КАК ДА СЕ СПРАВЯМЕ С ИЗКУШЕНИЯТА?

Тази сутрин ще поговорим за изкушенията. Ще се спрем на въпроса за изкушенията. Имате ли изкушения? Да. Не. Аз нямам. Нямаш никакви изкушения? Никакви. А? Не, този създадец съм винаги. Става ли лягане? Никакви. Към Бога. Кои женила си изкушения? Много ясно? Много имам ясно. Дай ми. Не знам, аз за мене си казвам. Пожелаваш ли да се слика да кажеш нещо? Не, не трябва. Не, не може човекът малък да се височи. А, има малко. Не може жив човек. Не може да си дай малко изкушение. Ще спрем на въпроса за изкушенията. Едначе, какво казах? Жив човек не може да се височи. Не е така? Няма ли толкова много? Е, добре, добре. Един човек веднъж казал така: „Аз не се боря с изкушенията. Аз просто не се предавам.” Не се предаваш. Ах, не се предаваш. Добре. Добре, защото това не е отговор — да се предаваме на изкушенията. Ние трябва да се борим с тях. Но истината е, че няма ден, в който ние да не сме изкушени по някакъв начин, и изкушенията идват в много форми. Когато казвам „изкушени”, не означава непременно, че ние трябва да падаме от тези изкушения, но изкушенията идват всеки ден. Ние сме изкушени понякога да не казваме истината, понякога сме изкушени да вземем нещо, което не е наше, понякога се изкушаваме да се възползваме от някой друг, понякога да кажем някаква дума, която не трябва да казваме, понякога се изкушаваме да хапнем повече, отколкото има нужда. Нашият Господ беше изкушен, та ние ли няма да бъдем изкушавани. Така е, така е. Нашият Господ беше изкушен. Той беше във всичко изкушен като нас, без да се намери грях. Това, на което се предаваме. Така е, така е. Тя призна, братя, тя призна. Призна ли? Призна, призна. Тя си призна, братя. Няма проблем. Някои хора се изкушават за това, че не могат да простят и държат, гонят карез на някого. Някои се изкушават за това, че не дават това, което принадлежи на Господа по право. И трябва да ви кажа, направили сега едно изследване, едно списание, което се занимава с темата „За ученичеството”, и то запитало своите читатели кои са основните области, в които те са изкушени. И те посочили пет основни области. Първо — материализъм. Второ — гордост. Трето — egoизъм. Четвърто — мързел. И пето — това били поравно гняв, огорчение и сексуални помисли. Така че това казали те. И те също добавили, че са били по-отворени за изкушенията, по-податливи към изкушенията, когато не са прекарали време с Бога. Когато не са се молили, когато не са чели Божието Слово. И също когато са били физически уморени. Така че истината е, че изкушенията са навсякъде. Нашият Господ Исус Христос, Той беше изкушаван. И ако Той беше изкушен, Той и ние сме изкушавани. И ние трябва да бъдем честни. Защото веднага ще излъжем себе си, както Йоан каза, че ако някой каже, че в него няма грях, той лъже себе си и истината не е в него. Но вместо ние да крием изкушенията си, ние трябва да ги изповядваме и ние трябва да се борим с тях. Така че въпросът за тази сутрин е — какви са твоите изкушения? Нека всеки да се замисли пред Бога, пред Когото заставаме. Нека всеки да се замисли за неговите собствени изкушения и да помисли как се справя с изкушенията, дали се бори с тях, и ако е така, какво може да се направи, за да се спечели битката с изкушенията? 1 Йоаново 1:8 8 Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас. Възможно ли е въобще да се съпротивяваме на изкушенията? Какво ще кажете? Възможно е. Библейският отговор на този въпрос е, че да, ние можем да се съпротивяваме на изкушенията. И ние трябва да го правим. И текстът, който прочитаме преди молитвата, ни говори именно за това. В началото на книгата Яков се говори за изпитанията. И истината е, че когато ние сме в криза, когато ние сме в изпитания, тогава ние също сме податливи на изкушения, защото много хора погрешно заключават, че понеже са в стрес, по някакъв начин това оправдава техните неблагочестиви реакции. Яков 1:2 2 Смятайте го за голяма радост, братя мои, когато попадате в разни изпитания, И все пак, трудно е да тълкуваме този пасаж, първата част на Яков, поради една от причините за това е, че думите за изпитания и изкушения всъщност са една и съща дума на гръцки. Обаче те са различни. Трябва да правим разлика между изпитания и изкушения. Защото в началото се казва: „Радвайте се, братя мои, когато падате в разни изпитания”. Но всъщност за изкушенията — изкушенията не са от Бога, но изкушенията са замислени от сатана с цел да ни накарат да съгрешим. Така че това е разликата между изкушения и съблазни, между изкушения и изпитания. Значи изпитанията са замислени от Бога с цел да помогнат за нашия духовен растеж. А изкушенията са замислени от сатана с цел да ни накарат да съгрешим. Така че Бог ни изпитва, за да изкара от нас доброто. Това е първата част от първия до дванадесетия стих на посланието на Яков. А във втората част, която ние четем от 13-и до 18-и стих, виждаме, че сатана ни изкушава, за да може да изкара от нас злото, да изкара от нас лошите неща, които са в нас, и да ги изяви, и ние да паднем в греха. Така че въпреки че може да кажем, че изпитанието и изкушението са като две страни на една и съща монета, защото когато сме изпитвани, сатана ни изкушава да се провалим на този изпит. Затова ние трябва да се подготвяме да се срещаме с изпитанията и с изкушенията. И всъщност, преди да започне да говори за изкушенията, в 12-и стих Яков говори за изпитанията и той завършва, може би, предния пасаж, където започва да говори за изпитните, и той казва: „Блажен онзи човек, който издържа изпитание, защото като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на онези, които Го любят”. Яков 1:12 12 Блажен онзи човек, който устоява на изкушение; защото като бъде одобрен, ще приеме за корона живота, който Господ е обещал на онези, които Го обичат. Слава на Бога! Защо човекът, който издържа изпитание, е блажен? Защото той държи живота си под контрол и той няма в себе си някакъв лош навик или някакъв порок, който да изсмуква от него силата му, защото точно това правят греховете и пороците, и когато ние паднем в различни изкушения, точно това правят тези изкушения от нас. Те отнемат мира ни, те отнемат силата ни, те отнемат спокойствието ни. Но който издържи, той ще бъде одобрен и той ще приеме вечния живот. Но в този пасаж, и аз ще го прочета отново, в него ние намираме тройното предупреждение, което Яков ни дава по отношение на изкушението. От това говорихме и за двете, но от 12-и стих се говори за изпитания и след това обаче се говори за изкушения в 13-и стих. Никой, който се изкушава, долу ще го прочета, да не казва: „Бог ме изкушава”, защото Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава. А всеки се изкушава, като се завлича и подлъгва от собствената си страст, и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно, ражда смърт. Не се заблуждавайте, любезни мои братя, всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка от промяна. От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания. Слава на Бога! Яков 1:13-18 13 Никой, който бива изкушаван, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава.14 А всеки се изкушава, като се завлича и подлъгва от собствената си страст;15 и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно, ражда смърт.16 Не се заблуждавайте, любезни мои братя!17 Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка от промяна.18 От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания. И така, какво е тройното предупреждение, което Яков ни дава по отношение на изкушенията? Първото е — не оставяйте изкушението да ви изненада. Той започва пасажа с думите: „Никой, който се изкушава”. Така че, той ни каза „Ако някой се изкушава”, но той каза „никой, който се изкушава”. Това означава, че всеки човек подлежи на изкушение. И ние не трябва да се изненадваме от изкушението. Ние трябва да разбираме няколко неща по отношение на изкушението. ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ИЗКУШЕНИЕТО 1. Изкушението е универсално Първо — това, че, както вече казахме, изкушението е нещо универсално. Ако някой каже, че той не е изкушаван, той сигурно не е жив. Защото само мъртвите не са изкушавани, те не усещат никакви изкушения. Но в момента, в който ти живееш в този свят, ти влизаш в този свят. Ти започваш и навлизаш в една битка с изкушението, която продължава през целия живот на човека. И ние трябва да разбираме от самото начало, че християните са войници. И няма човек, който да не е изкушаван. И никой не може да изкорени изкушението и да го премахне, да каже — повече не съм изкушаван. Дори тези, за които се казва в Библията, че са скопили себе си за Божието царство — дори те са имали изкушения, скопците или евнусите. Дори те са имали изкушения. Така че изкушенията по един или друг начин ще дойдат в живота ми. Било в плътта, било в пожеланието на очите, било в гордостта. Всеки има в една или друга сфера някакви изкушения. Въпросът е не дали ще имаме изкушения, въпросът е как ние ще реагираме на тези изкушения. Тоест каква ще бъде нашата реакция, когато изкушенията дойдат. Така че на първо място изкушението е нещо универсално и то е навсякъде. 2. Изкушението е неизбежно На второ място, то е неизбежно. То ще дойде при всеки и ние не можем да избегнем изкушенията. И ако в момента ти не си изкушаван, трябва да те уверя, че изкушението ще дойде много скоро. Просто задръж малко, защото то е за след малко. Изкушението ще дойде. Изкушенията идват. Изкушението не е нещо, което веднъж като бъдеш изкушен и край — вече си го преминал и повече няма изкушения. Дори за Исус се казва, че когато беше изкушаван от Сатана, Сатана го остави за малко време. Това означава, че той е дошъл отново. И когато беше на кръста, му казаха чрез хората около Него: „Ако си Божий Син, слез от кръста”....