тези плодове?“ И отговорът е: чрез нашето пребъдване в Божието Слово, чрез нашето пребъдване в Исус Христос. Това е нещо много насърчително. Защото, от една страна, когато видим стандартите, които Бог очаква от нас... Ние говорихме преди за това, че Той очаква ние да бъдем святи. Той очаква ние да живеем в любов. И тогава ние можем да се обезсърчим и да си кажем: „Ако бъда честен със себе си, аз не бих могъл да произведа този плод.“ Но насърчителното е, че Бог знае какви сме. Той познава нашето естество. И Той не очаква сами да произведем този плод, но Той произвежда този плод в нас чрез Святия Дух. Филипяни 2:12 12 Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни – не само в моето присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет. Нека да кажем: „Изработвайте спасението си със страх и трепет.“ Мисля, тук се казва, че ние трябва да изработваме нашето спасение. И това отново, когато говорим за плода, в 2 Петрово, 1 глава, 5 стих, там се говори подобно нещо. Че ние трябва да положим старание, че ние трябва да изработваме спасението си. 2 Петрово 1:5 5 поради тази причина положете всяко старание и прибавете към вярата си добродетел, към добродетелта си – благоразумие, Т.е. ние трябва да изработваме спасението, ние трябва да полагаме старания. И се казва: „Прибавете на вярата си благочестие, на благочестието си себеобладание“ и т.н. Всички тези добродетели – вяра, благочестие, братолюбие – всички те са плодове на Духа. Т.е. ние трябва да изработваме тези плодове на Духа в нас. Защото по-нататък, в 8 стих на 2 Петрово, се казва: 2 Петрово 1:8 8 Защото ако тези добродетели се намират у вас и изобилстват, те не допускат да бъдете безделни, нито безплодни в познаването на нашия Господ Исус Христос. Т.е. това ние да изработваме спасението, това ние да положим всяко старание и да прибавим на добродетелите си, да произвеждаме плод – това е нещо, което ние трябва да правим и то ни прави да бъдем плодоносни, а не безплодни. Така че, от една страна, ние трябва да положим всяко старание. От една страна, ние трябва да изработваме спасението си със страх и трепет. От една страна, трябва да произвеждаме плодове. Но веднага апостол Павел продължава мисълта си във Филипяни, 2 глава, 13 стих и казва: Филипяни 2:13 13 Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действа във вас и да желаете това, и да го изработвате. Слава на Бога! Нека да кажем всички: „Бог действа в мен и ми дава желание да изработвам спасението си.“ Слава на Бога! Т.е. Бог е, който ни заповядва да изработваме спасението си, но Той е, който действа в нас, за да можем ние да го изработваме. Това е много трудно на някои хора да го схванат. Те си казват: „Ама ако ние ще го правим, как Бог ще прави? Ако Той прави, как ние го правим? Къде е нашата част? Къде е Божията част?“ Ние не знаем, но нещата действат заедно. И Той не само действа в нас, за да можем да го изработваме, но ни дава желание да го направим. Т.е. ако ти имаш желание да бъдеш по-добър, това е от Бога. Ако имаш желание да се молиш, това е от Бога. Ако имаш желание да ходиш на църква, това е от Бога. Бог е, който ни е давал желание тази сутрин да бъдем тук, вместо на плажа. Бог е, който ти дава желание ти да работиш върху себе си и да се усъвършенстваш. И не само желание, но Той ти дава сила, Той ти дава способност. И тази сила или способност е в нас чрез Святия Дух. В Евангелието на Йоан, 15 глава, Исус Христос обяснява това действие на Бога в нас с метафората за лозата. Метафора е, когато дадено нещо се нарича с друго нещо, за да можем да разберем неговите качества по-добре. Но това е сравнение с лозата и с пръчките. Исус говори за това нещо. И Той казва така, това е Йоан 15 глава, 1 до 8 стих: „Аз съм истинската лоза.“ Исус казва: „Аз съм истинската лоза. И Отец Ми е земеделецът. Той е лозарят. Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той я отрязва. И всяка, която дава плод, очиства я, за да дава повече плод.“ Слава на Бога! Видите ли, както ви казах и преди, Отец търси плод. Тук няма промяна по този въпрос, че Отец търси плод. Няма промяна и в това, че ако пръчките не дават плод, те се отрязват. А тези, които дават плод, те се подрязват. Има разлика между отрязване и подрязване. Тези, които се отрязват, те повече нямат живот в себе си. Може да са зелени известно време, но понеже няма жизнени сокове, които да преминават в тях, те обвяхват. Тези, които се подрязват, на тях им се махат краищата, които отнемат сок от лозата, без да произвеждат плод. И така целият сок от корена на лозата отива в това клонче, което да произвежда плод. И така то ще дава повече плод. Не само едно зърънце грозде, а чепка. Много плод. Чепки. Чепки с плод. Така че трябва да си зададем въпроса: ние от кои пръчки сме? Дали сме от пръчките, които дават плод, или сме от пръчките, които не дават плод? Исус казва как Бог ни подрязва, как Той ни очиства. Той казва: „Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих.“ Бог ни очиства чрез Божието Слово. Понякога, когато слушаме Словото, за нас може да е тежко. Когато аз говорих за покаянието, за това, че Отецът търси плод, за това, че ако не се покаем, ще загинем, може би беше тежко това учение. Но чрез това учение Исус ни очиства, Той ни подрязва, за да можем да даваме още повече плод. Условието да даваме плод е да пребъдваме в Бога. „Пребъдвайте в Мен!“ Това е, което трябва да направим, за да можем да произведем плод. От нас зависи дали ще пребъдваме в Бога или не. Да пребъдваш означава да останеш на лозата. Да не се отделяш. Да продължиш да съществуваш в същото състояние, в което си бил, без да промениш това състояние. Ако веднъж си бил присаден на лозата – защото апостол Павел казва, че евреите са лозата и че ние като езичници сме били присадени на тази лоза – но ако чрез повярването ни, чрез новорождението ни и ние сме били присадени на лозата, то да не се отделяме от тази лоза, но да останем присадени. Да останеш присъединен означава да пребъдваш. И това е, което Иисус казва в 4 стих. Той казва: „Пребъдвайте в Мен!“ И Аз – във вас. Защото, ако ние пребъдваме в Него, тогава Той също пребъдва в нас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдвате в Мен. Така че ние трябва да пребъдваме в Господа. И ето, Той казва: „Ако не остане на лозата“. Да пребъдваме означава да останем. Ако ти си дошъл в църквата – да останеш в църквата. Йоан 15:4 4 Пребъдвайте в Мен и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мен. Ако ти си дошъл до покаяние – да останеш в това покаяние. Да не пребъдваме означава да не останем. Казва се също, че както пръчката не може да даде плод от само себе си. Това ни подсказва, че Бог знае, че без Него самите ние не можем да дадем плод. Но Той знае това, че ако пребъдваме в Него, ние ще можем да дадем плод. И в 5 стих Той казва: „Аз съм лозата, вие сте пръчките“. Никога не трябва да забравяме, че ние не сме лозата. Нека да кажем: „Аз не съм лозата“. Йоан 15:5 5 Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мен и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да направите нищо. Много често ние се мамим, това е една от измамите на греха, че животът не зависи от нас, че всичко сме постигнали благодарение на двете ни ръце, че ние сме тези, които контролират нещата, че ние сме тези, които даваме плод. Не! Ние не сме източникът на живота. Лозата е Исус. Той казва: „Аз съм лозата, вие сте пръчките“. Нека да кажем всички: „Лозата е Исус“. Ние можем да раждаме плод, но само ако пребъдваме на лозата. И дори не само плод, но много плод. В 5 стих казва Исус: „Който пребъдва в Мен и Аз в него, той дава много плод“. Защото отделени от Мен не можете да сторите нищо. Нека да кажем: „Много плод“. Ние ще произвеждаме много плод, ако пребъдваме в Исус. Исус започва да говори за случаи, в които хората не произвеждат плод. За съжаление има и такива. Исус обяснява, че те не произвеждат плод по простата причина, че те не пребъдват на лозата. И Той казва в 6 стих: „Ако някой не пребъдва в Мен и Аз в него, той бива изхвърлен навън“. Йоан 15:6 6 Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка и изсъхва; и ги събират и ги хвърлят в огъня, и те изгарят. Като пръчка. И изсъхва. И събират ги, да ги хвърлят в огъня. И те изгарят. Веднага, когато чета тези стихове, направо настръхвам. Просто много ми е страшно. Много ми е страшно. Представям си ги тези пръчки, които са хвърлили. Събират ги, да ги хвърлят в огъня. И те изгарят. Прилича ли ви това на отиване в небето? Да ги хвърлят, да ги хвърлят. Дали тези пръчки ще бъдат спасени? Това е отхвърляне от Бога за вечността. Затова трябва да изработваме спасението си със страх и трепет. Филипяни 2:12 12 Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни – не само в моето присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет. Защото е много опасно, ако ние не даваме плод. Много е опасно, ако ние нямаме плодове на покаяние. Но вижте наградата. Ако пребъдвате в Мен и думите Ми пребъдват във вас, искайте каквото и да желаете и ще ви бъде. Това е една от наградите за пребъдването в Бога. Нашите молитви ще бъдат чути, ако ние пребъдваме в Бога. Така както Исус се молеше и Неговите молитви бяха чути, докато Той беше на земята, така и ние ще бъдем чути, когато се молим, ако пребъдваме в Господа. Йоан 15:7 7 Ако пребъдете в Мен и думите Ми пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете и ще ви се сбъдне. ...