КАК ДА ПРИДОБИЕМ ХРИСТИЯНСКИ ХАРАКТЕР?

2 Тимотей 1:1-7 2 Тимотей 1:1-7 1 Павел, с Божията воля апостол Исус Христов, за прогласяване обещания живот, който е в Христа Исуса. 2 до Тимотей, възлюбеното ми чадо: Благодат, милост, мир да бъде с тебе от Бога Отца и от Христа Исуса, нашия Господ.3 Благодаря Богу, Комуто още от прародителите си служа с чиста съвест, като непрестанно те споменавам в молитвите си, 4 и, като си спомням сълзите ти, копнея нощем и денем да те видя, за да се изпълня с радост. 5 Понеже ми е напомнено за твоята нелицемерна вяра, която първо се намираше в баба ти Лоида и в майка ти Евникия, а както съм уверен, и в тебе. 6 По тая причина ти напомням да разпалваш дарбата от Бога, която имаш чрез полагането на моите ръце. 7 Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение. В този текст можем да видим поне три влияния, които са допринесли за оформянето и утвърждаването на Тимотей като християнин: Възпитание в Божието Слово;В ст.5 ап. Павел си спомня за нелицемерната вяра в Бога, която са имали бабта и майката на Тимотей. И те не са я запазили само за себе си, но са я предали и на младия Тимотей и той я е приел. Поддържането на взаимоотношения с добър духовен приятел;В ст.3-4 ап. Павел споделя, че непрестанно се моли за Тимотей и копнее да го види, понеже една такава среща би му донесла изключителна радост - това са взаимоотношения, които могат да съществуват само между добри духовни приятели. Личната му дисциплина.В ст.6-7 ап. Павел увещава Тимотей той да не занемарява дарбата и служението си, и ако е необходимо дори да се насили за да не допусне Сатана или обстоятелствата да го спрат. Когато се почувстваме немощни, трябва да се научим как да черпим от Божията сила. Когато се почувстваме отпаднали, трябва да се мотивираме от Божията любов. Когато се сблъскаме със трудни и тягостни задължения, не трябва да се предаваме, но да с помощта на Святия Дух да си наложим и да ги изпълним. Възпитание в Божието Слово, поддържане на взаимоотношения с правилните хора и налагане на сериозна самодисциплина - това са насоките, в които и ние както Тимотей трябва да работим, ако искаме да придобием един добър християнски характер. Главната заслуга за това, което Тимотей представляваше в момента беше на Бог. Той го беше направил такъв, какъвто беше. Но и Тимотей имаше своя принос - по отношение на неговото покорство, избор на приятели и лична дисциплина. ВЪЗПИТАНИЕ В БОЖИЕТО СЛОВО (ст.5) 5 Понеже ми е напомнено за твоята нелицемерна вяра, която първо се намираше в баба ти Лоида и в майка ти Евникия, а както съм уверен, и в тебе. В своето обръщение към Тимотей, ап. Павел споменава както своите "прародители", които са служили на Бог "с чиста съвест" (ст.2), така и майката и бабата на Тимотей, които са имали "нелицемерна вяра" (ст.5). Кои и какви са нашите родители е определящо за нашето възпитание. А възпитанието на детето, от своя страна е ключово за формирането на характера на даден човек. Ако някой е невъзпитан, често за него казват какво? "Липсват му първите седем..." Защо? Защото през първите седем години на човека се полага основата на личността. Малкото дете е като една чиста дъска. Каквото родителите напишат на нея остава за цял живот. Смятайте каква е отговорността, която имаме към децата си. Тимотей беше роден в благочестив дом. Евангелист Лука ни казва, че той бил син на смесен брак - баща му бил грък, а майка му юдейка (Деяния 16:1). Не знаем нищо за баща му, но майка му Евникия е била набожна юдейка, която по-късно е станала християнка. Нейната майка, Лоида също е станала християнка. Може би и тримата - баба, майка и внук дължаха своето обръщение на Павел, който по време на първото си мисионерско пътуване бе донесъл благовестието в Листра, където те живееха (Деяния 14:6-7). Още преди обръщението си към Христос, обаче, тези благочестиви юдейки са наставлявали малкия Тимотей в "Свещените Писания" на Стария Завет (2 Тимотей 3:14-15). 14 А ти постоянствувай в това, което си научил и за което си бил убеден, като знаеш от какви лица си се научил, 15 и че от детинство знаеш свещените писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христа Исуса. Коментарът на Калвин върху тези стихове е, че Тимотей "бил възпитаван от най-ранно детство по такъв начин, щото можел да всмуква благочестие с майчиното си мляко". Отглеждането на Тимотей под благотворното въздействие на Евникия и Лоида е било решаващо за оформянето на характера му и за определянето на бъдещето му. Днес всеки, който се е родил и е бил възпитан в християнски дом е получил от Бога неоценимо благословение. Това, обаче, не означава, че ако си израснал в невярващо семейство, ти си лишен от възможността да изградиш у себе си един одобрен християнски характер. Независимо на колко години си повярвал, ти все още имаш благоприятната възможност да бъдеш възпитаван в Божието Слово. Защото майката и бабата на Тимотей са го учили именно на "свещените писания". Важно е също така, че когато е пораснал, Тимотей не е престанал да се "храни" с думите на вярата и да се обучава в благочестието. А това са неща, които може да прави всеки човек, независимо от възрастта си (1 Тимотей 4:6-8). 6 В това като съветваш братята, ще бъдеш добър служител Исус Христов, хранен с думите на вярата и доброто учение, което си следвал до сега. 7 А отхвърляй скверните и бабешките басни и обучавай себе си в благочестие. 8 Защото телесното обучение е за малко полезно; а благочестието е за всичко полезно, понеже има обещанието и за сегашния и за бъдещия живот. Възпитанието в Божието Слово е първата насока, в която трябва да работим, ако искаме да придобием одобрен християнски характер. Стани студент на Святия Дух! Нека Той да ти говори и да те учи от страниците на Библията. Чети Словото систематично. Учи стихове наизуст. Изучавай Стария и Новия Завет книга по книга и глава по глава. Размишлявай върху Божието Слово. Така то ще влезе дълбоко в сърцето ти. Ще промени ценностната ти система, личния ти мироглед, а от там и характера ти. Както чрез родителското възпитание на младия Тимотей, нелицемерната вяра на баба му и майка му са преминали от тях в него, така чрез възпитание в Словото искрената вяра на апостолите и библейските герои ще премине от Божието Слово в самия теб. ПОДДЪРЖАНЕ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С ПРАВИЛНИ, ДУХОВНИ ПРИЯТЕЛИ (ст.3-4) 3 Благодаря Богу, Комуто още от прародителите си служа с чиста съвест, като непрестанно те споменавам в молитвите си, 4 и, като си спомням сълзите ти, копнея нощем и денем да те видя, за да се изпълня с радост. След нашите родители, най-много ни повлияват нашите приятели, особено, ако те в известен смисъл са и наши учители. Това неминуемо е така, понеже поговорката казва: "С какъвто се събереш - такъв ставаш." Ап. Павел беше духовния баща на Тимотей. В ст.2 той го нарича "възлюбеното ми чадо". Навярно Павел има основание да каже тези думи, понеже именно той е бил човекът, използван от Бог като инструмент за привеждането на Тимотей в Божието семейство. Когато Павел е проповядвал в Листра по време на първото си мисионерско пътуване, Тимотей е чул и е прегърнал благата вест. Когато след няколко години апостолът отново посещава Листра, Тимотей вече е един от водачите на местната църква (Деяния 16:1-4). 1 После пристигна и в Дервия и Листра; и, ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а чийто баща беше грък. 2 Тоя ученик имаше характер одобрен от братята в Листра и Икония. 3 Него Павел пожела да води със себе си, затова взе та го обряза поради юдеите, които бяха по ония места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък.4 И като ходеха по градовете, предаваха им наредбите определени от апостолите и презвитерите в Ерусалим, за да ги пазят. Ап. Павел наистина беше един добър и грижовен духовен баща. Той непрестанно си спомняше за своето "възлюбено чадо", пишеше му писма със съвети и насърчения, и се молеше за него. Обичаше го и копнееше да общува с него. Когато са се разделили за последен път, Тимотей не е можел да сдържи сълзите си (ст.3б-4). като непрестанно те споменавам в молитвите си, 4 и, като си спомням сълзите ти, копнея нощем и денем да те видя, за да се изпълня с радост. Ап. Павел взимаше Тимотей със себе си по време на пътуванията си и го обучаваше в процеса на духовната работа. В резултат те бяха "на един дух". Ето как ап. Павел описва Тимотей в посланието си до Филипяните 2:19-22: 19 А надявам се на Господа Исуса да ви изпратя скоро Тимотей, та и аз да се утеша, като узная вашето състояние. 20 Защото нямам никой друг на еднакъв дух с мене, който да се погрижи искрено за вас. 21 Понеже всички търсят своето си, а не онова, което е Исус Христово. 22 А вие знаете неговата изпитана вярност, че той е служител с мене в делото на благовестието, както чадо слугува на баща си. Духовното приятелство е от изключителна важност за изграждането и утвърждаването на характера ни. Ние имаме нужда от духовни майки и бащи (2 Тимотей 3:14). 14 А ти постоянствувай в това, което си научил и за което си бил убеден, като знаеш от какви лица си се научил, Имаме нужда от приятели, с които да споделяме проблемите си и с които да се молим. В Даниил 2:16-19 четем, че когато той беше изправен пред невъзможна ситуация, той събра другарите си за обща молитва: 16 И Даниил влезе и помоли царя да му даде време за да яви на царя значението на съня. 17 Тогава Даниил отиде в къщата си и яви това нещо на другарите си Анания, Мисаила и Азария, 18 за да просят милост от небесния Бог досежно тая тайна, тъй щото да не погинат Даниил и другарите му с другите вавилонски мъдреци. 19 Тогава се откри тайната на Даниила в нощно видение. Приятелство като това, което беше между Мойсей и Исус Навиев, между Илия и Елисей, между Павел и Тимотей, между Давид и Йонатан, между Даниил и другарите му е безценно. В Притчи 18:24;17:7 се казва: 24 Човек, който има много приятели намира в това погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат. 17 Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда....