КАК ДА ПРИДОБИЕМ ХРИСТИЯНСКИ ХАРАКТЕР – 2

Това, за което ще говорим тази сутрин, е как да придобием християнски характер. Миналата неделя ние започнахме тази тема за християнския характер. 2 Тимотей 1:1-7 1 Павел, с Божията воля апостол на Исус Христос, за прогласяване обещания живот, който е в Христос Исус,2 до Тимотей, възлюбеното ми чедо: Благодат, милост, мир да бъде с теб от Бога Отца и от Христос Исус, нашия Господ.3 Благодаря на Бога, на Когото още от прародителите си служа с чиста съвест, като непрестанно те споменавам в молитвите си4 и като си спомням сълзите ти, копнея нощем и денем да те видя, за да се изпълня с радост.5 Понеже си припомням за твоята нелицемерна вяра, която първо се намираше у баба ти Лоида и у майка ти Евникия, а както съм уверен, и у тебе.6 По тази причина ти напомням да разпалваш дарбата от Бога, която имаш чрез полагането на моите ръце.7 Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение. В този текст можем да видим поне три влияния, които са допринесли за оформянето и утвърждаването на Тимотей като християнин. Това е всъщност, за което ние говорим – как да придобием християнски характер. Първото влияние е възпитанието в Божието Слово, второто е поддържането на взаимоотношения с добър духовен приятел и третото е личната ни дисциплина. ВЪЗПИТАНИЕ В БОЖИЕТО СЛОВО Миналият път ние говорихме за възпитанието в Божието Слово, говорихме за тази нелицемерна вяра, която е била в бабата и майката на Тимотей – Евникия, и за прародителите на апостол Павел, които са служили на Бога с чиста съвест. Така че тази наследствена вяра е била предадена както на Павел, така и на Тимотей. В тази връзка ние споменахме една поговорка, че първите седем години са много важни. Защото ако някой не е добре възпитан, ние казваме, че му липсват първите седем. През първите седем години всъщност се оформя характерът на човека. Характерът на Тимотей беше оформен чрез Божието Слово. Затова тези, които служат в детското служение, имат изключително важна роля, както и тези, които възпитават децата си. Най-добре ние възпитаваме децата си чрез нашия пример: като се молим, като търсим Бога, като четем Словото, като поставяме Бог на първо място в живота си, като ходим на църква. По този начин вярата може да се предаде на следващото поколение. ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С ДУХОВНИ ПРИЯТЕЛИ Следващото нещо, което спомага за изграждане на християнски характер, е поддържането на взаимоотношения с правилни духовни приятели. Ние говорихме за приятелството между Павел и Тимотей. Те са се обичали един друг; когато са се разделили, те са плачели, имало е сълзи на очите им. Те са се молили един за друг, пътували са заедно, ходили са по градовете и са създавали нови църкви. Много е важно какъв приятел имаш, защото Павел и Тимотей бяха на един дух заедно. Много е важно ние да имаме някой, с когото сме на един дух. Виждаме също Даниил, който имаше своите приятели – когато царят му зададе много трудна задача, той дойде при своите си и те се молеха на Бога. Когато апостолите бяха бити, те се върнаха при своите си и започнаха да се молят. Много е важно да имаме такива духовни приятелства, които са безценни: приятелството между Моисей и Исус Навиев, между Илия и Елисей, между Павел и Тимотей, между Давид и Йонатан, между Даниил и приятелите му. Трябва да имаме общи цели, защото апостол Павел казва: „Ти си последвал моето учение, поведение, прицелна точка, вярата ми, дълготърпението, любовта, твърдостта“. 1 Коринтяни 15:33 33 Не се заблуждавайте. „Лошите другари покваряват добрите нрави.“ Това е нещо изключително важно: от една страна да потапяме себе си в Словото, защото то спомага за изграждането на нашия характер, и от друга страна – да се обграждаме с добри, благочестиви християнски приятели. НАСТОЙНИЧЕСТВОТО Бих желал да кажа няколко думи за настойничеството. То е свързано с това как ние вършим работата си и с това да завършим добре нашето християнско поприще. Настойничеството е взаимоотношение, при което даден човек предава на друг способности, опит и авторитет, като споделя с него това, което самият той е получил от Бог. Настойничеството е ключово в християнските взаимоотношения, в ученичеството и в изграждането на християнски характер. То изисква взаимоотношения. Тук ние имаме един проблем: ние като българи сме големи индивидуалисти. Не сме склонни да бъдем отворени към другите. В православната и католическата църква е установено послушничеството, но ние в евангелските църкви нямаме тази практика да имаме послушници, на които да бъдем настойници. Освен това, поради тежкото си историческо наследство от тоталитарния режим, при който почти всеки втори или трети човек в държавата е бил предател или доносник, ние сме затворени в себе си и съвсем не сме склонни да се доверяваме. В църквите пък често има клюки и разцепления, които ни пречат да се отпуснем, камо ли съзнателно да търсим развитие на нови взаимоотношения. Това обаче е тъжно, защото настойничеството ни укрепва и увеличава потенциала ни като хора и Христови служители. Всички тези проблеми не трябва да ни отчайват, понеже има решение. Това решение е не само да имаме един настойник, но да имаме съзвездие от настойници. Пол Стенли и Робърт Клинтън говорят за този модел в тяхната книга „Настойничеството – взаимоотношението, от което се нуждаеш, за да успееш в живота“. В тази книга те казват, че да имаш един настойник за всичко е твърде идеалистично и почти никога не се случва на практика. Ние можем да имаме множество настойници – съзвездия от настойници. В различни сфери и за различни неща в живота си ние имаме нужда от тях. Нашите взаимоотношения могат да бъдат многостранни: да имаме хора над нас, които да са наши настойници, духовни водачи, съветници, учители, покровители, хора, на които можем да подражаваме. Някои от тези духовни настойници може дори да не са живи, те да са преминали в Божията слава, но книгите, които са оставили, говорят в нас. Също така можем да имаме хора, които са под нас в тяхното духовно израстване, на които ние да бъдем настойници. Освен това може да имаме хора около нас, които са на същото ниво, на което сме ние в нашето изграждане на християнски характер – братя, сестри, колеги, приятели, от които да се учим и с които да споделяме опита си и живота си. В това съзвездие от влияние ние имаме хора, които са над нас, под нас и около нас. МОЛИТВА Господи, благодарим Ти за Твоето Слово, което ни учи как да изграждаме характера си. Молим Те, помогни ни да бъдем отворени за настойничество, да търсим правилните духовни приятели и да се потапяме в Твоята истина всеки ден. Нека нашият живот бъде пример за Твоята слава. Амин. И за мен това е много освобождаващо, понеже когато чуя някой да говори за настойничество, аз пожелавам да се намеря настойник и се отчайвам, понеже не мога. Казвам: „Господи, сега дай ми апостола Павел“, но за съжаление не могат да го намерят. Но от тази книга аз разбрах, че всъщност аз имам редица настойници. Това са всички от тези, които са оказали влияние в живота ми. И аз имам дори един списък с приятели, хора, които са влагали в моя живот, хора, с които сме били приятели и които са ми помогнали да раста във всяка една сфера. Просто когато се замисля за себе си, аз виждам, че това, което аз съм в момента, е всъщност това, което други хора са вложили в мен. И помислете и ще видите, че и вие имате такива хора, които са влагали във вас. Въпросът е ние да осъзнаем каква е ползата от добрите взаимоотношения с правилните хора и да се стремим да ги укрепваме и да ги развиваме. ТРИТЕ ХРИСТИЯНСКИ ВЛИЯНИЯ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ХАРАКТЕР И така, ако искаме да придобием християнски характер, на първо място трябва да се обучаваме в Божието Слово. На второ място – да поддържаме взаимоотношения с правилни духовни приятели и да практикуваме настойничеството. Т.е. както ние да имаме духовни настойници, така ние да бъдем духовни настойници на някой друг. И на трето място – да бъдем дисциплинирани по отношение на живота и служението си. Т.е. Божието Слово, приятели и дисциплина – това са трите християнски влияния, които ще ни помогнат да придобием християнски характер. И така идваме до въпроса за постоянството и личната дисциплина. 2 Тимотей 1:6-7 6 По тази причина ти напомням да разпалваш дарбата от Бога, която имаш чрез полагането на моите ръце.7 Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение. Във 1 Тимотей 4:14 апостол Павел заръчва на Тимотей да не пренебрегва дарбата си в предното послание, а тук той му напомня да я разпалва. Вижте, дарбата е уподобена на огън, за да не угасне. Един огън се нуждае от постоянно слагане на дърва. И Павел наставя Тимотей да не спира, да продължава да раздухва, да разпалва този вътрешен огън, да го запазва жив с буйни пламъци. И начинът, по който ние разпалваме нашата дарба, е като я упражняваме. Просто дарбата е нещо много интересно. Тя не се изхабява от това, че ти я употребяваш, но тя се обогатява и развива. И това е изключително важно, защото има много хора дори в църквата днес, които знаят каква е тяхната духовна дарба. Може би са се молили, може би някой им е говорил, те са видели, че имат някаква дарба. Те казват: „Е, може дори да са направили анкета, която да им покаже каква е тяхната дарба“. Но когато те имат дарба, с това те се задоволяват и те не правят нищо повече по въпроса. Но Божията воля не е само да имаме дарба, но тази дарба да се превърне в умение. Т.е. нещо, което ти можеш да го правиш. Ти да можеш да влизаш, както казваме на духовен език, в дарбата си, в служението си. Т.е. дарбата да се превърне в служение. Не просто умение, но дори служение. Погледнато по-човешки, той не беше подходящ за отговорността, която Бог му беше възложил. Аз също не мисля, че съм много надарен човек, но със дисциплина съм видял как Бог изработва неща в мен, дори свиренето на китара. Не съм музикален, но със дисциплина Господ ми е помогнал аз да придобия това умение. Но това се отнася и за духовното служение. По времето,...