КАК ДА СЕ ВЪЗПОЛЗВАМЕ ОТ ИЗПИТАНИЯТА?

Яков 1:2-6 Веднъж в Нюйоркското метро се случил следният инцидент. Имало голяма тъпканица. Някога се случва така, че наистина много хора отиват в тези часове, които се наричат час пик, когато има най-много движение, най-много напрежение, хората се връщат от работа, други отиват на работа. И в един такъв пиков момент, когато било много натоварено движението, се получила огромна опашка от тези, които искали да влязат в метрото. Просто една тъпканица имало. Обаче тези, които били в метрото, и там имало тъпканица. Но от всичко това, което се получавало в тази атмосфера, на един човек му станало лошо. Просто от задуха от хората около него, и нещо, може би, не било много добре и не е ял някаква добра храна, така че започнало да му се гади. Обаче той бил първи, за да може да влезе в метрото, искал първи да се качи. Но това, което се получило, било, че имало един друг човек, който пък искал първи да слезе от метрото. Понеже пък вътре било също много претъпкано. И дошъл моментът, в който мотрисата спряла на перона, вратата се отворила. Но точно в този момент човекът, който очаква да влезе вътре, не издържал и повърнал. Обаче нямало къде да отиде всичко това и отишло точно върху човека, който иска да излезе. И всички хора около него, които видели всичко това, така се шокирали, че не знаели какво да правят. И докато се чудят какво да правят, вратите се затворили и мотрисата продължила. И тогава този, който бил така изцапан от този човек отсреща, се обърнал към човека до него и казал: „Защо на мен? Защо на мен?” Ние не знаем защо точно на нас ни се случват различни проблеми, различни изпитания, но всеки би могъл да бъде на мястото на този човек. Ти не знаеш кога ще бъдеш на такова място по такова време, че да ти се случи нещо лошо. Наскоро това се случи с моята кола, между другото. Ставам сутринта и гледам колата — цялата беше обляна с такова нещо. Някой отгоре му беше станало много лошо и явно не беше стигнал до тоалетната, и го направил през терасата и върху колата. И сега си казвам: „Защо на моята кола? Не можеше ли да спре някъде другаде?” И се случи това нещо, което обаче стана повод да се измие колата. Защото ние бяхме отлагали много време и децата казваха: „Дай да измием колата”. И аз тогава казвах: „Ами нямаме пари сега да я мием”. Така че има проблеми, които се случват в живота ни, има изпитания, и тази сутрин ние ще говорим за това как да се възползваме от изпитанията. И ние прочетохме от Яков първа глава. Яков е най-практичната книга в Новия завет. Тя е като един наръчник за християнския живот. И виждаме, че за разлика от повечето други новозаветни книги, Яков няма някакво постепенно въведение, освен ако цялата първа глава не се счита за въведение, но той след поздрава, така да се каже, направо ни хвърля бомбата още във втория стих и казва: „Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитания”. Яков 1:2 2 Смятайте го за голяма радост, братя мои, когато попадате в разни изпитания, И някой веднага би отговорил: „Ама чакай сега, пастор Яков, как да се радвам? Ти не знаеш моята ситуация”. На това Яков отговаря, че нашето отношение — това да се радваме в изпитанията — може да стане само когато ние имаме правилното знание за изпитанията. Защото вижте, той казва: „Като знаете, че изпитанието на вашата вяра или изпитването на вашата вяра произвежда твърдост”. Значи това е начинът ние да се радваме или да го считаме за голяма радост, когато падаме в разни изпитания — ако знаем, че изпитването на нашата вяра произвежда твърдост. ЧЕТИРИ ФАКТА ЗА ИЗПИТАНИЯТА В ЖИВОТА 1. Изпитанията са неизбежни Така че, за да можем да се радваме в изпитанията, на първо място ние трябва да знаем някои неща за тях. Кои са те? В стиха, който прочетохме, в стих 2, можем да видим четири факта за изпитанията в живота. Първото от тях е, че изпитанията са неизбежни. Говорейки за изпитанията, Яков не казва „ако” паднете в изпитания, но казва: „Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитания”. С други думи, Яков ни казва, че ние непременно ще имаме изпитания в живота си. Може ли някой да каже, че няма изпитания? Име ли такъв без изпитания? Ако нямаше изпитания, провери си пулса дали си жив, защото ако си жив, то непременно имаш някакви изпитания. Спомнете си какво каза Исус на Петър в Евангелието на Лука. Той му каза: „Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито; но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си”. Лука 22:31-32 31 И Господ каза: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито;32 но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си. Вижте, казва се, че Сатана ви изиска всички. Сатана иска всеки един от нас. Той иска нашите деца. Той иска вашите внуци, за тези, които имат внуци. И ние всички ще минем през проблеми, през трудности, през изпитания. Но Бог допуска тези изпитания, за да можем ние да ги преодолеем. И когато ги преодолеем, да станем силни и да можем да помагаме на тези, които преминават през същите страдания, през същите скърби; ние да можем да им даваме утеха, ние да можем да им даваме мъдрост, ние да можем да им даваме насърчение, че те могат да преминат през техните изпитания. Да можем да утвърждаваме нашите братя и сестри. Така че проблемите и изпитанията не са свободно избираеми в курса на живота. Те са задължителни. Въпросът не е дали ще имаме проблеми, а кога. Така че това е първото — че изпитанията са неизбежни. 2. Изпитанията са непредсказуеми Вторият важен факт за изпитанията е, че те не само са неизбежни, но също са и непредсказуеми. Тоест ние не можем да предскажем кога ще се случи това нещо. Както този човек не е могъл да предскаже кога вратата ще се отвори и някой ще повърне върху него. Не може да се предскаже кога някой ще повърне, та да се преместя. Не може да се предскаже кога стават катастрофи. Не може да се предскаже кога нещо ще се случи. И затова Яков казва: „Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитания”. Не можеш да предскажеш кога ще паднеш. Както веднъж... Говорим си с една сестра на вратата и тя се обръща, подхлъзва се и хоп... падна. Ако знаеше, че ще падне, нямаше да падне, нали? Но падането става, когато ти не знаеш, че това ще се случи. Ти не можеш да го предскажеш. Изпитанията са като капани, заложени по пътя, които ние не можем да избегнем. Така че ние трябва да бъдем готови, че ще имаме изпитания, имаме капани по пътя. И това не е като електронна игра, в която можеш да избегнеш капаните, но ти ще паднеш в тях. Не можеш да ги избегнеш. Те са непредсказуеми и изведнъж се появява някакъв капан и ти падаш. Както човекът от притчата за добрия самарянин. Казва се, в отговор Исус каза: „Някой си човек слизаше от Йерусалим в Йерихон”. Той си вървеше по пътя човекът, нищо лошо не правеше, и налетя на разбойници. Сега, не можеше ли на някой друг да налети? Но разбойниците го съблякоха, нараниха го, отидоха си и го оставиха полумъртъв. Налетя, казва, на тия разбойници. Той попадна в тяхната засада. Така че изпитанията в живота ни не могат да бъдат планирани. Не можем да определим предварително кои ще ни бъдат лесни и кои ще ни бъдат трудни. И да казваме сега — тези дни ще имаме изпитания, ще се подготвим да ги посрещаме. Не! Те ни изненадват. Третият важен факт за изпитанията е, че изпитанията са разнообразни. Има ги във всякакви форми и размери. Правоъгълни, кръгли, квадратни — всякакви изпитания. Яков 1:2 2 Смятайте го за голяма радост, братя мои, когато попадате в разни изпитания, А поне друго, поне не можем да се оплачем, че изпитанията са скучни. Защото те имат най-различна продължителност, имат най-различна сила. Изпитанията са полезни И четвъртият факт, който трябва да знаем относно изпитанията, е, че изпитанията са полезни. Защото те произвеждат добродетели в нас. Вижте, в следващия стих се казва, че изпитването на нашата вяра произвежда твърдост. Тоест изпитанията са производителни. Те са полезни, защото произвеждат добри неща. Каква е ползата от изпитанията? Първата полза от тях е, че те ни пречистват. 1 Петрово 1:6-7 6 В което се радвате, ако и за малко време да скърбите сега (ако е необходимо) в разни изпитания,7 с цел: изпитването на вашата вяра, което е по-скъпоценно от златото, което гине, но пак се изпитва чрез огън – да излезе за хвала и слава, и почест, когато се яви Исус Христос; Апостол Петър казва, че вярата ни е по-скъпоценна от златото и затова се пречиства с изпитанията. Както огънят пречиства златото, така и вярата ни се изпитва от изпитанията. Защото вие знаете, когато златото се нагрее, окисите или шлаката, това, което е нечисто в него, просто се отделя, защото е по-леко. А златото, понеже е по-тежък метал, поради неговата тежест, то пада надолу. И когато изстине, премахне се шлаката и златото става по-чисто, по-лъскаво, по-светещо и блестящо. „Християните са като торбички от чай. Ако тези торбички от чай ги изкараме от няколко по-големи пакета, където пише какъв е чаят в тези пакетчета, и ги разбъркаме, не можем да разберем в тези торбички какъв чай има. Отвън те са еднакви, но когато потопиш торбичката в гореща вода, тогава виждаш какъв е чаят.” И по същия начин, изпитанията са нашата гореща вода. Докато не се потопим в нея, не можем да знаем какви сме и какво има в нас. Докато, например, някой не те изкара извън нерви, не можеш да разбереш какъв гняв има в тебе. Но ти трябва да се научиш да го контролираш. Докато не бъдеш изкушен, не можеш да разбереш каква страст има в тебе. Ти не трябва да допускаш тази страст да се развива в тебе. Така че има различни неща, които в нас Бог желае да промени. И Той пречиства вярата ни чрез изпитанията. Така че това е ползата от тях — че изпитанията пречистват характерите ни, пречистват вярата ни. Втората полза от тях е, че те укрепват дълготърпението ни. Защото се казва, че скръбта произвежда твърдост....