КАК ДА ИМАМЕ СЪЖИВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ?

Неемия 8:1-12 Неемия 8:1-12 1 Тогава всичките люде се събраха като един човек на площада, който бе пред портата на водата; и рекоха на книжника Ездра да донесе книгата на Моисеевия закон, който Господ бе заповядал на Израиля. 2 И тъй, на първия ден, от седмия месец, свещеник Ездра донесе закона пред събранието от мъже и жени и от всички, които, слушайки, можеха да разбират. 3 И на площада, който бе пред портата на водата, той чете от него, от зори до пладне, пред мъжете и жените и ония, които можеха да разбират; и вниманието {еврейски: ушите} на всичките люде беше в книгата на закона. 4 А книжникът Ездра стоеше на висока дървена платформа, която бяха направили за тая цел; и при него стояха Мататия, Сема, Анаия, Урия, Хелкия и Маасия отдясно му; а отляво му, Федаия, Мисаил, Мелхия, Асум, Асвадана, Захария и Месулам. 5 И Ездра разгъна книгата пред всичките люде (защото бе над всичките люде); и когато я разгъна, всичките люде станаха прави. 6 И Ездра благослови Господа великия Бог; и всичките люде отговориха: Амин, амин! като издигнаха ръцете си; и наведоха се та се поклониха Господу с лицата си до земята. 7 А Исус, Ваний, Серевия, Ямин, Акув, Саветай, Одия, Маасия, Келита, Азария, Иозавад, Анан, Фелаия и левитите тълкуваха закона на людете, като стояха людете на местата си. 8 Четоха ясно от книгата на Божия закон, и дадоха значението като им тълкуваха прочетеното. 9 И Неемия, който бе управител, и свещеник Ездра, книжникът, и левитите, които тълкуваха на людете, рекоха на всичките люде: Тоя ден е свет на Господа вашия Бог; не тъжете, нито плачете; (защото всичките люде плачеха като чуха думите на закона). 10 Тогава им рече: Идете, яжте тлъсто и пийте сладко и пратете дялове на тия, които нямат нищо приготвено, защото денят е свет Господу; и не скърбете, защото да се радвате, в Господа, е вашата сила. 11 И левитите усмириха всичките люде, като казваха: Мълчете, защото денят е свет; и не тъжете. 12 И така, всичките отидоха да ядат и да пият, да изпратят дялове, и да направят голямо увеселение, защото бяха разбрали думите, които им се известиха. В Езекиил 40:1-4 пророкът разказва как по времето на плена Бог му дава видение за храма. В това видение той вижда себе си поставен върху една „твърде висока планина" на юг от която може да се види „нещо като здание, подобно на град". Тогава до него застава един ангел - Езекиил го описва така: „човек, чийто изглед бе като на мед". Този „човек" държи в ръката си ленена връв и мярка от тръстика. Той е там, за да покаже на Езекиил мерките и дизайна на Божият град Иеова-шама, име, което означава „Йеова е там" (Езекиил 48:35). Той започва тази свята демонстрация пред Езекиил с думите (Езекиил 40:4): 4 Сине човешки, погледни с очите си, чуй с ушите си, и приложи сърцето си върху всичко, което ще ти покажа; защото ти биде въведен тука с цел да ти покажа това. Вярвам, че днес тези думи се отнасят и за всеки един от нас. Ти си бил „въведен" тук на това място, в тази църква с цел - с цел да чуеш Божиите думи и да получиш Божието видение за живота си. Затова, погледни с духовните си очи, чуй с духовните си уши и вложи в сърцето си „всичко, което ще ти покажа". КАКВО Е СЪЖИВЛЕНИЕ? Бъдете внимателни тази сутрин, защото това, което ще ви покажа е един дизайн на църквата, един модел на съживление на „Божия град" (Евреи 12:22). И когато говоря за съживление, веднага трябва да кажа какво съживлението не е. Защото днес много хора говорят за съживление, но като че ли всеки разбира съживлението по различен начин. И така, какво съживлението не е? На първо място съживлението не се състои само в емоции или чувства. Както казва Доналд Макгарван съживлението не е „емоционална оргия, подбудена от професионален оратор, която създава илюзията за духовно добруване, но след която събранието продължава да си бъде в същото състояние, в което е било и преди нея". Съживлението не обратното на отговорно християнско поведение, нито пък просто период на повишен интерес към религията. Ако съживлението не е всичко това, то какво е? Съживлението е подбуждане на Църквата в резултат на действието на Святия Дух, което - пак според Доналд Макгарван, която е бащата на съвременното движение за църковен растеж - води до „възраждане на новозаветното християнство". Главният резултат едно истинско съживление винаги е повторението на феномена на Деяния на апостолите: обновление в духовния живот на вярващите, което води до обръщение на грешниците към Бога. Ефектът от съживлението винаги е разпалване на вярата на номиналните християни, завръщане на отпадналите в църквата и едно живо и реално преживяване на личността и силата на Святия Дух. Съживлението представя евангелското послание такова, каквото го намираме в Новия Завет и произвежда преживявания такива, каквито ги виждаме в Деяния на апостолите - покаяние, кръщение във вода и Святия Дух, отдаване на служение на Бога и участие в мисии. Целта на съживлението не е да направи вярващите да се чувстват по-добре, а доведе до спасението на повече и повече безсмъртни човешки души за които се е проляла драгоценната кръв на Божия Агнец. В Неемия 8:1-12 четем за едно обръщане на останалите от плена към Бога. Мисля, че от тази кратка история можем да извлечем няколко поуки за това какво да правим и ние, ако искаме да имаме съживление в живота си, в църквата си и в страната си. КАТО ЕДИН ЧОВЕК Първото условие за съживление е единството. В ст.1 четем: 1 Тогава всичките люде се събраха като един човек на площада, който бе пред портата на водата; Вижте, това беше едно чудо - всички, независимо от техните различия, действаха „като един човек". Те имаха разбирателство и съгласие помежду си. Без някой да ги кара в един и същи час всички станаха, измиха се и отидоха на едно и също място - на площада пред портата на водата. Подобно нещо четем и в Деяния 4:32: 32 А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; Как стана така, че всички живееха в такова съвършено единство? Защото бяха напоени с един Дух. В 1 Коринтяни 12:12-14 ап. Павел казва: 12 Защото, както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос. 13 Защото ние всички, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло, и всички от един Дух се напоихме. 14 Защото тялото не се състои от една част, а от много. И в ст.27 добавя: 27 А вие сте Христово тяло, и по отделно части от Него. Ако искаме да имаме съживление, и ние трябва да действаме като един човек. Историята показва, че съживленията се раждат тогава, когато между църковните водачи има единство и престават тогава, когато между тях се пораждат дрязги и крамоли. Но, за да може Христос да се проявява и да действа на земята, църквата, Неговото тяло, всички ние трябва да осъзнаем единството си и да полагаме старание за опазването му. Защото, Бог е, който ни прави да бъдем едно. Той е, който ни е „кръстил в един Дух да съставляваме едно тяло". Той е, който „ни е напоил" с със Святия Дух. Но, има и наша страна, и тя е „в свръзката на мира да опазваме единството, което имаме в Духа". Забележете, ние не трябва да се опитваме да постигаме някакво наше, изкуствено единство. Не, ние вече сме едно. Нашето единство се корени в единството на Бога и в нашата принадлежност на Него. Но, ние трябва да пазим единството си. Защото тактиката на Сатана е „разделяй и владей". В Ефесяни 4:1-6 ап. Павел казва: 1 И тъй, аз, затворник за Господа, моля ви да се обхождате достойно на званието, към което бяхте призовани, 2 със съвършено смирение и кротост, с дълготърпение, като си претърпявате един друг с любов, 3 и се стараете в свръзката на мира да опазите единството в Духа. 4 Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на званието ви: 5 един Господ, една вяра, едно кръщение, 6 един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички. „Един Бог, един Господ, един Дух, една надежда, една вяра, едно кръщение, едно тяло!" Това трябва да бъде нашия девиз - седемте неща, които ни свързват. В нашият текст виждаме, че не само, че народът дойде на площада пред портата на водата като един човек, но и Ездра не служеше на хората самостоятелно, а заедно със своя тим. 4 А книжникът Ездра стоеше на висока дървена платформа, която бяха направили за тая цел; и при него стояха Мататия, Сема, Анаия, Урия, Хелкия и Маасия отдясно му; а отляво му, Федаия, Мисаил, Мелхия, Асум, Асвадана, Захария и Месулам. Забележете, Ездра не беше сам, но отдясно му имаше една група служители и от ляво му имаше една група служители. Тези хора бяха разпознали неговия авторитет и призвание и стояха до него в неговото служение. Ако искаме да имаме съживление и ние трябва да се научим как да работим в екип и как да бъдем част от тим. В следващите стихове четем как Ездра започна богослужението, но то беше продължено от колегите му. 5 И Ездра разгъна книгата пред всичките люде (защото бе над всичките люде); и когато я разгъна, всичките люде станаха прави. Забележете уважението, което хората имаха към Бог и Словото Му. Изправянето по време на четенето на Словото е израз на поклонение и почит към Бога. Затова, мисля, че е добре и ние да се изправяме, когато четем текстове от Библията по време на богослуженията ни. 6 И Ездра благослови Господа великия Бог; и всичките люде отговориха: Амин, амин! като издигнаха ръцете си; и наведоха се та се поклониха Господу с лицата си до земята. 7 А Исус, Ваний, Серевия, Ямин, Акув, Саветай, Одия, Маасия, Келита, Азария, Иозавад, Анан, Фелаия и левитите тълкуваха закона на людете, като стояха людете на местата си. 8 Четоха ясно от книгата на Божия закон, и дадоха значението като им тълкуваха прочетеното. Като представител на народа Ездра „разгъна книгата", „благослови Господа" и поведе хората в поклонение, но самото четенето и тълкуване не се извърши от него самостоятелно, а от една група свещеници и левити. Това следва да ни покаже, че съживлението не е, а и никога няма да бъде работа само на един човек....